Семенно мехурче (vesicula seminalis)

Семенното мехурче представлява чифтен жлезист орган, който се разполага по задно-долната повърхност на пикочния мехур. Дължината му показва индивидуални различия, но обикновено е около 4-5 см. Ширината му е около 1 см. Консистенцията на сменните мехурчета е твърда поради наличието на силно развита вътрестенна мускулатура.

Двете семенни мехурчета прилягат към основата на пикочния мехур, като се прикрепват за него чрез съединителна тъкан. Горният им край е покрит с перитонеум, медиално от тях се разполагат двата семепровода с тяхната ампула, а отдолу простатната жлеза. От горната им страна се разполага правото черво, което прави възможно изследването им посредством ректално туширане.

Семенното мехурче има тънък изходящ канал - ductus excretorius, който след съединяване с изхода на семепровода се продължава в еякулаторен канал - ductus ejaculatorius. То представлява силно извита тръба, чиято дължина след изправяне и разтягане достига до 12 см.

Стената на семенното мехурче е сходна с тази на семепровода. Лигавицата - tunica mucosa, е покрита с един-два реда цилиндричен или кубичен епител. Цитоплазмата на тези клетки съдържа секреторни гранули и жълтеникав липохромен пигмент. Мускулатурата на стената - tunica muscularis, е по-тънка от тази на семепровода и в нея могат да се разграничат два слоя: вътрешен (циркулярен) и външен (надлъжен). Тя се съкращава при еякулация и изтласква секрета в просвета на еякулаторния канал. Най-отвън семенното мехурче е обхванато от съединителнотъканна обвивка - tunica adventitia, която го свързва със съседните органи. Единствено горния му край е покрит с коремница.

Семенното мехурче е жлезен орган - неговият епител секретира една от съставките на семенната течност. Секретът му представлява вискозна течност с алкална реакция, богата на фруктоза, и съставлява от 50 до 80% от обема на еякулата. Той не е резервоар за сперматозоиди - в него те проникват случайно.

Кръвоснабдяването на семенното мехурче се осъществява от клончетата на a. vesicalis inferior, a. ductus deferentis, a. rectalis media. Венозната кръв се оттича в системата на вътрешната хълбочна вена. Регионалните лимфни възли и инервацията са както на семепровода. Лимфата от неговата стена се оттича по пътя на кръвоносните съдове. Инервацията се осъществява от клончета на plexus hypogastricus, който образува plexus deferencialis. Тези нерви са съставени от следвъзлови симпатикови влакна, между тях обаче се срещат и сетивни влакна от гръбначномозъчен произход.