Кистозно хидроцеле МКБ N43.0

Заболяванията, ангажиращи урогениталния тракт при мъжете, показват висока честота и повсеместно разпространение. Някои от тях засягат определени възрастови групи, други могат да се проявят във всеки етап от живота.

Такъв е случаят с хидроцеле и сперматоцеле и една от сравнително често срещаните форми на болестта, а именно кистозно хидроцеле.

Натрупването на течност в кистовиден сак в скроталната торбичка се нарича кистозно хидроцеле. Болестта се среща както при новородени (като вродено състояние), така и при мъже от всички възрасти под въздействието на различни фактори и етиологични предпоставки.

Рискови фактори и характерни симптоми при кистозно хидроцеле

Все още не са напълно изяснени всички рискови фактори и етиологични причини, водещи до развитието на кистозно хидроцеле.

Най-общо заболяването се подразделя на вродено и придобито, като за развитието им оказват влияние различни фактори.
Вродените форми на състоянието се дължат на особености в интраутеринното развитие, влияние на някои вредни въздействия и медикаменти, преждевременно раждане поради различни причини и други. Вроденото кистозно хидроцеле се дължи на незатваряне на processus vaginalis.

Придобитото хидроцеле се среща предимно при възрастни, в резултат на травма в областта, торзия на тестиса, възпалителни болести в областта (епидидмит, орхит), десностранна сърдечна недостатъчност, лъчелечение в областта на малкия таз, филариоза (вид паразитна инфекция), ингвинална херния, тумор на тестиса или надсеменника.

Влияние оказват и наличието на инфекции на урогениталния тракт (засягане на бъбреците, уретрата, пикочния мехур, простатата, тестисите), както и системни инфекции, имунен дефицит, ятрогенни увреждания (при оперативна или диагностична интервенция в областта е възможно ятрогенно предизвикване на кистозно хидроцеле, макар и изключително рядко срещано в клиничната практика).

Вродените и придобитите форми на кистозно хидроцеле показват идентично клинично протичане и оскъдна симптоматика като цяло.

Обикновено процесът протича безсимптомно, като е възможно единствено палпиране на кистата под формата на бучка в областта или леко увеличение обема на скроталната торбичка на засегнатия тестис.

При значително увеличение размерите е възможно наличие на дискомфорт, повишена чувствителност, дразнене при движение, болка с различен интензитет и провокираща се най-често при движение, но и при продължителна седнала позиция на тялото.

Възможно е случайно откриване на заболяването при самоизследване и палпация на тестисите.

Кистозното хидроцеле рядко води до развитие на усложнения и сериозни дългосрочни последици, но е необходимо ранно диагностициране и изключване на други подлежащи заболявания в областта, протичащи с тежки усложнения и увреждане на фертилността (торзио на тестиса, карцином на тестиса или епидидима и други).

Поставяне на диагнозата при кистозно хидроцеле

Диагностицирането на заболяването изисква комплексен подход с цел изясняване на точната форма на болестта (различаване от инфектирано хидроцеле, сперматоцеле и други форми на състоянието), но и различаване от протичащи идентично заболявания с по-сериозна прогноза и риск от усложнения.

Най-често диагностичният подход включва:

• разпит на пациента: подробната анамнеза дава обща представа за евентуалните рискови фактори и причини, довели до развитието на болестта (подлежащи заболявания и инфекции, травми в областта и други), за давността и тежестта на състоянието. В случаите на диагностициране на процеса при новородени и кърмачета се събира информация относно протичането на бременността, наличието на наследствена обремененост, прием на медикаменти и други
• клиничен преглед: физикалните находки обикновено са характерни, като най-често включват уголемяване в различна степен на засегнатия тестис (или и двата тестиса при двустранен процес), изглаждане на гънките на скроталната торбичка, възможно е и зачервяване, повишена чувствителност, а при значително нарастване на обема е възможен и болков синдром. При палпация се установява кистозно формирование
• лабораторни находки: изследването на кръв и урина се назначава с цел изключване на подлежащи увреждания на урогениталния тракт, системна инфекция или друг процес, евентуално станал причина за развитие на кистозно хидроцеле. Обикновено при липса на подлежаща инфекция, неопластичен или автоимунен процес лабораторните изследвания са в норма, без съществени отклонения в отделните показатели
• диафаноскопия: диафаноскопията представлява метод за диагностициране на хидроцеле с помощта на насочен тънък сноп светлина. Методът позволява отдиференциране на процесите, протичащи с натрупване на течност от тези, протичащи с формиране на солидни образувания
• образни методи на изследване: при наличие на противоречиви резултати и съмнения за неопластичен процес или друго увреждане, което не може да бъде установено физикално или с лабораторни методи, се назначава образна диагностика, най-често ехографско изследване (ултразвук), а при нужда може да се назначи и компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Потвърждаването на болестта налага последващо изготвяне на целенасочен и индивидуализиран терапевтичен план, съобразен с особеностите в протичането на състоянието и рисковите фактори при всеки отделен пациент.

Лечение на кистозно хидроцеле

Лечебният подход при всеки пациент с кистозно хидроцеле се определя индивидуално. При леките форми, протичащи почти безсимптомно или с минимално увеличение обема на скроталната торбичка, се назначава най-често активно наблюдение и проследяване.

При бебета и малки деца в повечето случаи се препоръчва наблюдение за известен период от време (до навършване на една година, а при диагностициране след това се назначава често проследяване за около шест месеца).

При значително увеличение размерите на засегнатата област и поява на обструкционен синдром и оплаквания се назначава най-често оперативно лечение за премахване на кистата. Това обикновено се осъществява с помощта на минимално инвазивни техники, максимално щадящи пациента.

Оперативната интервенция се извършва под локална или пълна анестезия в зависимост от особеностите в състоянието на пациента, като за минимизиране риска от вторична инфекция и ятрогенно проникване на бактериална флора предоперативно и за 24 до 72 часа в следоперативния период (по преценка на лекуващия лекар сроковете може да са различни) се назначава подходяща антибиотична профилактика с широкоспектърни и оптимално безопасни антибиотици и химиотерапевтици.

За облекчаване на болковия синдром в следоперативния период се назначават подходящи аналгетици (обезболяващи агенти), противовъзпалителни средства, компреси (предпочитат се студените компреси), осигуряване на достатъчно почивка и ограничаване на натоварването. В първите няколко дни до седмици може да се наложи използването на специално бельо за намаляване травматизирането на областта.

По време на операцията е възможно засягане на съседните структури, съдове и нерви, което от своя страна да резултира в различни по вид и тежест увреждания, най-сериозните от които са засягане на репродуктивните способности. По тази причина се препоръчва внимателно обмисляне на терапията при пациенти в активна възраст с неосъществени репродуктивни планове и запознаването им с ползите и рисковете от хирургичната намеса.

Прогнозата при кистозно хидроцеле обикновено е благоприятна, като изключително рядко се описват сериозни усложнения и дългосрочни последици.

Своевременната медицинска намеса и активна профилактика (ограничаване на рисковите фактори, редовни профилактични изследвания, повишаване на здравната култура) съдействат за добрата прогноза на състоянието.