Семепровод (ductus deferens)

Семепроводът - ductus deferens представлява непосредствено продължение на канала на надсеменника - ductus epididymidis. Надсеменникът - epididymis, има червеобразна форма и се разполага върху задния ръб на семенника. На него се различават горна, разширена част - глава на епидидима, тяло на епидидима и опашка на епидидима.

Семепроводът води началото си от долния край на опашката на надсеменника, сключвайки с канала на надсеменника остър ъгъл. Дължината на семепровода е около 50 см, а напречното му сечението е кръгло и възлиза на около 3 мм. Вследствие на сравнително силната си мускулатура при опипване има твърда консистенция.

В зависимост от разположението на семепровода, на него се различават следните части:

1. Семенникова - разполага се по задната повърхност на тестиса. Тя е къса и е обхваната от венозно сплетение - plexus pampiniformis.

2. Фуникуларна - влиза в състава на семенната връв (funiculus spermaticus), заемайки в нея най-дорзално положение. Тази част на семепровода достига до повърхностния ингвинален пръстен - anulus inguinalis superficialis.

3. Ингвинална - с дължина около 4 см, разполагаща се в слабинния канал.

4. Тазова - разположена в кухината на малкия таз. Тази част на семепровода влиза във важни топографски взаимоотношения с някои органи на малкия таз. В страничната част на малкият таз семепровода се кръстосва с хълбочните съдове, разполагайки се под перинеума, след което се насочва към страничната повърхност на пикочния мехур, без да се допира до нея. След това семепровода кръстосва пикочопровода и се насочва към дъното на пикочния мехур. Тук семепроводът се отделя от коремница (ципата, която обвива органите в коремната кухина и таза) и се разширява вретеновидно като се образува ампула на семепровода - ampulla ductus deferentis. Това анатомично формирование има дължина 3-4 см и широчина 1 см. Неговата стена има множество заоблени изпъкналости. Този участък на семепровода е свързан с дъното на пикочния мехур посредством съединителната тъкан. Странично от него се разполага семенното мехурче.

Крайният участък на семепровода се означава като изхвърлящ канал - ductus ejaculatorius. Това образувание е дълго около 1,5-2 см, а луменът му се стеснява фуниеобразно от 0,5-0,2 мм. Отваря се встрани от семенното възвишение на простатната част на уретрата. Стесняването на семепровода в областта на ductus ejaculatorius способства за изхвърлянето на спермата при еякулация под високо налягане.

Стената на семепровода е изградена от 3 слоя. Вътрешният слой е лигавица - tunica mucosa, която е изградена от двуреден цилиндричен ресничест епител и плътен съединителнотъканен слой, богат на еластични влакна. Лигавицата образува 5-6 надлъжни гънки, поради което на напречен срез просветът има звездовиден изглед. Средният слой е мускулен - tunica muscularis, и е представен от три пласта: вътрешен и външен надлъжен и среден циркулярен. Съкращенията на надлъжната мускулатура създава вакум, засмукващ сперматозоидите, а циркулярният чрез ритмични съкращения ги изтласква напред. Отвън семепроводът е обхванат съединителна тъкан - tunica adventitia и частично от коремница - tunica serosa. Семепроводът представлява главен резервоар на сперматозоидите.

Кръвоснабдяването на семепроводът се осъществява от a. ductus deferentis. Ампуларната част получава клончета от a. vesicalis inferior. Венозният отток се реализира от едноименни съдове. Лимфата от неговата стена се оттича по пътя на кръвоносните съдове към nodi iliaci interni.

Семепроводите се инервират от клончета на plexus hypogastricus inferior, формиращ plexus deferencialis. Тези нерви са съставени от следвъзлови симпатикови влакна, между които се срещат и сетивни влакна, изхождащи от гръбначния мозък.