Начало Медицинска енциклопедия Лечения Имуносупресивни лекарства

Имуносупресивни лекарства

Имуносупресивни лекарства - изображение

Основно значение в поддържането на здравословното състояние на индивидите играе активната имунна система.

Посредством производството на редица различни по химичен състав субстанции клетъчният и хуморалният имунитет осъществяват защита на макроорганизма срещу влиянието на множество патогени, микроорганизми и чужди молекули.

В същото време при някои заболявания имунната система не разпознава собствените клетки и молекули, атакува ги и води до развитие на различни по тежест реакции.

Такива състояния са:

Всички тези състояния се повлияват от потискане на функцията на лимфоцитите, което води и до супресия на имунната система.

Имуномодулиращите медикаменти, които предизвикват потискане на лимфоцитите, се наричат имуносупресивни лекарства.

Тези лекарствени агенти осъществяват своите ефекти по различни механизми, въз основа на което се подразделят на няколко основни групи:

1. Калциневринови инхибитори:

Тези агенти инхибират сигналните трансдукционни пътища в Т лимфоцитите, което резултира в невъзможност за активиране на Т лимфоцитите и последващото освобождаване на интерлевкин 2.

Имуносупресивни лекарства - калциневринови инхибиториЦиклоспорин е основен имуносупресор в трансплантологията и се използва за предотвратяване на отхвърлянето на присадения орган след трансплантация на черен дроб, сърце, бъбреци.

Използва се обикновено в комбинация с кортикостероиди или микофенолова киселина.

Освен в трансплантологията, намира широко приложение и в терапията на редица автоимунни заболявания, като например лупус еритематодес, псориазис, ревматоиден артрит.

Такролимус се използва главно при трансплантация на бъбреци и черен дроб. Отличава се с по-силен ефект в сравнение с циклоспорин, което позволява използване на по-ниски дози кортикостероиди и намаляване на риска, свързан с развитието на нежелани лекарствени ефекти при употребата на кортикостероиди.

Основните нежелани лекарствени реакции, които се наблюдават при употребата на калциневриновите инхибитори включват:

  • нефротоксичност: наблюдава се при около две трети от лекуваните пациенти
  • невротоксичност: изразява се в халюцинации, парестезии на крайниците, дистален тремор, гърчове
  • хиперлипидемия
  • повишение на артериалното кръвно налягане
  • ендокринни нарушения: хирзутизъм (засилено окосмяване от мъжки тип при жените)

2. Антипролиферативни и цитотоксични агенти:

Тези агенти осъществяват своя ефект по различни механизми.

Сиролимус и еверолимус инхибират специфична протеинкиназа (mTOR), която представлява ключов ензим в цикъла на клетъчното делене. Блокирайки цикъла на клетъчното делене, тези препарати предотвратяват пролиферацията и узряването на Т лимфоцитите.

Имуносупресивни лекарства - антипролиферативни и цитотоксични агентиМикофеноловата киселина и азатиоприн представляват цитотоксични антиметаболити, а метотрексат и циклофосфамид принадлежат към противотуморните лекарства с имуносупресивен ефект.

Сиролимус и еверолимус намират приложение предимно при бъбречни трансплантации в комбинация с кортикостероиди и циклоспорин, както и в кардиологията за предотвратяване на рестенозите след перкутанна коронарна интервенция.

Нежеланите лекарствени реакции, които се наблюдават най-често по време на терапията с тях са тромбоцитопения, развитие на опортюнистични инфекции (най-често микози), вторични неоплазми (главно лимфоми).

Микофеноловата киселина се използва предимно в комбинация с циклоспорин и кортикостероиди превантивно при бъбречни и сърдечни трансплантации. Води до гастроинтестинални нарушения, левкопения и анемия.

Азатиоприн представлява най-широко използваният в миналото имуносупресор, главно в съчетание с кортикостероиди. Прилага се в трансплантологията и в терапията на заболявания с автоимунна етиология.

В съвременната клинична практика употребата му е ограничена, като вместо него се използват микофенолова киселина и циклоспорин. Препаратът притежава изразена имуносупресивна активност и потиска функцията на костния мозък, което може да доведе до развитие на тежки вторични инфекции и повишен риск от вторични малигнени заболявания.

Метотрексат се характеризира с широк спектър на антинеопластична активност по отношение на редица хематологични неоплазми и солидни тумори. Освен в онкологията, намира широко приложение и в терапията на автоимунните заболявания. Употребата му често води до развитие на миелосупресия, бъбречни увреждания, мукозити.

Циклофосфамид намира широко приложение в терапията на множество онкологични заболявания (карцином на млечната жлеза, тумор на яйчниците, карцином на пикочния мехур, лимфоми, дребноклетъчен карцином на белия дроб). Води до изразена миелосупресия, потискане на фертилитета, алопеция, силно изразено гадене и повръщане.

3. Имуносупресивни антитела:

Тези имуносупресивни лекарства се получават по различни технологии, като основният им ефект Имуносупресивни антителавключва нарушаване на Т клетъчната функция и въздействие върху пролиферацията на Т лимфоцитите.

Основното им приложение е в трансплантологията, главно за потискане на имунната система при трансплантация на органи и костен мозък.

Основните нежелани лекарствени реакции, наблюдавани при употребата им, включват грипоподобни състояния, тежка хипотония, диспептични нарушения, неврологични увреди.

4. Глюкокортикостероиди:

Кортикостероидите притежават имуносупресивен ефект, но тяхното основно приложение в клиничната практика е свързано с изразения им противовъзпалителен ефект. Прилагат се в комбинация най-често с калциневринови инхибитори и антипролиферативни агенти.

Тази широко използвана група медикаменти притежава редица ефекти, поради което намира приложение в терапията на множество различни заболявания с възпалителен, автоимунен или неопластичен характер.

Особено ефективни като имуносупресивни лекарства са при лечение на ревматизъм, лупус еритематодес, полимиозит, дерматомиозит, склеродермия, първичен хроничен полиартрит.

Поради сериозните нежелани ефекти, до които водят, е необходимо да се прилагат в максимално ниски терапевтични дози и възможно най-кратко.

Продължителната им употреба крие сериозен риск от развитие на нежелани ефекти, водещи до увреждане на ендокринната и сърдечно-съдовата система, кожни прояви, увреждане на очите, промени в поведението, завишен риск от развитие на язвена болест на стомаха. Прекратяването на кортикостероидната терапия е необходимо да става постепенно.

Подробности за тези лекарствени агенти може да намерите на:

5. Болесто-модифициращи агенти:

Този лекарствен агент се свързва с определени рецептори, разположени върху лимфоцитите и активно преминава кръвно-мозъчната бариера.

Повлиявайки рецептори в невроните на централната нервна система, препаратът блокира напускането на лимфоцитите от лимфните възли, което води до тяхното преразпределение.

Използва се предимно в терапията на тежки форми на множествена склероза.

Главните нежелани ефекти при употребата му включват депресия, главоболие, замаяност, зрителни нарушения, повишение на чернодробните ензими, кардиотоксичност, гастроинтестинални увреждания.

Употребата на имуносупресивни лекарства от бременни жени и кърмачки е абсолютно противопоказана, поради сериозни рискове за плода и новороденото.

Терапията с потискащи имунитета медикаменти се назначава от специалист след провеждане на необходимите изследвания и доказване на подлежащото заболяване, както и при предстояща трансплантация на органи или тъкани.

3.7, 19 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Имуносупресивни лекарства

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияИсторияНовиниПатологияАлтернативна медицинаЛюбопитноХранене при...Здравни съветиОрганизацииСпециалистиМедицински изследванияБотаникаСнимкиНормативни актовеСпортЗаведения