Синдром на раздрусаното бебе

› Въведение

› Какво е синдром на раздрусаното бебе?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми при синдром на раздрусаното бебе

› Усложнения

› Как се поставя диагнозата?

› Лечение при синдром на раздрусаното бебе

› Прогноза

Въведение

Синдромът на раздрусаното бебе се счита за тежка форма на насилие над бебета и малки деца, при което в резултат от силно разклащане на тялото и движение на главата напред-назад, настъпват различни по вид и тежест мозъчни нарушения, включително кръвоизлив, кръвонасядания, оток и други. Симптомите често са неспецифични и включват промени в поведението, съня, храненето с висок риск от развитие на усложнения, много от които с дългосрочни последици. Диагнозата често е предизвикателство дори за опитните клиницисти, а лечението е индивидуално и насочено към овладяване на жизнените функция и лечение на наличните неврологични и други увреждания.

Какво е синдром на раздрусаното бебе?

Синдромът на раздрусаното бебе (Shaken baby syndrome) представлява вид сериозна форма на малтретиране на бебета и малки деца, при което в резултат от силно раздрусване могат да настъпят изключително тежки мозъчни увреждания с риск от дългосрочни усложнения.

Синдромът невинаги оставя следи по тялото и в някои случаи може да остане незабелязан за известно време и да бъде установен едва при развитие на някои от характерните за него усложнения.

Бебетата имат сравнително голяма глава спрямо тялото, а мускулатурата в областта на врата и шията е слабо развита. При раздрусване на тялото движенията на главата напред-назад могат да причинят различни по тежест мозъчни увреждания, включително кървене, оток, засягане на нервни клетки, дори летален изход.

Причини и рискови фактори

Синдромът на раздрусаното бебе рядко е резултат от нещастен случай, падане, игра, а обикновено е резултат от умишлено силно раздрусване на бебето от възрастен, провокирано от гняв, фрустрация, безсилие, преумора, най-често при продължителен плач на бебето (при тежки колики, при никнещи зъби).

Основните причини и рискови фактори могат да се обобщят както следва:

• причини: в основата на състоянието стои силно раздрусване на бебето, в резултат от което настъпват мозъчни увреждания и нарушения. Дори няколко секунди силно раздрусване, например в резултат от импулсивна реакция, липса на търпение, знания, опит, неправилни грижи за бебето и други могат да причинят тежки и дългосрочни мозъчни увреждания
• рискови фактори: основните рискови фактори са от страна на родителите и включват незнание за опасностите от раздрусването, психоемоционална нестабилност, депресия, психични проблеми, злоупотреба с наркотици или алкохол, стрес от промените, съпровождащи появата на новия член на семейството, невъзможност за овладяване на плачещото бебе

В масовия случай синдромът на раздрусаното бебе се развива в първите шест месеца, главно поради физиологичните особености и крехка натура на бебетата, липса на подготовка и търпение на родителите, наличие на колики (болезнени коремни спазми, водещи до силен и продължителен плач, най-често в късните часове на нощта), никнещи зъби или други неразположения от страна на бебето.

Симптоми при синдром на раздрусаното бебе

Клиничното протичане при синдрома на раздрусаното бебе може да покаже значителна вариабилност, като влияние оказват възрастта на бебето, тежестта на физическото насилие, общото състояние на бебето, наличие на подлежащи увреждания, патологии на раждането и други фактори.

В някои случаи състоянието може да протече с едва забележими промени в поведението, в други настъпват тежки увреждания и драматично клинично протичане. В някои случаи симптомите се проявяват веднага или в рамките на минути и часове, докато в други случаи се проявяват едва няколко дни или седмици след инцидента.

Най-честите симптоми при shaken baby syndrome включват:

• промени в поведението: често първи признак, който се регистрира от родителите, е промяна в поведението, изразена раздразнителност от страна на бебето, промени в погледа, загуба на съзнание за кратко, невъзможност за фокусиране на погледа, промени в плача, който става писклив, пронизителен
• промени в храненето: трудности при преглъщане, затруднения в сученето, отказ от прием на храна и течности, повръщане без видима причина (несвързано с храненето повръщане)
• нарушения на съня: твърде продължителен сън, летаргия през деня, често пробуждане през нощта
• други симптоми: неравномерно и/или затруднено дишане, понижен мускулен тонус и отпуснато тяло, гърчове и други

В случай, че бебето е раздрусано от единия родител без знанието на другия или от външен човек (роднина, близък, детегледач) може да липсват първоначално видими белези (например синини по кожата) и състоянието да се диагностицира в по-късен етап, съответно с по-висок риск от усложнения.

Усложнения

Дори еднократно и краткотрайно раздрусване на бебето може да причини сериозни, тежки, трайни мозъчни увреждания и дългосрочни негативни последици за неговото развитие.

Сред най-характерните усложнения при синдром на раздрусаното бебе се включват мозъчен оток, мозъчен кръвоизлив с висок риск от трайна мозъчна увреда, гърчове, забавяне на психомоторното и двигателно развитие, когнитивен дефицит, разстройства в поведението, церебрална парализа. При кръвоизлив в ретината може да настъпи слепота, а при тежко раздрусване на бебе в крехка възраст може да настъпи смърт.

По данни от различни източници приблизително 20 процента от всички деца, преживели синдром на раздрусаното бебе, завършват летално, а при останалите във висок процент са налице дългосрочни, често и доживотни усложнения.

Как се поставя диагнозата?

Поставянето на диагнозата често е предизвикателство, дори за опитните специалисти, тъй като обикновено липсват външни белези за насилие над детето, а родителите подценяват своите действия и не признават вината си.

Диагнозата обикновено се базира на данните от разпита на родителите, клиничния преглед на бебето, някои лабораторни и образни изследвания:

• разпит и преглед: данни за характерните промени в поведението, храненето, съня на бебето, връзка с определени фактори. Внимателен оглед на тялото за видими белези на насилие и раздрусване, оценка на мускулния тонус и рефлексите
• лабораторни изследвания: липсват специфични промени в лабораторните показатели при синдром на раздрусаното бебе, но разширените кръвни изследвания могат да подпомогнат изключването на други възможни причини с инфекциозен, възпалителен, хематологичен и друг характер за състоянието на детето
• образни изследвания: необходим е офталмологичен преглед за изключване на кръвоизлив в ретината, рентгеново изследване за доказване на фрактури, компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс на мозъка за потвърждаване на субдурални и други хематоми, мозъчен оток

Често важен белег за откриване на синдром е несъответствието от данните на родителите и конкретните диагностични находки.

При диференциалната диагноза е важно различаване на състоянието от някои вродени нарушения на коагулацията (включително хемофилия), метаболитни заболявания, инфекции, вродени съдови малформации, неоплазми, инцидентни травми (при падане на детето от легло, повивалник, кошара)

Лечение при синдром на раздрусаното бебе

Терапевтичният подход при синдром на раздрусаното бебе изисква незабавна оценка на състоянието на детето и назначаване на адекватно, целенасочено и комплексно лечение, което може да включва:

• стабилизиране на жизненоважните функции: при влошено общо състояние са необходими реанимационни мерки за стабилизиране на дишането, сърдечната дейност, телесната температура
• неврохирургично лечение: при установяване на значими мозъчни увреждания в резултат на кръвоизлив, кръвонасядане, оток е необходима своевременна намеса и неврохирургична интервенция за тяхното облекчаване
• поддържане на храненето: при много от бебетата се налага хранене през сонда или парентерално хранене
• други мерки: в зависимост от уврежданията може да се наложи ортопедично лечение, лечение на зрителните нарушения, противогърчова терапия, апаратна вентилация за поддържане на дишането и други

Често след стабилизиране на състоянието на децата се налага последваща терапия, включваща подходяща рехабилитация (физикално лечение, работа с логопед, психолог и други), мерки за подкрепа на невропсихологичното развитие, социална намеса при нужда от осигуряване на безопасна среда за бебето.

Прогноза

Прогнозата при синдром на раздрусаното бебе се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на травмите, възрастта на детето и редица други фактори.

Приблизително една пета от засегнатите бебета завършват летално, а около и над половината от оцелелите деца развиват трайни, дългосрочни увреждания.

При ранна намеса, леки травми и адекватно лечение е възможно частично или пълно възстановяване на децата.

Изображения: freepik.com