Маточна тръба (tuba uterina)

Маточната тръба (Фалопиева тръба) представлява чифтен орган с тръбовидна форма, по който се транспортира зрялата яйцеклетка, освободена при овулация, от яйчника до маточната кухина. Обикновено в този орган се извършва оплождането на яйцеклетката от сперматозоидите, отделени по време на полов акт. У полово зряла жена средната дължина на маточната тръба е около 10-12 см, но тя показва индивидуални различия и може да варира между 4 до 17 см.

Маточната тръба се разделя на три основни части:

• Медиален край - pars uterina, е разположен в стената на матката, в областта на нейните рога. Този участък на Фалопиевата тръба се отваря в маточната кухина с отвор - ostium uterinum tubae, който има диаметър от около 1 мм.
• По протежението на тръбата се различават другите два участъка: стеснена част - istmus tubae uterinae, и разширена, ампуларна част - ampulla tubae uterinae. В стеснената част диаметърът на просвета е приблизително 3-4 мм, докато в разширената част той е 8-9 мм. На латералния (страничен) край на тръбата се намира разширение с фуниевидна форма - infundibulum tubae uterinae, в чието дъно се открива цепковиден отвор с диаметър 2-3 мм. Фуниевидното разширение завършва с ресничести образувания - fimbriae tubae. Краищата на ресните се разделят като образуват ресни от 2 и 3 порядък. Една от фимбриите е с по-голяма дължина от другите и се прикрепва към яйчника. Тя се означава като яйчникова - fimbria ovarica.

Маточната тръба е вмъкната между дубликатура на коремницата (перитонеум), която образува горната част на широката маточната връзка - lig. latum uteri, като част от тази връзка служи за неин опорак - mesosalpinx. Взаимоотношението между маточната тръба и перитонеума е такова, че вътрешната повърхност на ресните, както и коремния отвор на тръбата - ostium abdominale tubae uterinae, не са покрити с коремница. Тази анатомична особеност има важно значение, тъй като се създава възможност за проникване на зрялата яйцеклетка в просвета на тръбата. Самата маточна тръба участва активно в този процес - нейните ресни имат способност да се насочват към узряващите яйчникови фоликули, като обхващат яйчника и насочват отвора на тръбата към отделящата се яйцеклетка. Маточните тръби имат леко нагънат ход и са разположени почти хоризонтално. Това им разположение се поддържа благодарение на пряката си връзка с матката, на своя собствен опорак, а чрез него - на широката маточна връзка, както на връзката с яйчниците. Този прикрепващ апарат обаче позволява значителна подвижност на тръбите, която допуска изменение в положението и обема на матката, както и насочването на тръбата към узряващите яйчникови фоликули.

Стената на маточната тръба, подобно на други кухи вътрешни органи, е изградена от три основни слоя:

• лигавица - tunica mucosa;
• мускулатура - tunica muscularis;
• сероза - tunica serosa.

1. Лигавицата на Фалопиевата тръба формира надлъжни гънки, които се разполагат по цялото протежение на тръбата. В стеснената част гънките са по-ниски, а в разширената част са значително по-високи и образуват гънки от 2 и 3 порядък. Лигавицата на този орган е постлана с еднореден цилиндричен ресничест епител - epitheliocyti ciliati, чиито ресни са подвижни и съставлява около 25% от епитела. Наред с тях се срещат и епителни клетки с неподвижни ресни - epitheliocyti microvilosi, съставляващи около 60% от клетките в този слой. Последните произвеждат слабо кисел слузен секрет, съдържащ хранителни вещества за яйцеклетката, а вероятно и вещества, необходими за поддържането й в нормално състояние. Благодарение на движението на епителните реснички секретът се изтласква в посока от яйчника към матката, като увлича и попадналата в тръбата яйцеклетка. Под епитела се разполага добре развит съединителнотъканен слой - lamina propria mucosae.

2. Мускулният слой от стената на маточната тръба е изградена от два слоя: вътрешен, циркулярен и външен, надлъжен. Средната дебелина на циркулярния слой е около 0,2 мм. В маточната част на тръбата влакната му се смесват с тези на матката. В страничния край на маточната тръба този слой завършва при ostium abdominale tubae uterinae, като формира струпване на циркулярно вървящи мускулни влакна, подобно на сфинктер. Надлъжният мускулен слой е по-слабо развит. Той представлява непосредствено продължение на надлъжните мускулни влакна на матката. Описва се и втори надлъжен слой, разположен навътре в циркулярния. Неговата дебелина е по-значителна само в маточния край на тръбата.

3. Външната (серозна) обвивка представлява лист на перитонеума, който участва в изграждането на широката маточна връзка. В страничния край на тръбата коремницата преминава по външната повърхност на ресните. Вътрешната повърхност на последните е покрита с лигавица и по ръбовете им се наблюдава непосредствен преход на мезотела на коремницата в епител на лигавицата. Под серозата се намира добре развит подсерозен слой, който съдържа съдове и нерви.

Стената на маточната тръба се характеризира със значителна разтегливост. При някои заболявания, както и при извънматочната бременност, нейният диаметър може да достигне значителни размери, преди да се стигне до нарушаване на нейната цялост.

Кръвоносните съдове и нерви на маточната тръба се разполага между двата листа на нейния опорак - mesosalpinx. Артериалната кръв достига до нея по ramus tubarius на маточната артерия - a. uterina, а също и от клонче на яйчниковата артерия - a. ovarica. Венозната кръв се дренира в яйчниковото и маточно венозни сплетения. Инервацията на маточната тръба е вегетативна и сетивна. Вегетативната инервация се осъществява от клончета на plexus ovaricus, съдържащ следвъзлови симпатикови влакна, както и от клончета на plexus uterovaginalis, по който вървят следвъзлови парасимпатикови влакна на nn. splanchnici pelvici. Сетивната инервация се осъществява от сетивни гръбначномозъчни нерви.