Семенник (testis)

Семенникът (тестис, testis) е чифтен орган. Той представлява овално тяло, леко удължено и сплеснато в страни. На семенника се различават два края - горен и долен, има два ръба - преден и заден, и две повърхности - вътрешна и външна. Долният полюс на семенника е разположен до срединната равнина, а дългата му ос е наклонена напред. Левият семенник при повечето мъже е малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Дължината на тестиса е около 40-45 мм, а дебелината му е около 20-30 мм. Средното му тегло е 10-14 гр.

Надсеменникът - epididymis, представлява образувание с червеобразна форма, което се разполага върху задния ръб на тестиса. На него се различават горна, разширена част - caput epididymidis, тяло - corpus epididymidis, и опашка - cauda epididymidis. Между семенника и надсеменника се формира тясно пространство - sinus epididymidis.

Семенниците се разполагат в специална кожна гънка наречена скротум - scrotum, локализиран в долната част на срамната област. Това разположение е свързано с обстоятелството, че оптималната температура за извършване на сперматогенезата е по-ниска от тази в коремната кухина.

Отвън семенникът е обхванат от плътна обвивка - tunica albuginea, която е неразтеглива и е изградена от плътна съединителна тъкан, богата на колагенни влакна. Върху tunica albuginea се разполага висцералната пластинка - lamina visceralis, на серозната обвивка на тестиса - tunica vaginalis testis. Между вътрешната и външната пластинка - lamina parietalis, на серозната обвивка се намира тясно пространство, изпълнено с малко количество течност.

От вътрешната страна на семенника се разполага слой от хлабава съединителна тъкан, богата на кръвоносни съдове. В задната си част tunica albuginea е задебелена и формира съединителнотъканно валче, медиастинум. То се вдава към вътрешността на тестиса. От него започват съединителнотъканни преградки - septula testis, които се продължават радиерно и малка част от тях достигат до срещуположната част на tunica albuginea. Посредством тези преградки паренхима на тестиса се разделя на 200-300 делчета - lobuli testis. Всяко делче съдържа от 1-3 извити каналчета - tubuli seminiferi contorti, които са дълги средно 30-70 см и дебели около 0,2 мм. Тези каналчета не завършват сляпо, те прехождат едно в друго чрез дъгообразни свързания и чрез странични разклонения.

Извитите каналчета на всяко делче, в областта на средостението на тестиса се обединяват в прави каналчета - tubuli seminiferi recti, които свързвайки се помежду си, формират rete testis - мрежа на семенника. Тя представлява лабиринт от каналчета. От мрежата на тестиса започват 12 до 18 изнасящи каналчета - ductuli efferentes testis, всяко с дължина около 20 см. Те се насочват към главата на семенника, нагъват се и образуват lobuli epididymidis. Каналчето, разположено в най-горното делче, се насочва надолу и приема последователно останалите каналчета. По такъв начин се формира каналът на надсеменника - ductus epididymidis. Дължината на последния е около 4 м. Той е силно нагънат и има лумен от 0,3 до 0,5 мм. Стената на извитите каналчета на тестиса се състои от сложно устроен многослоен епител, разположен върху базалната мембрана, от външната страна, на която заляга тънък слой от колагенни влакна и слой от гладкомускулни клетки, съдържащ актинови филаменти.

Епителът е изграден от 2 вида клетки: сперматогенни и подпорни. Сперматогенните клетки - cellulae spermatogenicae, се разполагат от базалната мембрана до просвета в 4-8 слоя. В периода на половата зрелост тези клетки се намират в различните стадии на сперматогенезата. Най-дълбоко, непосредствено до базалната мембрана се разполагат първичните зародишни клетки - сперматогонии; по навътре от тях следват сперматоцити от първи ред, сперматоцити от втори ред, сперматиди и непосредствено до просвета - сперматозоиди. Последните се откъсват от епителния слой и с активни движения се насочват към мрежата на тестиса.

Сперматогониите чрез нарастване и диференциране се трансформират в сперматоцити от първи ред. Резервът от сперматогонии се поддържа чрез непрестанното им делене. Сперматоцитите от първи ред, които притежават диплоиден набор хромозоми (46 на брой) претърпяват редукционно делене и дават началото на два сперматоцита от втори ред, които са с хаплоиден набор хромозоми (23 на брой). От своя страна тези клетки се делят на два сперматида, всеки от които се трансформира в сперматозоид. В резултат на тези процеси от един сперматогоний се получават 4 сперматозоида. Сперматозоидите се развиват във вътрешността на сперматидите от тяхното ядро, органели и част от цитоплазмата. След освобождаването на сперматозоидите неизползваните части на сперматидите се отделят от повърхността на епитела като остатъчни телца (телца на Rigaud-Риго). Сперматозоидите, както и зрялата яйцеклетка съдържат хаплоиден набор хромозоми, поради което в оплодената яйцеклетка се получава диплоиден набор.

Подпорните или Сертолиевите клетки (epitheliocyti sustentantes) са сравнително малко на брой. Те представляват високи цилиндрични клетки с основа на базалната мембрана и върховата част при просвета на каналчето. По страничните повърхности на тези клетки залягат плътно сперматогенните клетки. Смята се, че Сертолиевите клетки имат подпорна и трофична функция по отношение на сперматогенните клетки.

Инкреторната (вътрешносекреторна) част на тестисите е представена от интерстициални клетки - endocrinocyti interstitiales, които се наричат още Лайдигови клетки. Те заемат около 12% от обема на органа. Разположени са по единично или на малки групи в интерстициума - interstitium testis, съставен от съединителна тъкан между извитите каналчета на семенника. Около тези клетки се намират множество фенестрирани капилярни съдчета.

Клетките на Лайдиг са големи, с овоидна или полигонална форма. В цитоплазмата им гладкият ендоплазмен ретикулум и митохондриите от тубулен тип са добре представени. Наблюдават се голям брой липидни включвания. В тяхната цитоплазма се съдържат също гликогенни гранули и кристалоиди, а със стареенето се отлага и пигмент. Тези клетки изработват мъжкият полов хормон - тестостерон, който се отделя под влияние на гонадотропните хормони, изработвани от предния дял на хипофизата. Под влияние на този хормон се развиват половите органи и вторичните полови признаци при мъжа.

Правите каналчета на семенника, а също и тези на rete testis притежават единствено проводна функция, техният епител е еднослоен кубичен. Изнасящите каналчета са изградени от привидно многослоен призматичен епител. В него се редуват групи от цилиндрични ресничести клетки с кубични или нискоцилиндрични секреторни клетки, които отделят секрета си по апокринен път. Епителните клетки имат резорбционна и секреторна функция, които водят до промяна в състава на съдържимото в каналчетата, чието pH е кисело.

Каналът на надсеменника е изграден от двуреден цилиндричен епител, фибромускулна обвивка и адвентиция. Епителът е представен от високи цилиндрични клетки с неподвижни ресни - стереоцилии и с признаци на секреторна активност. Предполага се, че стереоцилиите имат значение за насочване на сперматозоидите в правилна посока - към семепровода.

Кръвоснабдяването на семенника се осъществява от a. testicularis. Венозната кръв от него се оттича в plexus pampiniformis, след което преминава по v. testicularis. Тестисът и епидидима получават единични артериални клончета от a. ductus deferentis. Лимфната течност се оттича по лимфни съдове, които влизат в състава на семенната връв и по пътя на a. et v. testicularis достигат поясните лимфни възли. Нервите на семенника формират plexus testicularis и plexus deferentialis, разположени около едноименните артерии. Тези нерви са симпатикови, но в състава им влизат и сетивни гръбначномозъчни влакна.