Мъжки полов член (penis)

Мъжкият полов член представлява копулативен орган. На него се различават три основни части: корен, тяло и главичка. Коренът - radix penis, е неговата най-задна част, с която се прикрепва към лонните кости. Напред се разполага тялото на половия член - corpus penis, което има цилиндрична форма, слабо приплесната отгоре и отдолу. Поради тази анатомична особеност на тялото на пениса се различават горна - dorsum penis, и долна повърхност - facies urethralis.

Главичката на мъжки полов член - glans penis, e разположена на предния му край. Тя има конична форма със заоблен връх, върху последния се отваря външният отвор на пикочния канал - ostium urethrae externum. Периферната част на главичката е разширена и се нарича корона гландис - corona glandis. Непосредствено зад нея се наблюдава слабо стеснен участък, шийка - collum glandis. Пенисът е изграден от пещеристи тела - corpora cavernosa, към които отдолу заляга спонгиозното тяло - corpus spongiosum penis. Пещеристите тела представляват дълги и цилиндрични образувания. В предните си краища са заострени, а задните се раздалечават едно от друго и образуват две крачета - crura penis, които са прикрепени за долните клонове на лонните кости. Двете тела са долепени и сраснали помежду си. Между тях се намира съединителнотъканна преграда - septum penis.

Спонгиозното тяло лежи в улея, формиран от долната повърхност на долепените едно до друго кавернозни тела. В двата си края това тяло се разширява. Назад то образува продълговато разширение, което завършва със заоблен край луковица - bulbus penis. Разширението от предния край е представено от главичката - glans penis. Във вътрешността на спонгиозното тяло преминава пикочния канал - urethra.

Двете пещеристи тела и спонгиозното тяло са обвити от една фасция, която ги обединява и изглажда улеите, които се формират между тях. Отвън над фасциите се намират подкожие и кожа. В подкожието се разполагат гладки мускулни влакна, които чрез съкращението и разпускането си могат да изменят площта на кожата в зависимост от физиологичното състояние на пениса. Предната част на кожата представлява гънка, която не е сраснала с подлежащата тъкан и се нарича препуциум - preputium. По вътрешната повърхност на тази кожна гънка се намират жлези - glandulae sebaceae. Те са с най-голяма гъстота в близост с юздичката - frenulum preputii, намираща се от долната страна на главичката. Тези жлези отделят секрет със специфична миризма, който се смесва с излющени епителни клетки в резултат, на което се образува смегма.

Освен крачетата на мъжкия полов орган, чрез които кавернозното тяло се закрепва за долните клонове на срамните кости, той притежава и допълнителни връзки. От лонното съчленение води началото си връзка, която се насочва към горната повърхност на половия член и е наречена повдигаща - lig. suspensorium penis. Другата връзка, която се нарича прашковидна - lig. fundiforme penis, изхожда от бялата линия на предната коремна страна и заобикаля отдолу пениса, като го обхваща подобно на прашка. Тези връзки държат закрепената част в хоризонтално положение, а при ерекция насочват целия пенис напред.

Устройството на кавернозните тела и спонгиозното тяло е приблизително еднакво. Пещеристите тела имат плътна обвивка - tunica albuginea corporum cavernosum, която е изградена от надлъжно и напречно разположени колагенни влакна, примесени с гъста мрежа от еластични влакна. Тази обвивка се продължава в срединната преграда, която разделя двете пещеристи тела. Задната част на тази преграда е по-дебела и по-плътна, а предната - е по-тънка и съдържа множество пролуки, през които двете тела се свързват едно с друго.

Вътрешността на двете пещеристи тела се състои от много на брой кухини - caverne corpora cavernosum, изградени от плътни съединителнотъканни прегради - трабекули (trabeculae), в които се намират множество гладкомускулни влакна. Отвътре те са постлани с еднореден плосък епител - ендотел. В отпуснато състояние на пениса тонусът на гладкомускулните влакна на трабекулите способства за затваряне на кавернозните пространства, които имат вид на цепки. Устройството на спонгиозното тяло е подобно на кавернозните тела. Неговата обвивка, обаче, е по-тънка и по-богата на еластични влакна, което я прави по-слабо устойчива на натиск отвътре. Това дава възможност на пикочния канал да запази проходимостта си за семенна течност при ерекция.

Размерите и консистенцията на мъжкия половия член се променят в зависимост от кръвонапълването на пещеристите тела. Копулативната функция на пениса може да се реализира само след изпълване на кавернозните пространства с кръв, при което половия член придобива твърда консистенция и се изправя - това състояние се нарича ерекция. Промените в степента на кръвонапълване е под нервен контрол и има основно функционално значение.

Кръвоснабдяването на мъжкия полов член се осъществява предимно от клонове на a. pudenda interna. От този артериален съд, като негово непосредствено продължение, води началото си a. penis, която отделя клонове за двете кавернозни тела - a. profunda penis и a. dorsalis penis, а също така и за спонгиозното тяло - a. bulbi penis и a. urethralis. Артериите на трите тела на пениса анастомозират една с друга с предните си краища в областта на главичката. От двете артерии на спонгиозното тяло единствено a. urethralis участва в анастомозирането. A. dorsalis pedis е чифтна и лежи подфасциално по гърба на пениса, като се разполага встрани от нечифтната v. dorsalis penis. Тази артерия изпраща разклонения към tunica albuginea и по-големите артерии, където се разпада на капиляри. A. profunda penis представлява главната функционална артерия на пениса. Тя върви надлъжно във вътрешността на всяко пещеристо тяло и дава разклонения, които се разполагат в трабекулите. Нейни крайни разклонения са малки артериални клончета, отварящи се в кавернозните пространства - aa. helicinae.

Кожата и подкожието на пениса се кръвоснабдяват от артерии на скротума - aa. scrotales posteriores и aa. scrotales anteriores. Венозната кръв от всяко пещеристо тяло се оттича по съответната вена - v. profunda penis, която се влива във v. pudenda interna. Кръвта от подкожните слоеве се оттича по малък единичен или двоен венозен съд, по който тя достига до v. femoralis или v. saphena magna. Нечифтният венозен съд v. dorsalis penis се образува непосредствено зад главичката на пениса от вени на самата главичка и предната част на спонгиозното тяло. Тази вена преминава под фасцията на пениса, приема vv. circumflexae penis, преминава по долния ръб на симфизата и достига до plexus venosus prostaticus, а от там до v. iliaca interna.

Оттокът на лимфна течност от мъжкия полов член се осъществява по повърхностни и дълбоки лимфни съдове, които се оттичат към ингвиналните лимфни възли, а по-рядко и към лимфните възли в малкия таз.

Инервацията на пениса се реализира от сетивни, симпатикови и парасимпатикови нервни влакна. Сетивните влакна изхождат от n. pudendus и формират n. dorsalis penis, като завършват с множество различни крайни окончания. Голяма гъстота на сетивни нервни окончания се установява в областта на главичката и препуциума. Симпатиковите и парасимпатиковите влакна формират plexus cavernosus - те инервират гладкомускулните елементи в стените на кръвоносните съдове и трабекулите на пещеристите тела и спонгиозното тяло. Симпатиковите влакна изхождат от plexus hypogastricus inferior, а парасимпатиковите - от nn. splanchnici pelvivi. Те регулират ерекцията.