Плавун

Плавун (Lycopodium clavatum) представлява мъховидно вечнозелено растение. Нарича се още вълчи крак, плаун. Принадлежи към семейство Плавунови (Lycopodiaceae). Плавунът е съдържащо радий лечебно растение. Радият представлява метал с радиоактивни свойства.

Съществуват два вида плавун - бухалковиден и иглолистен.

Устройство на плавун

Плавунът е пълзящо растение, чиито стъбла достигат до 1 метър дължина. На малки интервали по дължината им притежават финни коренчета, което им дава възможност да се разрастват на неограничено разстояние. Пълзящите стъбла са разклонени, с множество листа по тях, дълги 3-5 мм и широки 0,7-1мм. Те притежават спороносни разклонения с растеж нагоре, достигащи на височина до 15 см., притежаващи по-малко листна маса.

Спорофилите са с дължина 2-3 см и ширина 5 мм, оцветени в жълто-зелено. В тях се съдържа цветен прашец, така нареченото "плавуново брашно".

Разпространение на плавун

Изображение: John Knouse, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Плавунът е широко разпространен в световен мащаб. Установява се и у нас. Расте на над 600 метра надморска височина. В много ареали на своето развитие е застрашен. Във Великобритания е един от 101 застрашени растителни видове, с приоритет за опазване. В Германия и Австралия е под строга защита.

Използваема част на плавун

• цветен прашец (плавуново брашно);
• спори.

Химичен състав на плавун

В плавуна се установяват тритерпеноиди, елемента радий, захари, поленин, масло, олеинова киселина, децил-изопропил акрилова киселина, глицерин, мастни киселини, алкалоиди (основен алкалоид ликоподин), клаватин, клаватоксин, полифенолни киселини (включително дихидрокафеична), флавоноиди, апигенин, терпени и др.

Лечебни свойства и приложение на плавун

Свойства на плавуна

• при наранявания на кожата;
• като средство против подсичане;
• като средство за предпазване на лекарства от влага;
• обезболяващо;
• противовъзпалително;
• противоревматично; 
  
• антиоксидантно;
• спазмолитично;
• газогонно;
• деконгестантно;
• омекотяващо;
• диуретично;
• тонично;

В хомеопатията се употребяват спорите на растението. Установено е, че плавунът е подходящ за прием от хора с преждевременно стареене и гъвкав ум, но при които се наблюдава неувереност, властност, докачливост, раздразнителност.

Изображение: Stag's-horn Clubmoss (Lycopodium clavatum) by Lairich Rig, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Показания за приложение на плавун

• метеоризъм;
• диспепсия;
• язва на дванадесетопръстника;
• хроничен ринит;
• уролитиаза;
• смущения в потентността;
• анорексия при деца;
• ацетонна криза при деца;

• преждевременно стареене;
• хронична уртикария;
• себорея;
• екзема при кърмачета;
• подагра;
• артрит;
• хемороиди;
• хроничен запек;
• рак, цироза, възпаления на черния дроб;
• втвърдяване и болки на тестикулите;
• бъбречни кризи;
• главоболие;
• алкохолизъм;
• ревматични болки;
• атония;
• недохранване, измършавяване;
• сутрешна слабост;
• лоша циркулация на кръвта.

Форми на прием на плавун

• вътрешно - чай;
• външно - компреси.

Начин на употреба

• чай - 1 ч.л. се попарва с 250 мл вода и се оставя да кисне. Пие се по 1 кафена чаша, преди хранене, сутрин на гладно. При установяване на рак и цироза на черния дроб се пие по 2 чаши на ден.
• запарка - към 300 мл. вряла вода се добавя една чаена лъжичка от билката. Запарва се 5 минути. Прецежда се. Получената течност се изпива на 3-4 приема за целия ден, винаги преди хранене.
• възглавничка с плавун - от 100 до 300 грама суха билка се напълва в съответния платнен плик и се поставя на болезненото или схванато място. Действието на възглавничката е около 1 година.

Интересно за плавуна

Спорите на бухалковидният плавун притежават свойства на експлозив, когато са във висока концентция във въздуха. Поради това се използват във фотографията вместо светкавица, в нейните ранни години на развитие.

Заглавно изображение: Bernd Haynold, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Christian Fischer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons