Други форми на хидроцеле МКБ N43.2

Заболяванията на мъжката полова система показват висока честота, като са повсеместно разпространени. Развитието на хидроцеле и сперматоцеле е едно от често описваните болестни увреждания, ангажиращи скроталната торбичка, като се описва както при новородени и малки деца, така и при възрастни мъже.

При други форми на хидроцеле е възможно диагностициране на заболяването още при раждането и в първите дни след това (вродена форма на болестта), но е възможно и развитие под влияние на различни външни фактори (придобита форма).

Честотата на тази форма не е особено висока в сравнение с кистозното и инфектираното хидроцеле, но ранното разпознаване на заболяването има значение за различаване от някои неопластични процеси в областта, протичащи идентично и водещи до хидроцеле.

Рискови фактори и симптоми на болестта

Не са напълно изяснени всички причини и етиологични фактори, отговорни за развитието на състоянието и все още има много неизвестни около болестта. Въпреки това са идентифицирани някои от факторите, които могат да провокират появата на хидроцеле, особено при наличие на благоприятен терен.

Най-често състоянието се дължи на травми в областта на тестисите или перинеалната зона, подлежаща инфекция на пикочо-половата система, включително предавани по полов път заболявания (например сифилис, трихомониаза, гонорея, хламидиаза).

По-висок риск се описва и при пациенти със значително понижен имунитет в резултат от лъчетерапия, химиотерапия, тежко подлежащо заболяване, неопластичен процес и други. Тумор в областта може да доведе до поява на хидроцеле, поради което е необходимо изключване на неоплазма при диагностициране на състоянието.

При новородени и кърмачета процесът се дължи на особености в интраутеринното развитие, риск представлява и раждането повече от три седмици преди термин, влияние оказват и някои лекарства, приемани от бременната жена и други фактори.

В зависимост от времето за възникване се различават вродено и придобито хидроцеле:

• вродено хидроцеле: развива се при малки деца, когато не е закърнял влагалищният израстък на перитонеума към органите на скротума. Представлява вродено, комунициращо (съобщаващо се с коремната кухина) хидроцеле. През деня, когато детето е право, течността се събира между обвивките на тестиса и подутината на скроталната торбичка нараства, а през нощта, в легнало положение течността се премества през закърнелия канал в коремната кухина и подутината намалява. Уголемяване на комунициращото хидроцеле се наблюдава и при състояния, при които се повишава вътрекоремното налягане, като например плач, кашлица, запек и други. При децата може да има вродено хидроцеле и когато е закърнял влагалищния израстък на перитонеума с развитие на некомунициращо вродено хидроцеле, което не променя големината си така бързо
• придобито хидроцеле: среща се във всяка възраст (най-често след 30 годишна възраст). В зависимост от етиологията си придобитото хидроцеле бива първично и вторично. При първичното (идиопатично) не могат да се открият други заболявания, предизвикващи събиране на течност между тестикуларните обвивки. Вторичното (симптоматично) хидроцеле се развива при възпаление, тумор или травма на скроталната торба. То протича обикновено остро, като реактивно хидроцеле, като тогава лечението се насочва към основното заболяване. По-често се среща вторично хронично хидроцеле, развило се при хронични възпалителни процеси на тестиса или надсеменника, при повтарящи се леки травми и други подобни състояния. Хидроцелето се проявява с чувство за тежест в скроталната торба, неудобство при ходене и болки в слабинната област. Съответната скротална половина е уголемена, като гънките на кожата в участъка са изгладени. Тестисът и надсеменникът се опипват трудно или въобще не могат да се опипат

Ранното откриване на състоянието и при възможност изясняване на факторите, съдействали за развитието му, значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от развитие на сериозни усложнения и засягане на фертилността.

Диагностициране на други форми на хидроцеле

Поставянето на диагнозата при други форми на хидроцеле е комплексно, като диагностичният подход се съобразява с тежестта на заболяването, особеностите на болестта при отделните пациенти, възрастта и общото състояние на засегнатите лица.

Най-често се прилагат следните диагностични методи:

• анамнеза и физикален преглед: разпитът на пациента цели събиране на подробна информация относно рискови фактори, скорошни травми, предшестващи лечебни и диагностични интервенции в областта, подлежащи заболявания, вродени аномалии (в случаите, при които са известни) и други. В случаите, при които се касае за новородени и кърмачета, разпитът е фокусиран върху наличието на патологии на бременността, износване и раждане на термин, особености, диагностицирани при раждането. Клиничните находки обикновено включват увеличена по обем скротална торбичка с изгладени кожни гънки, възможни са още зачервяване, повишена чувствителност и болезненост в областта. Подуването варира като при някои пациенти е налице леко увеличение на обема, докато при други нарастването е сигнификантно и причинява дискомфорт
• лабораторна диагностика: целта на лабораторните изследвания (кръвни изследвания, изследване на урина, рядко при нужда се изследва и семенна течност) целят диагностициране на подлежащи увреждания, които могат да се окажат причината за развитието на хидроцеле. При много от пациентите липсват отклонения при изследването на кръв и урина, а при наличие на подлежащи урологични заболявания са възможни известни отклонения в отделните показатели, които налагат последващо доуточняване
• диафаноскопия: методът включва изследване на скроталната торбичка с помощта на тънък сноп светлина, като се онагледява добре събраната течност. Методът подпомага различаването на твърди и солидни образувания от хидроцеле и други процеси, протичащи с набиране на течност (сперматоцеле, пиоцеле, хематоцеле)
• образни изследвания: при затруднения в поставянето на диагнозата, както и при съмнения за подлежаща неоплазма или друга патология в областта, се назначават подходящи образни методи на изследване, най-често ехография (ултразвуково изследване) на засегнатия тестис. Макар и рядко може да се наложи допълнително провеждане на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други изследвания

Диференциалната диагноза включва различаване от другите форми на хидроцеле, като кистозно хидроцеле, инфектирано хидроцеле, сперматоцеле, но също и от торзио на тестиса, неопластичен процес в областта, възпалителен или инфекциозен процес, ангажиращ урогениталната система и други.

Лечение при други форми на хидроцеле

Лечението при други форми на хидроцеле се определя индивидуално при всеки пациент, като терапевтичният план се съобразява с възрастта, общия здравословен статус, особеностите в протичането на болестта, наличието на подлежащи заболявания и редица други фактори.

Индивидуалният подход се асоциира с по-добри терапевтични резултати.

Най-често се прилагат някои от следните лечебни мероприятия:

• медикаментозно лечение: в зависимост от особеностите на процеса (наличие на инфекция, възпалително огнище, тежест на симптомите) се назначават различни медикаментозно средства. Най-често се включват препарати от групата на аналгетиците (обезболяващи), противовъзпалителните средства, а при нужда и антибиотици, химиотерапевтици, противовирусни агенти, противомикробни средства и други. При наличие на общи прояви, като температура, главоболие, диспептични оплаквания (които са редки) се назначават съответните симптоматични средства. При малки деца се предпочита активно наблюдение и проследяване с минимално назначаване на лекарствена терапия, поради риск от развитие на нежелани прояви. Счита се, че при бебета и кърмачета хидроцелето се резорбира спонтанно до навършване на една година. При възрастни активното наблюдение може да продължи няколко месеца при липса на сериозни оплаквания и значително нарастване обема на скроталната торбичка
• хирургично лечение: при някои форми на заболяването може да се наложи хирургично лечение, като обикновено се предпочитат минимално инвазивни техники. Операцията се извършва под обща или локална анестезия в зависимост от избрания хирургичен подход. В някои случаи е достатъчен само дренаж, а при други се извършва операцията на Бергман, при която се изрязват обвивките на тестиса, с последващо кръвоспиране или операцията на Вилкенман, при която след частична резекция или без такава обвивките на тестиса се обръщат и зашиват около тестиса и надсеменника. Хидроцелектомия се извършва само по преценка на лекуващия лекар, тъй като са възможни известни рискове, свързани с манипулацията, като кървене, вторична инфекция, увреждане на репродуктивните способности поради засягане на разположени в близост съдове, нерви и структури
• общи мерки: общите мероприятия обикновено целят подобряване комфорта на пациента, ускоряване на възстановителните процеси, подобряване на общото състояние след извършване на операция. Най-често се препоръчва почивка, компреси в областта (предпочитат се студените компреси), използване на щадящо бельо, ограничаване на натоварването и вдигането на тежести и други мерки, съобразени със състоянието при отделния пациент

Прогнозата при други форми на хидроцеле обикновено е напълно благоприятна, като в много редки случаи се наблюдават сериозни усложнения и различни по вид дългосрочни последици.

Превенцията на състоянието включва мерки, насочени към повишаване на здравната култура, приучаване към самоизследване на тестисите и консултация със специалист при установяване на необичайна находка, редовни профилактични изследвания, лечение на подлежащи заболявания.