Трансплантация на бял дроб

Технологичният напредък в съвременната медицина оказва въздействие върху множество нейни отдели и отрасли. Така например трансплантацията на органи е далеч от раздела на научната фантастика и се е превърнала в един от най-ефективните методи за лечение и подобряване на качеството и продължителността на живот на пациенти, които в близкото минало са имали минимални (дори нулеви) шансове за оцеляване.

Съвременната медицина дава възможност за трансплантиране на различни органи като успеваемостта на операциите е изключително висока. Основният проблем остава намирането на подходящи, съвместими донори в кратък срок.

Трансплантация на бял дроб се извършва успешно при пациенти с тежки увреждания на дихателната система, хронични заболявания, загуба на функционална активност на голяма част от белите дробове.

При всеки отделен пациент се подхожда индивидуално и при възможност се прилагат консервативни методи на лечение, като белодробната трансплантация е крайна мярка, която се прилага при липса на ефект от другите видове терапевтични опции.

Не всички пациенти са подходящи за хирургичното лечение, във връзка с което преди назначаването на подобна терапия се провеждат подробни изследвания (лабораторни, образни, инструментални) на пациента, обсъждат се ползите и възможните рискове, свързани с пулмоналната трансплантация.

Какво представлява трансплантацията на бял дроб?

Трансплантацията на бял дроб представлява сериозна оперативна интервенция, изискваща изключителна предоперативна подготовка и специални грижи за пациента следоперативно, която в редица случаи се оказва единственото дефинитивно, ефективно лечение.

Прилага се обикновено при пациенти с тежки увреждания на белите дробове, при които продължителността на живот без трансплантацията е минимална и операцията се характеризира с животоспасяващ характер.

В някои случаи е необходима трансплантация само на част от белия дроб, на единия или и на двата бели дроба (така например при кистозна фиброза се препоръчва трансплантиране на двата бели дроба за постигане на оптимален ефект).

В зависимост от това се различават няколко основни вида манипулации:

• трансплантация на белодробен лоб: сравнително малка част от единия бял дроб на жив донор замества увредена част от белия дроб на пациента
• трансплантация на единия бял дроб (унилатерална пулмонална трансплантация): извършва се операция и заместване на онзи бял дроб, който е с влошени функции. Когато двата бели дроба са еднакво засегнати, но унилатералната операция показва сравнима ефективност с билатералната, обикновено се предпочита десният бял дроб да бъде заместен с донорски, тъй като достъпът до него е по-лесен
• трансплантация на двата бели дроба (билатерална белодробна трансплантация): такава операция се налага обикновено при пациенти с кистозна фиброза. Двата бели дроба могат да бъдат заменени последователно или едновременно. Често се трансплантира първо единия, след това другия бял дроб. Това значително удължава времетраенето на процедурата, като в зависимост от ситуацията може да достигне до 12 часа
• кардиопулмонална трансплантация: показана е при пациенти със съчетано увреждане на дихателните и сърдечните функции (увреждания на лява камера и повишено белодробно съдово съпротивление, кардиомиопатии, клапни увреждания)

Една от най-трудните задачи при подготовката за белодробна трансплантация е намирането на подходящ донор, който да показва съответствие по системата HLA, кръвногрупова съвместимост и редица други показатели.

При трансплантацията на белодробен лоб донорите могат да бъдат живи лица (близки, роднини, познати, непознати на пациента), които не страдат от подлежащи заболявания и доброволно желаят да дарят част от органа.

При унилатералната и билатералната белодробна трансплантация донори могат да бъдат само лица в мозъчна смърт.

За включване на пациент в така наречената листа на чакащите е необходимо провеждане на многобройни изследвания предварително, като целта е определяне на цялостния здравословен статус на болния, шансовете му за оцеляване без операцията и прогнозиране на приблизителната преживяемост след трансплантацията. За пациента се грижи голям екип от специалисти от различни области, като кандидатите в листата на чакащите се подреждат по точкова система.

След операцията пациентите обикновено остават в болницата за период от около седмица (продължителността варира в зависимост от общото им състояние и витални показатели, наличието на усложнения и други).

В следоперативния период пациентите преминават през рехабилитационна програма, специално обучение, физикална терапия при необходимост и се проследяват стриктно от лекуващия лекар.

При кои заболявания е необходимо извършване на трансплантация на бял дроб?

Трансплантация на бял дроб се обсъжда при пациенти с хронични пулмонални заболявания в краен стадий, със силно изразени увреждания на белите дробове, при които очакваната продължителност на живот е значително съкратена.

Операцията се назначава и пациентите се включват в списъка на чакащите за донор в случаите, при които с помощта на различни изследвания се доказва тежестта на заболяването на болния и липсата на необходимия, желан ефект от другите терапевтични възможности (или при неуспех от приложението на останалите лечебни опции).

Белодробната трансплантация позволява възвръщане към обичайните дейности и водене на нормален начин на живот (по отношение на качество и очаквана продължителност), като представлява ефективен метод на лечение при тежките белодробни увреждания.

Извършването на белодробна трансплантация е показано при пациенти с тежки заболявания, като например:

• Алвеоларни и парието-алвеоларни нарушения
• Емфизем
• Друг емфизем
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Идиопатична белодробна фиброза
• Кистозна фиброза
• Дефицит на алфа-1 антитрипсин
• Първична пулмонална хипертония
• Други форми на белодробно сърце
• Бронхиектазии
• Саркоидоза
• Първична ателектаза на новороденото
• Други болести на дихателната система

Операцията сама по себе си е изключително сериозна (често продължава между 6 и 12 часа) и съответно възможните рискове не са за пренебрегване.

За оптимизиране на лечението и минимизиране на рисковете от поява на различни по тежест усложнения е необходимо предварително подробно запознаване със състоянието на пациента, наличието на алергии, придружаващи заболявания, приемани лекарства, вредни навици и други, тъй като всички тези фактори могат да окажат влияние върху ефективността от пулмоналната трансплантация.

При кои състояния е противопоказана трансплантацията на бял дроб?

Редица фактори, индивидуални особености, вредни навици, подлежащи заболявания и други могат да окажат неблагоприятно въздействие върху изхода и резултатите от пулмоналната трансплантация. При тяхното наличие не се препоръчва извършване на операцията, а предприемане на мерки за противодействие (при възможност).

В случай, че се касае за състояние, срещу което не може да се противодейства и не може да се неутрализира като фактор след обстойно обсъждане с екипа от специалисти (пулмолог, хирург, кардиолог, анестезиолог и други) се взима решение дали да се извърши трансплантация или не.

Белодробна трансплантация не се предприема в случаите при наличие на някои от следните фактори:

• тежко увреждане на бъбреците в резултат от подлежащо заболяване
• тежко увреждане на черния дроб
• застойна сърдечна недостатъчност
• наличие на подлежащо злокачествено новообразувание
• анамнеза за малигнено заболяване през последните две години
• психични разстройства и разстройства на личността
• наличие на вирусен хепатит В или вирусен хепатит С
• наличие на HIV-инфекция и/или СПИН
• тютюнопушене
• системна употреба и/или злоупотреба с алкохол
• употреба на наркотични вещества, наличие на наркотична зависимост
• недохранване или тежко затлъстяване
• възраст над 65 години
• анамнеза за липса на съдействие и адекватно участие в лечебния процес при предшестващ болничен престой или провеждане на терапия

Някои от тези фактори представляват категорично противопоказание за извършване на органна трансплантация като цяло, докато други подлежат на обсъждане от медицинския екип.

Изключително важно за постигане на добри резултати след белодробната трансплантация е стабилното състояние на пациента, както в чисто здравословен план (стабилизиране на състоянието), така и в емоционален и психически аспект (емоционално лабилните пациенти, както и с подлежащи психични разстройства се считат за рискови, тъй като могат да предприемат суицидни действия).

Извършването на трансплантация на бял дроб е изключително сериозна операция, изискваща сериозна подготовка (в административен, юридически и медицински план), поради което е необходимо пълното съучастие на пациента и следване стриктно на наставленията на медицинския екип.

Какви рискове крие извършването на трансплантация на бял дроб?

Трансплантацията на бял дроб е голяма и сериозна хирургична интервенция, която носи със себе си характерните и възможни за всички хирургични манипулации рискове, а именно кървене (по време на операцията и след това), инфектиране на мястото на оперативното поле, засягане на разположени в съседство органи, структури и съдове.

Високите технологии и навлизането на подобрени фармакологични препарати позволяват своевременно овладяване при настъпили усложнения и намаляване на рисковете от дългосрочни последици.

Едни от най-честите нежелани ефекти, наблюдавани при трансплантация на органи като цяло, е реакцията на отхвърляне на присадката.

Реакцията може да настъпи внезапно или постепенно като най-често се развива в първите шест месеца след операцията, но теоретично може да се прояви по всяко едно време. По тази причина пациентите следва да бъдат запознати с едни от най-честите и първи признаци на реакция на отхвърляне, като при появата им се препоръчва своевременно посещение на лекуващия и наблюдаващ лекар. Едни от най-честите признаци на реакцията включват повишена телесна температура, грипоподобни прояви, болка в гърдите, кашлица, болка в областта на белите дробове, отпадналост.

За намаляване на риска от негативна реакция на организма спрямо донорския бял дроб (тялото го възприема като чужд агент или антиген и реагира срещу него) се назначава терапия с имуносупресивни средства.

Лекарствата от тази групи потискат имунната система по различни механизми и обикновено се прилагат до живот, минимизирайки рисковете от реакция на отхвърляне.

Прилагат се в първите месеци обикновено в комбинация и в по-високи дози, като при стабилизиране състоянието на болния и преминаване на рисковите месеци (за такива обикновено се считат първите шест до дванадесет месеца) се преминава към монотерапия (лечение само с един препарат) и намаляване на дневните дози.

Имуносупресивните средства сами по себе си крият рискове от изява на различни по тежест нежелани ефекти, като най-често срещаните включват гадене, повръщане, стомашен дискомфорт, главоболие, повишена уморяемост, намаляване броя на белите кръвни клетки и съответно повишена чувствителност на организма към инфекциозни агенти.

По-рядко описвани в клиничната практика нежелани ефекти след употреба на имуносупресивни средства са бъбречните и чернодробни увреждания, поява на захарен диабет, развитие на остеопороза, сериозно засягане на хемопоезата, повишен риск от развитие на малигнено заболяване и други.

За минимизиране на риска от поява на инфекция вследствие употребата на имуносупресанти се препоръчва поддържане на висока лична хигиена, редовно и стриктно измиване на ръцете, добра орална хигиена, редовни профилактични изследвания, предпазване от контакт с болни лица.

Прогнозата след извършване на трансплантация на бял дроб като цяло е благоприятна, като се препоръчва стриктно следване наставленията на лекуващия лекар, прием на назначените медикаменти (имуносупресивни средства, симптоматични лекарства и други), здравословно хранене, адекватна за състоянието и възрастта физическа активност, ограничаване на вредните навици (отказ от тютюнопушене, отказ от консумация на спиртни напитки и наркотични вещества), както и адекватна емоционална подкрепа от близки, роднини и приятели.

Белодробната трансплантация показва добра ефективност за овладяване на проявите на основното заболяване, като статистическите данни показват добра петгодишна преживяемост, подобряване на качеството на живот на пациентите (връщане към обичайните битови дейности, възможност за работа на половин или пълен работен ден) и удължаване на продължителността на живот.