Хомеопатия при автоимунни заболявания

За автоимунно заболяване се говори, когато имунната система на организма не разпознава здравата телесна тъкан и я атакува и унищожава като "чужда". Известни са повече от 80 вида автоимунни заболявания, като едни от най-често срещаните са:

• Тиреоидит на Хашимото: автоимунно възпаление на щитовидната жлеза
• Множествена склероза
• Псориазис
• Ревматоиден артрит: възпаление на ставите и околните тъкани
• Реактивен артрит: възпаление на ставите, уретрата и очите; може да причини рани по кожата и лигавиците.
• Синдром на Sjögren: разрушаване на жлезите, които произвеждат сълзи и слюнка, водещо до сухота в очите и устата; може да засегне бъбреците и белите дробове.
• Системен лупус еритематозус: засяга кожата, ставите, бъбреците, мозъка и други орган
• Миастения гравис
• Диабет тип 1: унищожаване на клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса
• Цьолиакия (Глутенова ентеропатия): непоносимост към глутен (съдържаща се в пшеницата, ръжта и ечемика), която води до увреждане на лигавицата на тънките черва
• Злокачествена анемия: намаляване на броя на червените кръвни клетки, поради невъзможността да се абсорбира витамин В12
• Витилиго: поява на бели петна по кожата, поради загуба на пигмент.
• Склеродермия: заболяване на съединителната тъкан, което причинява промени в кожата, кръвоносните съдове, мускулите и вътрешните органи
• Псориазис: състояние на кожата, което води до зачервяване и раздразнение на кожата, поява на плътни, люспести, сребристо-бели петна.
• Автоимунни хронични възпалителни болести на червата (Болест на Крон, Хроничен улцерозен колит): група възпалителни заболявания на дебелото черво и тънкото черво.
• Болест на Адисон: недостатъчност на надбъбречни хормони
• Болест на Грейвс: свръхактивна щитовидна жлеза
• Реактивен артрит

Какви са симптомите на автоимунно заболяване?

Тъй като са известни много различни видове автоимунни заболявания, симптомите им може да варират значително, а много от тях имат подобни симптоми, което ги прави много трудни за диагностициране. Също така е възможно при един човек да се развият повече от едно автоимунни нарушения едновременно.  Едни от най-честите оплаквания обаче включват умора, треска и общо неразположение.

Автоимунните заболявания засягат много части на тялото. Най-честите засегнати органи и тъкани са:

• кръвоносни съдове
• съединителната тъкан
• ендокринни жлези
• стави
• червени кръвни клетки
• кожа

Хода на заболяванията обикновено варира между периоди на ремисия (малко или никакви симптоми) и внезапно обостряне (влошаване) на симптомите.

Конвенционалното лечението най-често е насочено предимно към облекчаване на симптомите.

Механизъм на развитие на автоимунните заболявания

Белите кръвни клетки са част от имунната система на организма и функцията им се състои в предпазване на организма от вредни вещества. Като "вредни вещества" се причисляват бактерии, вируси, токсини, ракови клетки, кръв и тъкани с "чужд" произход. Тези вещества съдържат антигени. Имунната система произвежда антитела, насочени срещу тези антигени, които целят унищожаването на тези вредни вещества.

При наличие на автоимунно разстройство, имунна система не може да направи разлика между здравата тъкан и антигените. В резултат на това настъпва реакция, която унищожава здравите тъкани.

Точната причина за развитие на автоимунни заболявания все още не е изяснена. Съществува теория, че някои микроорганизми (като бактерии или вируси) или лекарства могат да провокират промени в организма, които объркват имунната система. Това може да се случи по-често при хора, които притежават генетична предразположеност към автоимунни заболявания. Сред теориите за вероятни причини за отключване на автоимунни заболявания се включват още:

• дразнещи химикали
• наркотици
• токсични влияния от околната среда
• силни продължителни емоции (стрес)

Лечение на автоимунни заболявания с хомеопатия

Хомеопатията е метод, който може значително да подпомогне контрола и лечението на автоимунното заболяване. Същността на хомеопатичното лечение се състои в използване на хомеопатични препарати, които стимулират тялото да се излекува.

Хроничната болест е сложна и трябва да има интегриран подход, включително разбиране на това, което в начина на живот на пациента е пречка за лечението. Автоимунните заболявания може да бъдат много трудни за лечение, тъй като обикновено засягат няколко различни тъкани и органи и имат разностранни клинични изяви. Възможно е проблемът дълго да остане "заглушен" в резултат на дългогодишен прием на едно или повече лекарства, насочени срещу симптомите.

Сред основните идеи или принципи, свързани с хомеопатичното лечение при хронични автоимунни заболявания са:

• минимална доза
• самолечение
• индивидуализиране
• единична медицина

Минимална доза

Принципът да се използва само "минимална доза", се основава на разбирането, че лекарствения стимул задейства вътрешния лечебен отговор. Следвайки този принцип, трябва да се даде само достатъчно лекарство, за иницииране на този лечебен отговор. След това тази реакция се задвижва от необходимостта на организма да поддържа здраве и баланс. Използването на минималната доза има и предимството, че не води до общите странични ефекти, които често настъпват при конвенционалните лечения.

Самолечение

Същността на самолечението е, че хомеопатичното лекарство предоставя съобщението; усилването на отговора се извършва от жизнената сила, но същинската работа се извършва от организма.

Индивидуализиране

Всяко заболяване се проявява по индивидуален начин при различните хора и, именно въз основа на тези разлики, се определя конкретното хомеопатично лекарство. Трима пациенти с едно и също автоимунно заболяване могат да получат три различни лекарства.

Прием на едно лекарство

Важен принцип в хомеопатичното лечение на автоимунни заболявания е употребата само на едно лекарство. Това дава възможност да се прецени правилно дали пациентът реагира добре на него. Колкото повече промени и вариации в лечението се правят, толкова по-трудно е да се прецени и коригира то. Други причини за използване само на едно лекарство са възможните взаимодействия между едновременно дадени лекарства, както и вероятността едното лекарство да потисне действието на друго.

Изчакване и наблюдение

Важно при хомеопатичното лечение е внимателното следене на състоянието и развоя на заболяването. Възможно е, в началото да настъпи леко влошаване на симптомите, но това трябва да бъде последвано от подобрение, тъй като жизнените сили и имунната система се стимулират от лекарството. По време на лечението на хронични заболявания е възможно да настъпи и активиране на старите симптоми, които са били потиснати.

Трябва да се подчертае необходимостта от голямо търпение и ясна комуникация между пациента и хомеопата. Хомеопатът трябва да помогне да се овладеят очакванията на пациента и да му обясни всички потенциални пречки за лечение, свързано с мислене, диета, упражнения и медицина. Хомеопатичната мисия е да се отнася към целия човек, а не към индивидуалните симптоми на всички нива - духовно, емоционално, психическо и физическо и да намери едно лекарство на принципа "подобното лекува подобно".