Диференциране на пола

При човекът полът се определя от генетичното наследство. Гените дадени от родителите определят дали потомството ще бъде от мъжки или женски пол. Гените, определящи пола се намират в половите хромозоми. Диференцирането на пола зависи от комбинацията на половите хромозоми – голяма Х-хромозома и малка У-хромозома. Генетичният мъж има Х- и У-хромозоми, а генетичната жена има две Х-хромозоми. Яйцеклетките имат само Х-хромозоми. Половината от сперматозоидите съдържат Х-хромозома, а другата половина У-хромозома.

Генетичният пол се определя при оплождането и зависи от комбинацията полови хромозоми. Наличието или отсъствието на У-хромозома предопределя диференцирането на гонадите. При ембрион с две Х-хромозоми, кората на недиференцираната гонадна тъкан се развиват яйчници, а медулата прогресира. При ембрион с ХУ хромозоми медулата се диференцира в тестиси, а кортексът регресира.

Диференцирането на пола започва през 7-ма седмица на интраутеринния живот под влиянието на тестикуларния детерминиращ фактор SRY – единичен ген в У-хромозомата. Той стимулира диференцирането на първичните гонади в тестиси. У генетичната жена поради липса на У-хромозома и съответно на тестикуларен детерминиращ фактор, първичната гонада не формира тестис и индиферентната гонадна тъкан се развива в яйчници през осмата седмица на бременността.

Мъжката полова система се развива под действието на тестостерона и на Мюлеровия инхибиращ хормон, секретирани от тестисите. При отсъствие на тестостерон се развива женски тип репродуктивна система. Между 10 и 12 седмица на интраутеринното развитие, външните гениталии са вече анатомично оформени. Мъжките и женските външни полови органи се развиват от една и съща недиференцирана ембриологична тъкан. Репродуктивният тракт у мъжа и жената, обаче се развива от различни каналчести системи – Волфовия канал и Мюлеровия канал. При генетичния мъж от Волфовия канал се развива мъжкия репродуктивен тракт, а Мюлеровия канал дегенерира. При генетичната жена Мюлеровите канали се развиват в женски репродуктивен тракт, а Волфовите – дегенерират.

Развитието на репродуктивния тракт в мъжки или женски се определя от наличието на два фактора, образувани в тестиса на фетуса – тестостерон и Мюлеров инхибиращ фактор. Хорионгонадотропният хормон, който се отделя от плацентата, стимулира секрецията на тестостерон и Мюлеров инхибиращ фактор от тестикуларните клетки. При липса на тези фактори Волфовите канали регресират, а Мюлеровите се диференцират в женски репродуктивен тракт – маточни тръби и матка, а външните гениталии – клитор и лабии.

Фетусите и от двата пола са подложени на високи дози майчини женски полови хормони. Ако те имаха значение за диференцирането на пола, то всички фетуси щяха да бъдат от женски пол. Това е белег, че яйчниците не са необходими за диференцирането на ембрионалната репродуктивна тъкан.