Алтернативни подходи и средства в терапията на системен лупус еритемтозус

от 01 юни 2015г., обновено на 12 дек 2022г.

Системен лупус еритематозус (СЛЕ) представлява хронично възпалително заболяване, известно още като дисковиден лупус. Всъщност понятието „лупус” включва редица различни заболявания, като системен лупус еритематозус е най-често срещаният тип. Обикновено, когато се говори за „лупус”, става въпрос именно за него.

Характерно за заболяването е, че се проявява по различни начини и следва пристъпно-ремитентен модел на обостряне (редуват се периоди на влошаване с периоди на леки симптоми). Заболяването може да засегне почти всеки орган и система по тялото, като развоят може да бъде много бавен или много бърз.

Причини за възникване на системен лупус еритематозус (СЛЕ)

Точната причина за възникване на СЛЕ не е известна, но сред факторите, които се свързват с болестта са:

Генетика – често хората страдащи от системен лупус еритематозус (СЛЕ) са от семейства, в които се открива автоимунно заболяване.

Околна среда – като „провокиращи фактори” или тригери се смятат ултравиолетовите лъчи, някои лекарства, вирус, травма, физически или емоционален стрес.

Пол и хормони – СЛЕ засяга повече жени, отколкото мъже. При жените може да настъпи влошаване на симптомите по време на бременност и менструация. Някои медицински специалисти смятат, че женският хормон естроген може да има отношение към развитието на СЛЕ. Все още обаче са нужни допълнителни изследвания, които да докажат тази теория.

Симптоми на системен лупус еритематозус (СЛЕ)

Признаци и симптоми, които често се проявяват при СЛЕ са:

- Физически нарушения – умора, треска, промени в теглото, главоболие, косопад, феномен на Рейно (Reunaud);
- Кожни промени – обрив по скулите и бузите („пеперуден обрив”), фоточувствителност, дисковиден лупус;
- Мускулно-скелетни изменения – болка и подуване на ставите, структурни изменения в ставите; асептична некроза;
- Бъбречни увреждания – остра или хронична бъбречна недостатъчност, остър нефрит;
- Невропсихиатрични - психоза, тревожност;
- Белодробни – плеврит, плеврален излив, пневмония, белодробна хипертензия, интерстициална белодробна болест;
- Стомашно-чревен тракт – гадене, диспепсия, коремна болка;
- Хематологични – левкопения, лимфопения, анемия, тромбоцитопения;
- Сърдечни – перикардит, миокардит.

При деца, СЛЕ се изявява по-често с обрив по скулите, язви по кожата и лигавиците, бъбречни нарушения (протеинурия, отливки от пикочните каналчета), тромбоцитопения, хемолитична анемия, повишена температура и уголемени лимфни възли.

При възрастни се наблюдава по-често плеврит, отколкото при деца и юноши.

При жени, особено в детеродна възраст, най-често се наблюдава класическо представяне с триадата треска, болки в ставите и обрив.

За съжаление, с течение на времето, СЛЕ може да доведе до нарушения и в други органи и системи по тялото. Сред по-честите усложнения са образуване на кръвни съсиреци, миокардит, инсулт, увреждане на белите дробове. СЛЕ може да доведе до неблагоприятни въздействия по време на бременност и дори спонтанен аборт.

Лечение на системен лупус еритематозус (СЛЕ)

Лечението на СЛЕ е насочено предимно към облекчаване на симптомите и варира, в зависимост от тяхната тежест и обхват. Най-често конвенционалната терапия включва нестероидни противовъзпалителни средства срещу болката и сковаността в ставите, стероидни кремове срещу обривите, кортикостероиди за намаляване на имунния отговор, антималарийни лекарства за кожни и ставни проблеми и други.

В терапията на системен лупус намират място и някои алтернативни подходи и средства, с уточнението, че по-подходящо би било използването на термина „допълващи терапии”, тъй като те, обикновено се прилагат в допълнение на традиционната терапия, с цел да облекчат състоянието и да подпомогнат лечението. Преди да започнете, с която и да е форма на алтернативно или допълващо лечение, трябва да го обсъдите с вашия лекар, тъй като някои от средствата и техниките могат да повлияят негативно или да реагират с някои от конвенционалните лекарства!

Диетичен подход при системен лупус еритематозус (СЛЕ)

Диетата се отнася до набавяне на необходимите хранителни вещества от храната и от добавки, като част от хранителния статус. Хранителният статус на организма е изключително важен за имунната система и нейното оптимално функциониране. Някои от целите на диетата, конкретно при СЛЕ, е да се постигне:

намаляване на възпалението и отока на тъканите
да се предотвратят хранителни дефицити,
да се поддържа здравината на костите и мускулите,

Прекомерното тегло, което често се наблюдава при пациенти със СЛЕ подложени на хронична кортикостероидна терапия, повишава значително риска от сърдечно-съдови заболявания и генерира един порочен кръг, в който наднорменото тегло поддържа активността на заболяването, а това от своя страна, изисква удължаване на кортикостероидната терапия.

Протеини и аминокиселини

Източници на протеини Някои проучвания показват, че диета с умерен прием на протеини може да доведе до значително забавяне на развитието на заболяването, в сравнение с диета с нормален прием на протеини. Ограничаването на аминокиселината фенилаланин и тирозин също показва известен положителен ефект. Нужно е да се отбележи, че при хора, страдащи от лупусен нефрит намаленият протеинов прием не се препоръчва поради риск от нарушаване на азотния баланс!

Изофлавони. Тъй като храните на соева основа имат високи нива на изофлавони, чиято структура е подобна на тази на 17?-естрадиол, те имат известни естрогенни ефекти и намаляват протеинурията и бъбречните лезии, свързани с прогресивна бъбречна недостатъчност. Има данни обаче, за известно повлияване на имунния отговор от изофлавоните.

L-канаванин. Представлява небелтъчна аминокиселина, която може да се открие в соя, лук, семена от люцерна и някои други растения. По същество е естествен хомолог на L-аргинин. Някои проучвания посочват, че L-канаванин действа като индуктор на супресорните Т-клетки, които регулират антителния синтез и разпространението на лимфоцитите.

Кълновете от люцерна имат високи нива на влакнини и предотвратяват хиперхолестеролемията и атеросклерозата в някои научни изпитвания върху мишки. Въпреки това, някои проучвания с човешки доброволци и здрави маймуни показват, че приемът на кълнове от люцерна може да индуцира автоимунен лупус-подобен синдром, а прекратяването на приема води до ремисия. Друго изследване е показало значителна връзка между консумацията на кълнове люцерна и обостряне на СЛЕ, което предполага, че нито едно от неговите производни не бива да се употребява при пациенти с лупус. Въпреки констатациите, че люцерната и нейните производни не бива да се използват при СЛЕ, следва да се отбележи, че топлинната им обработка и автоклавиране премахва вредните им ефекти, без да засяга свойството им да намаляват кръвните липиди.

Липиди

Липидите са важна част от диетата, тъй като те осигуряват полиненаситени мастни киселини на тъканите, за да може лимфоцитите да упражняват функциите си правилно. Ограничаване на наситените мазнини и увеличаване на приема на ненаситени се препоръчва поради важната роля на ненаситените мазнини за имунната система и нейната активност при редица заболявания.

Омега-3 и омега-6 мастните киселини. Ейкозапентаенова (ЕРА) и докозахексаенова (DHA) ненаситени мастни киселини потискат ензима липоксигеназа и намаляват производството на възпалителни ейкозаноиди. Някои изследвания са докладвали, че ейкозапентаенова (ЕРА) киселина може да повлияе физиологични процеси, защита срещу сърдечно-съдови проблеми и възпалителни заболявания, като СЛЕ.

Други проучвания са показали, че омега-3 мастните киселини и намаляване на общия калориен прием, води до понижение на нивата на триглицеридите, общия холестерол и LDL („лош холестерол”), в допълнение към намаляване на тежестта на автоимунните реакции и нефрит. Намаляването на консумацията на омега-9 мононенаситените мастни киселини и увеличаването на омега-3 мастните киселини засилва терапевтичния ефект.

Хранителни добавки с масло от вечерна иглика и рибено масло са добри източници на омега-3 и могат да са от значителна полза за клиничния, биохимичния и имунния статус на хора със СЛЕ. Добавки с рибено масло, като богат източник на липиди, намалява протеинурията и предпазват бъбреците от вредните ефекти на свободните радикали. Странични ефекти, които може да настъпят в резултат на приема на добавки с рибено масло са гадене, оригване, вкус на риба в устата.

Ленено семе. Лененото семе съдържа алфа-линоленова мастна киселина, която може да намали възпалителните процеси в тялото. Някои проучвания са установили, че бъбречната функция може значително да се подобри при пациенти с лупус. Понякога, като страничен ефект от приема на ленено семе настъпва подуване на корема и болки в корема.

Лененото масло, със 70 % съдържание на омега-3 мастни киселини, е добро хранително допълнение, тъй като понижава нивата на протеинурия и запазва гломерулната филтрация. Този ефект не е установен с добавка на някои други масла като тези от шафран, царевица и соя, което предполага, че лененото масло притежава друга активна съставка, освен омега-3 мастни киселини, която все още не е установена. Лененото масло може да потисне активирането на тромбоцитните фактори, които често са повишени при пациенти със СЛЕ.

Витамин А

Източници на витамин А Витамин А е антиоксидант, който предпазва ДНК на клетките от действието на свободните радикали (вредни вещества в тялото), което е сред причините за развитие на рак и други заболявания. Също така, има и противовъзпалителен ефект. Липсата на витамин А е свързано с възпаление на червата, белите дробове и кожата. Витамин А може да се открие в пълномаслено мляко, черен дроб, както и някои обогатени храни.

Метаболити на витамин А, като ретиноева киселина, имат антинеопластично и регулаторно въздействие върху клетъчната пролиферация и диференциация, а също така, оказват известен терапевтичен ефект при няколко животински модела на бъбречни заболявания, сред които и лупусен нефрит. Някои изследвания показват, че при пациенти, лекувани с ретиноиди се наблюдава подобряване на протеинурията, без странични ефекти, което е обещаващо в лечението на лупусен нефрит.

Витамин Д

Пациенти със СЛЕ са показали някои ползи от приема на добавки витамин Д. Според последните изследвания, високите дози витамин Д са безопасни и се счита, че повлияват някои от разрушителните отговори на имунната система, за които се смята, че участват в проявата на лупус.

Витамин Е

източници на витамин Е Витамин Е може да се открие под няколко различни форми (алфа, бета, гама, делта). От всички форми, с най-висока активност се отличава алфа-токоферолът. Смята се, че алфа-токоферолът може да помогне за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, като забавя освобождаването на възпалителни вещества, увреждащи сърцето. Алфа-токоферол може да бъде активен и за облекчаване на възпаление на белите дробове, свързани с алергия. Въпреки това, тъй като проучванията са проведени върху животни, все още не е ясно дали резултатите ще са същите и при хора.

Пчелно млечице

Приемът на хранителна добавка с пчелно млечице също е разглеждано за потенциални ползи в терапията на СЛЕ. Съставът на пчелното млечице, богатото съдържание на свободни аминокиселини, прости въглехидрати, късоверижни мастни киселини и витамини, предизвиква намаляване на холестерола и оказва известни имуномоделиращи и противовъзпалителни свойства.

Билки в терапията на системен лупус еритематозус

Вратига, хидрастис и Пау Д’арко са само част от полезните билки, които могат да бъдат използвани при лупус.

Противовъзпалителни билки. Почти всички билки и растения притежават известен противовъзпалителен ефект, поради което преобладаването им в менюто (за сметка на месо и месни продукти) е важна част от контрола на СЛЕ. Едни от най-мощните противовъзпалителни билки са алое вера, корен от ашваганда, босвелия, котешки нокът, корен от астрагалус, лайка, вратига, сарсапарила. Други такива са куркума и екстракт от ананас (бромелаин).

Демулесентни билки. Те осигуряват защитно покритие и успокояват раздразнените тъкани. Може да помогнат за болката в гърдите, свързана с кашлица, а също така, осигуряват защита на всички лигавици, от устата и гърлото до пикочните пътища. Подходящи са акация, житна трева, хризантема, хлъзгав бряст, лотос, тиква, псилиум и други.

Билки повлияващи нервната дейност. Тези билки, директно въздействат върху нервната система. Те могат да действат като стимуланти, релаксанти и да окажат тонизиращ ефект върху цялата нервна система. Голяма част от тях съдържат летливи етерични масла. Помагат на организма да се справи с цялостните ефекти на стреса, предизвикан от болестта. Също така, помагат срещу безсънието. Подобни ефекти притежават арника, корен от ангелика, корен от астрагалус, босилек, бакопа, див морков и други.

Анти-ревматични билки. Подходящи са за облекчаване на болките в ставите и сковаността. Такива са син кохош, босвелия, рициново масло, лайка, котешки нокът, евкалипт, чесън, джинджифил, нони, див ямс и други.

Диуретици. Билките с диуретично действие стимулират изхвърлянето на излишните течности, без изчерпване на минералите в организма. Те са от полза за облекчение на отоците, свързани с приложението на стероидна терапия. С такъв ефект са алфалфа, артишок, аспарагус, черен пипер, черен кохош, анасон семена, бучу, кардамон, епазот, резене (див копър), исоп, кава-кава и други.

Ехинацеята трябва да се избягва, тъй като тя има способността да засилва имунната дейност, а при пациенти с лупус, тя е свръхактивна и това може да причини допълнително увреждане!

Масаж

Масажът може да е от полза при случаи, съпроводени с хронични ставни и мускулни болки, поради лупус. Той може да подобри кръвообращението и да помогне за облекчаване на сковаността в ставите. В случаите, при които се наблюдава и кожна изява, масажът може да не бъде подходящ, тъй като лесно може да доведе до синини и дори кървене под кожата! При всички положения, масажът при лупус трябва да се извършва от лицензиран специалист, който е добре запознат със същността и клиничните особености на заболяването!

Мануална терапия

Мануалната терапия включва манипулации върху гръбнака и съединителната тъкан, с цел да се подобри мобилността на ставите и намаляване на болката. Ефективността на хиропрактиката при лупус е спорна, въпреки че много хора са намерили облекчение с този вид терапия.

Акупунктура

Някои данни показват, че акупунктурата може да помогне в терапията на лупус, въпреки че данните са ограничени. Смята се, че акупунктурата би донесла облекчение на болката, свързана със СЛЕ.

Йога

Йогата е чудесно средство за поддържане на ставната подвижност и за облекчаване на стреса. Стресът е голям враг на страдащите от лупус, тъй като той предизвиква увеличаване на възпалението и следователно, усилва болката. За да бъде полезна и напълно безопасна, йога-практиката трябва да бъде съобразена изцяло с индивидуалните симптоми и състояние на пациента.

Медитация

Медитацията е също древна практика, използваща способностите на ума да контролира тялото и може да се използва в терапията на СЛЕ, с цел контрол на болката, намаляване на стреса и подобряване на чувството за благополучие.

Хидротерапия

Студени или горещи компреси могат да се използват за облекчаване на болката.

Експериментални терапии на системен лупус еритематозус

Все още се провеждат редица проучвания върху лекарства и методи за терапия, насочени към промяна в начина на функциониране на имунната система, така, че да се предотврати усложняване на болестта. Проучвания се правят върху трансплантация на стволови клетки и биологично третиране.

Имуноаблация с или без трансплантация на стволови клетки е изследвана за лечение на тежка форма на СЛЕ. Имуноаблацията използва мощни лекарствени вещества, които да потиснат увредената имунна система, след което костният мозък може частично да бъде „подменен” чрез трансплантация на стволови клетки. Трансплантатът замества вече увредени или унищожени клетки от костния мозък със здрави клетки или стволови клетки. Стволовите клетки са незрели клетки, които се произвеждат в костния мозък. Те могат да се делят и да произведат нови стволови клетки или да се диференцират в червени кръвни клетки, бели кръвни клетки или тромбоцити. Все още са нужни допълнителни проучвания за тази терапия.

Биологичната форма на терапия е насочена към специфични етапи от автоимунната реакция, без да се потиска цялата имунна система. Изследователи са експериментирали с различни специфични вещества, като антитела и нуклеотиди, които да блокират някои етапи от автоимунния процес.

Ритуксимаб е антитяло, насочено срещу определени имунни клетки, които играят роля в заболяването. Той е одобрен за лечение на ревматоиден артрит, но все още се правят проучвания относно приложението му при лупус. В някои случаи, ритуксимаб е свързван със сериозни странични ефекти като затруднено дишане, сърдечни проблеми или тежка инфекция. Поради тази причина все още внимателно се наблюдава използването му.

Плазмафореза (отстраняване на някои части на кръвта) е използвана при някои тежки случаи, при които други лечения не са имали ефект, но като цяло, резултатите са незадоволителни.

Хора, страдащи от системен лупус еритематозус трябва винаги да се консултират със своя лекар, преди да използват какъвто и да било допълнителен или алтернативен метод на лечение, особено билки и добавки, тъй като все още има ограничени доказателства за техните ползи и странични ефекти. Някои от тях имат потенциал да реагират неблагоприятно с лекарства или да доведат до признаци на токсичност при неправилна дозировка!