Сперматоцеле МКБ N43.4

Към рубриката хидроцеле и сперматоцеле като отделна нозологична единица е обособено развитието на сперматоцеле.

Доброкачествена киста, изпълнена със спермална течност, намираща се обикновено в главата на надсеменника, се нарича сперматоцеле.

Състоянието обикновено показва доброкачествено протичане и изключително благоприятна прогноза, тъй като често не причинява дискомфорт на пациентите и не налага специфично лечение, но поради риска от протичащо идентично подлежащо заболяване с неопластична, автоимунна или възпалителна етиология се препоръчва ранно откриване на заболяването и проследяване на пациентите.

Рискови фактори и симптоми при сперматоцеле

Все още редица особености в етиопатогенезата на болестта не са напълно ясни. Етиологията на сперматоцелето не е докрай изяснена, като се обсъжда влиянието на различни фактори, благоприятстващи развитието и прогресията на заболяването.

Установено е, че при някои случаи се касае за вродено състояние (при наличие на кистични остатъци от Мюлеровите канали), а при други за придобито, вследствие на запушване на семенните каналчета от фиброзна тъкан след травма или възпаление на надсеменника.

Най-честите фактори, които се обсъждат като рискови за развитието на сперматоцеле, включват травматичен инцидент със засягане на перинеалната област и зоната на половите органи, възпалително заболяване в областта (орхит, епидидимит), увреждания по хода на урогениталната система, полово-предавани инфекции (урогенитална трихомониаза, гонорея, сифилис), оперативни интервенции в областта с лечебна или диагностична насоченост и други. При случаите на вродените форми на болестта (които показват относително ниска честота) влияние оказват редица фактори в интраутеринното развитие, прием на някои лекарства от бременната жена, преждевременно раждане и други.

Клиничната картина на заболяването при голям процент от засегнатите е изключително оскъдна.

В повечето случаи сперматоцелето протича безсимптомно и често се открива като случайна находка при провеждане на профилактични изследвания или изследвания по повод на друго подлежащо заболяване. Някои от пациентите съобщават за дискомфорт, напрежение или неудобство, засилващи се при движение.

Възможно е наличието и на лек оток (подуване) в областта на засегнатия тестис. Болка се наблюдава рядко, като в повечето случаи е лека до умерена, провокирана от повишено натоварване (тежка физическа дейност, колоездене, конна езда, продължителна седнала позиция на тялото и други). Обикновено болката се повлиява изключително добре от свободно предлаганите обезболяващи на базата на парацетамол или ибупрофен.

Размерите на кистата обикновено са малки, като трудно може да се прогнозира рискът от нарастване, темповете на нарастване на размерите и поведението на болестния процес.

Активното проследяване на засегнатите пациенти от специалист и гъвкавият лечебен подход са от ключово значение за благоприятния изход от болестта.

Състоянието обикновено не крие риск от развитие на усложнения, не повлиява и репродуктивните способности.

При значително нарастване размерите на засегнатия тестис, силни болки или други прояви, причиняващи сериозен дискомфорт на пациента, се обмисля оперативно лечение, което от своя страна крие рискове от усложнения и засягане на репродуктивните способности на пациента.

Поставяне на диагнозата при сперматоцеле

Диагностицирането на заболяването изисква комплексен подход от една страна за коректна диагноза, а от друга за изключване на сериозни, протичащи идентично заболявания, засягащи тестисите.

Опитните клиницисти са в състояние да поставят диагнозата дори само на базата на прегледа и ехографското изследване, но за изключване на евентуално подлежащо заболяване и различаване от другите подобно протичащи заболявания (например различните форми на хидроцеле) е необходим комплексен подход.

Най-често състоянието се диагностицира въз основа на информацията, получена от:

• анамнестични данни: подробният разпит на пациента насочва към заболяване на мъжката полова система, като може да се събере информация за рисково поведение, вредни навици, прекарани урологични заболявания наскоро, подлежащи системни заболявания, приемани медикаменти и други, които да подпомогнат диагностицирането на болестта и оптимизацията на лечението
• клинични находки: данните от физикалния преглед често са слабо информативни, тъй като при много от пациентите симптомите са неспецифични и наподобяват проявите на редица други заболявания, ангажиращи мъжката полова система. Клиничният преглед цели установяване на видими, обективни сериозни увреждания, локални промени, болка при палпация и други
• диафаноскопия: посредством тази методика само с помощта на тънък сноп светлина, насочен към скротума може да се установи наличието на събрала се течност, както и различаването на процеса от други обем-заемащи състояния, при които е налице не натрупване на течност, а на твърди маси (например при тумори)
• ехографско изследване: ехографското (ултразвуково) изследване подпомага диагностиката на процеса, като ясно се вижда събралата се течност и оформената киста. Методът подпомага различаването на туморни и други образувания и процеси в областта и изключва по-сериозни последствия

Рядко при лабораторните изследвания на кръв и урина се установяват отклонения, особено при липса на подлежащо урологично заболяване. В много редки случаи се налага провеждане и на допълнителна образна диагностика, като например извършване на компютърна томография (назначава се предимно при пациенти с противоречиви резултати за изключване на неопластичен процес).

Диференциалната диагноза налага различаване от хидроцеле и неговите различни форми, от възпалителни и инфекциозни заболявания в областта, както и от туморни процеси с първична или вторична тестикуларна локализация.

Лечение при сперматоцеле

Въпреки че е малко вероятно сперматоцелето да се резорбира спонтанно, в повечето случаи не се налага специфично лечение, тъй като състоянието рядко предизвиква сериозен дискомфорт, усложнения и не представлява риск за репродуктивните способности.

Обикновено при голям процент от пациентите се назначава активно наблюдение и проследяване на състоянието, като при поява на сериозни симптоми се назначава специфична терапия. Състоянието обикновено не предизвиква болков синдром, но при наличие на леки до умерени болки могат да се назначат подходящи аналгетици, най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, като дозовият режим, честотата на прием и продължителността на терапията се определят индивидуално.

Малките кисти, които не дават оплаквания и не растат, не налагат лечение. По-големите кисти, предизвикващи болки, подлежат на операционно отстраняване (сперматоцелектомия), евентуално с едновременно премахване на надсеменника.

Сперматоцелектомия се извършва при малък процент от засегнатите по строги медицински показания. Операцията се извършва под локална или пълна анестезия в зависимост от редица особености, включително и опита на хирурга и възможностите на лечебното заведение.

Подходящата предоперативна подготовка на пациентите и активната следоперативна грижа намаляват рисковете от поява на някои, свързани с процедурата усложнения (кървене, инфектиране, болка). Често преди и след операцията се назначава за кратко подходяща антибиотична профилактика с широкоспектърни агенти в подходящи дози. За облекчаване на болковия синдром в следоперативния период се назначават подходящи аналгетици, локално се прилагат студени компреси, използва се специално бельо.

Основните недостатъци при сперматоцелектомията включват възможност от ятрогенно увреждане на фертилността при засягане на епидидима или vas deferens, както и рецидив (повторна поява) на сперматоцелето след известен период от време.

В редки случаи, при нежелание, невъзможност или наличие на противопоказания за провеждане на сперматоцелектомия, за лечение на болестта може да се приложи извършването на иглена аспирация с или без допълнителна склеротерапия.

Изборът на терапевтичен подход се определя индивидуално при всеки отделен пациент, като поради рисковете от засягане на фертилността в хода на и след интервенциите, се налага подробно разясняване на пациента за опасностите и ползите от избрания лечебен метод и при възможност отлагане на операцията за период след осъществяване на репродуктивните планове.

Профилактиката срещу развитие на сперматоцеле се състои в предпазване от травми и възпалителни заболявания в областта, редовно провеждане на самоизследване на тестисите и консултация с лекуващия лекар при установяване на необичайна находка.