Инфектирано хидроцеле МКБ N43.1

Заболяванията на урогениталната система при мъжете показват голямо разнообразие в своята етиология, начин на протичане и особености в клиничната картина. Сравнително често срещано във всички възрастови групи състояние, ангажиращо тестисите и скроталната торбичка, е развитието на хидроцеле и сперматоцеле.

При първично или вторично инфектиране и инфекция с различна етиология (бактериална, гъбична, вирусна, протозойна) се развива така нареченото инфектирано хидроцеле.

Състоянието се среща както при новородени и малки деца, така и при възрастни пациенти, като се описват известни особености в протичането, рисковите фактори и терапевтичното поведение в зависимост от особеностите на болестта, възрастта на пациента и някои други фактори, оказващи въздействие върху хода на протичането.

Причини и характерни симптоми за развитие на инфектирано хидроцеле

Редица рискови фактори и етиологични причини могат да доведат до развитие на хидроцеле и неговото последващо инфектиране или първично развитие на инфектирано хидроцеле.

Най-често спряганите за отговорни за развитието на болестта причини включват следните:

• подлежаща инфекция на урогениталния тракт: възможно е разпространение по съседство при налична подлежаща инфекция на тестиса, епидидима, уретрата, простатата, като причинителите най-често са бактерии (ентеробактерии, стафилококи и други), както и причинителите на сексуално-трансмисивните заболявания (при подлежаща гонорея, сифилис, урогенитална трихомониаза, хламидиоза и други рискът от развитие на инфектирано хидроцеле е по-висок)
• болести на пикочо-половата система: заболявания с различна етиология (възпалителни, автоимунни, неопластични), ангажиращи пикочо-половата система (бъбреци, пикочен мехур, простата, уретра, уретери и други) могат да създадат благоприятна среда за развитие на инфектирано хидроцеле
• подлежаща системна инфекция: макар и рядко някои системни инфекции, като например туберкулоза, могат да станат причина в комбинация с други благоприятстващи фактори за развитието на заболяването
• травми в областта: травматичен инцидент и нараняване в областта на тестисите, перинеалната област и тазовата област могат да отключат хидроцеле и неговото последващо инфектиране
• ятрогенно увреждане: при манипулации в областта с диагностичен и/или терапевтичен характер може да се причинят увреждания, водещи до инфектирано хидроцеле
• имунен дефицит: при пациенти с тежък имунен дефицит в резултат от болести (СПИН, ХИВ, тумори), след лъчетерапия, след химиотерапия съществува по-висок риск от развитие на инфектирано хидроцеле
• неопластично образувание в областта: карцином в областта може да причини хидроцеле, поради което при диагностициране на състоянието е необходимо изключване на неопластичен процес

Клиничната картина при инфектирано хидроцеле обикновено е сравнително оскъдна, като общото състояние на пациента обикновено е запазено до леко увредено и са налице различни по вид и тежест локални прояви.

Хидроцелето се изявява с визуално уголемяване на скроталната торбичка на тестиса. Налице е дискомфорт при покой, засилващ се при движение, рядко има болка (при значително увеличение обема на скроталната торбичка болката може да е силна). При инфектирано хидроцеле, освен оток в ингвиналната област, кожата е и зачервена и силно болезнена. Телесната температура е леко до умерено повишена, с втрисане, появяват се и други общи симптоми като гадене, повръщане, диария, главоболие, които не са задължителни и може да отсъстват при много от пациентите.

Ранното диагностициране на болестта намалява рисковете от развитие на усложнения, като например разпространение на инфекцията, увреждане на фертилността и други.

Поставяне на диагнозата

Комплексният подход при диагностициране на заболяването намалява риска от погрешна диагноза (и съответно погрешна терапия), както и подпомага откриването на евентуални подлежащи заболявания и увреждания, станали причина за развитието на хидроцеле.

Най-често при диагностицирането на болестта се прилагат някои от следните методики:

• анамнеза и физикални находки: разпитът на пациента служи като ориентир за опитния клиницист и насочва към заболяване на урогениталния тракт, както и някои от наличните рискови фактори (прекарана инфекция, подлежащо системно заболяване, увреждания на пикочо-половата система, полово предавани заболявания и други). При бебета разпитът е насочен към откриването на налични патологии през бременността, преждевременно раждане и други фактори, като разпитът на майката в комбинация с оглед и палпация обикновено са достатъчни за диагностициране на процеса при кърмачета до една година. При възрастни физикалният преглед включва оглед, палпация, установяване на локални промени. Обикновено скроталната торбичка е изгладена, тестисът е с увеличени размери, възможна е локална чувствителност и болезненост
• лабораторни изследвания: изследване на кръв и урина, а в редки случаи и на семенна течност, се назначава предимно с цел изключване на други сериозни подлежащи увреждания, засягащи урогениталния тракт в частност и целия организъм. При изследване на кръв и уринен анализ се установява бактериална флора и характерните за инфекциозен процес изменения (повишение на С-реактивния протеин, повишени нива на белите кръвни клетки), като след изолиране на етиологичния агент се препоръчва извършване на антибиограма и определяне на неговата чувствителност към стандартно използваните антибиотични средства с цел оптимизация на лечението
• диафаноскопия: използването на тесен сноп светлина за диагностициране на хидроцеле е стар и често прилаган в клиничната практика метод, който е безопасен за приложение и при бебета, като подпомага разграничаването на натрупана течност от други обем-заемащи процеси (с развитие на солидни образувания, както например е при туморен процес)
• образни изследвания: при някои пациенти резултатите от изследванията могат да са противоречиви и да подбудят съмнения за налична патология по хода на урогениталния тракт. За изясняване на причините и потвърждаване на диагнозата, както и за изключване на неопластичен процес, се извършва ултразвуково изследване (ехография) на тестисите, а при нужда и компютърна томография

Диференциалната диагноза включва различаване от другите форми на хидроцеле и сперматоцеле, торзио на тестиса, карцином в областта и други.

Лечение при инфектирано хидроцеле

Терапевтичният подход при инфектирано хидроцеле обикновено е комплексен, като се съобразява строго с особеностите в клиничното протичане и общия здравословен статус при всеки отделен пациент.

При възможност се предпочита консервативно лечение с подходящи лекарства, а при риск от усложнения или вече налични такива се обмисля и оперативна намеса.

Най-често лечението при инфектирано хидроцеле включва:

• антибиотична терапия: антибиотиците са средство на първи избор при доказване на инфекциозна етиология на болестта, като се назначават подходящи препарати в зависимост от резултатите, получени при извършването на антибиограма. Предпочитат се широкоспектърни антибиотици с добър профил на безопасност, като често използвани са представители на групата на бета-лактамите, хинолоните, макролидите и други. При провеждане на антибиотично лечение при малки деца се предпочитат представители на бета-лактамите при изключване на алергия към тях
• симптоматично лечение: за облекчаване симптомите (при налични) на заболяването, както и след провеждане при нужда на оперативно лечение, се назначават подходящи симптоматични агенти, най-често от групата на противовъзпалителните средства, обезболяващите и други. При наличие на подлежащи заболявания терапията е насочена към подобряване на общото състояние при минимален риск от обостряне на подлежащите увреждания
• прилагане на общи мерки: общите мероприятия включват прием на достатъчно течности, осигуряване на покой и почивка, студен компрес в областта и други
• хирургична намеса: хирургична намеса при инфектирано хидроцеле се налага рядко, при малък процент от пациентите при наличие на усложнения или други подлежащи увреждания. Оперативното лечение включва хидроцелектомия с минимално инвазивна техника, като подходящата предоперативна подготовка и следоперативна грижа за пациента намалява рисковете от развитие на различни по вид усложнения, свързани с операцията (кървене, вторична инфекция, увреждане на съседни структури и други)

Прогнозата при инфектирано хидроцеле обикновено е добра, особено при ранно откриване на болестта и своевременно стартиране на лечението.

Основните превантивни мерки включват подобряване и повишаване на здравната култура, предпазване от инфекции и травми, редовни профилактични изследвания, лечение на подлежащи заболявания и увреждания.