Външни полови органи (pudendum femininum)

Външните женски полови органи включват редица образувания, към който се отнасят: големите срамни устни, лонното възвишение, малките срамни устни, клиторът, влагалищното предверие, заедно с предверните луковици и големите предверни жлези. Във функционално отношение тези образувания заедно с влагалището представляват копулативни органи.

1. Големите срамни устни - labia majora pudendi, представляват две сагитално разположени възвишения, които заграждат цепковидно пространство - rima pudendi. Те са покрити с кожа, съдържаща косми и голямо количество екринни и апокринни потни и мастни жлези. По вътрешната повърхност на устните кожата е неокосмена, нежна и розова.

Предните краища на двете големи срамни устни са свързани помежду си чрез кожна гънка - commissura labiorum anterior. Отзад те се свързват чрез по-тясна гънка - commissura labiorum posterior, последната отстои на около 3 см пред ануса. Вътрешността на големите срамни устни е изпълнена с мастна тъкан, пронизана със съединителнотъканни снопчета, които са свързани с надкостницата на лонните кости. В предните части на устните се вплитат и гладкомускулни влакна на кръглата маточна връзка - lig. teres uteri. Във вътрешността на всяка устна е вложено едно венозно сплетение, предверна луковица - bulbus vestibuli.

2. Лонно възвишение - mons pubis, е разположено нагоре от големите устни, пред симфизата. То се формира в резултат от натрупване на подкожна мастна тъкан, чиято дебелина достига около 2-3 см, а при по-пълни жени и повече. През време на пубертета кожата в областта на лонното възвишение се окосмява по типичен начин: окосмената зона завършва отгоре с хоризонтално вървяща граница, което се определя като женски тип на окосмяване.

3. Малки срамни устни - labia minora pudendi, се разполагат навътре от големите срамни устни. Те представляват нежни кожни гънки, наподобяващи лигавица. По тяхната повърхност се отварят отвърстията на големите мастни жлези. Предният край на малките устни се разделя на две крачета. Страничното краче обхващащо клитора и се слива със същото краче от другата страна - по такъв начин се образува препуциума на клитора. Вътрешните крачета се прикрепват за тялото на клитора, като образуват неговата юздичка.

4. Клиторът - clitoris, съответства на кавернозните тела на пениса. Това анатомично образувание се състой от:

• две крачета - crura clitoridis, които се прикрепват към долните клонове на лонните кости;
• тяло на клитора - corpus clitoridis, което се формира от сливането на двете крачета напред;
• главичката на клитора - glans clitoridis.

Главичката на клитора като част от кавернозните тела не съответства на главичката на пениса, която е формирование на спонгиозното тяло. Подобно на структурата на пениса, кавернозните тела на клитора се състоят от кавернозна тъкан, която се ограничава отвън от tunica albuginea и са разделени едно от друго чрез непълна преграда - septum corporum cavernosum. Отгоре са покрити от фасция (fascia clitoridis) и с нежна кожна гънка - prepucium clitoridis. Glans clitoridis и малките срамни устни са обилно снабдени със сетивни нервни окончания и представляват чувствителни ерогенни зони.

5. Влагалищно предверие - vestibulum vaginae, е част от външните женски полови органи и представлява пространство, което се разполага между двете срамни устни. Напред то достига до клитора. На дъното на предверието се намира отвърстието на влагалището - ostium vaginae, в което се разполага хименът. Пред това отвърстие се разполага външното отвърстие на пикочния канал - ostium urethrae externum. Лигавицата на предверието е покрита от многослоен плосък, слабовроговяващ епител. Тя съдържа множество малки слузни жлези - glandulae vestibulares minores.

6. Големи предверни жлези - glandulae vestibulares majores (Бартолинови жлези), съответстват на булбо-уретралните жлези при мъжа. Те представляват образувания с овална форма, с диаметър около 10-12 мм, разположени по една от всяка страна в основата на малките срамни устни. Изходните канали на жлезите - ductus glandulae, имат дължина около 2 см и се отварят в предверието, встрани от входа на влагалището - в улея между химена и корена на малките срамни устни. Изходните канали на жлезите са дълги около 2 см и се отварят в предверието, встрани от входа на влагалището - в улея между химена и корена на малките срамни устни. Тези жлези са от туболо-алвеоларен тип и отделят секрет със специфична миризма.

7. Предверните луковици - bulbi vestibuli, съответстват на спонгиозното тяло на пениса при мъжа. При жената спонгиозната тъкан е разделена от влагалището и пикочния канал на две симетрични части, разположени от двете страни на предверието, в основата на големите срамни устни. Двете луковици се свързват помежду си посредством една междинна част - pars intermedia bulborum, разположена в пространството между клитора и външния отвора на уретрата. Предверните луковици са изградени от венозни сплетения, които на места формират кавернозни разширения. Между венозните съдове се намира съединителна тъкан, примесена с гладкомускулни влакна. Отвън те са обвити от еластична съединителнотъканна обвивка. Представлявайки еректилни тела, при възбуда те увеличават своя обем, без да придобиват значителна твърдост.

Кръвоснабдяването на външните женски полови органи се осъществява предимно от клонове на a. pudenda interna: rami labiales posteriores, a. clitoridis, a. bulbi vestibuli. Венозният отток се извършва чрез венозното сплетени на предверните луковици. От тях изхождат венозни съдове, които се насочват към v. pudenda interna и v. rectalis inferior. Кръвта от клитора се оттича по v. dorsalis и v. profunda clitoridis, които се вливат във v. pudenda interna. Лимфният отток се извършва по лимфни съдове, достигащи повърхностните ингвинални лимфни възли.

Инервацията на външните женски полови органи е вегетативна и сетивна. Вегетативните нервни влакна идват от plexus vaginalis и plexus vesicalis, които са предимно симпатикови, но в инервацията на клитора вземат участие и парасимпатикови влакна от nn. splanchnici pelvici. Сетивните влакна, които са свързани с рецепторите в клитора и срамните устни, представляват клонове на n. pudendus. Срамните устни получават сетивна инервация и от n. ilioinguinalis и перинеалния клон на n. cutaneus femoris posterior.