Как гладът убива рака

Човекът обича храната и тя е един от най-мощните му съюзници в преследването на добро здраве. Както е казал Хипократ – „Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството бъде твоята храна“.

Разбира се, не всички храни са еднакви. И ако тялото се бори с рак или се стреми да го предотврати, честотата на хранене може да има също толкова важно значение, както и това, което попада в чинията. Напоследък все по-голяма популярност набира практика, известна като интермитентно гладуване. В повечето случаи се използва като техника за отслабване, но периодичното гладуване намира приложение в борба с хронични заболявания и остаряването. Според някои научни изследвания би могла да бъде особено полезна при изцеление от рак.

В действителност гладуването не е нещо ново - в медицинските и религиозни практики то съществува от векове. Различното сега е, че вече съществуват и научни доказателства в подкрепа на това, което в миналото интуитивно са подозирали.

Учени са установили, че животните подложени на гладна диета в лабораторни условия показват значително увеличение на продължителността на живота. Изглежда, че липсата на хранителни вещества стимулира клетъчните механизми за ремонт, които забавят клетъчното увреждане, което е една от причините за стареенето.

Гладуване и рак

Едни от първите големи проучвания по тази тема са от 1945 година и показват, че периодичното гладуване не само удължава живота, но и намалява разпространението на рак на гърдата при плъхове.

През 2008 година, група от учени, водени от Valter D. Longo, биолог в Университета в Южна Калифорния публикува книга, според която кратък курс (3-4 дни) на гладуване може да направи обикновените, неракови клетки значително по-устойчиви на страничните ефекти на химиотерапия, като резултатите са базирани на опити и изследвания върху лабораторни мишки и дрожди.

Според авторът на проучването, поведението на клетките по време на гладуване може да се оприличи на това на животните, които спят зимен сън и отговорът към гладуването и тяхната устойчивост към стрес може да се използва за отдиференциране на здравите клетки от раковите. Гладуването може да донесе и други ползи. Според друга публикация на д-р Лонго и колегите му, отново върху дрожди и мишки, гладуването може да направи раковите клетки по-чувствителни на химиотерапията, отколкото биха били при стандартна диета. Ракови мишки, третирани с комбинация от химиотерапия и гладуване са показали по-високи шансове за оцеляване и по-малки размери на туморите за няколко вида рак, отколкото тези, третирани само с гладуване или само с химиотерапия. В някои случаи, комбинираното лечение ликвидира дори раковите метастази напълно.

Как гладът убива рака?

Изследователите предполагат, че обяснението за този двоен ефект е, че раковите клетки не реагират на това, така, както останалите клетки в тялото:

При условия на недостиг на хранителни вещества и енергия, нормалните, здрави клетки се пренастройват предимно към самосъхранение, отколкото възпроизводство, активирайки предимно механизмите си за възстановяване и запазване. В това състояние те изчакват по-добри условия за възпроизводство. Раковите клетки обаче, се отличават със своята безразсъдна пролиферация. В действителност, според изследванията на д-р Лонго, туморните клетки изглеждат да повишават нивото си на активност при гладуване. Това от своя страна повишава количеството на свободните радикали и увреждащи химикали, образувани като страничен продукт от обмяната на веществата вътре в раковите клетки. Всичко това значително затруднява туморните клетки да се сравнят с ударите от лекарствената химиотерапия.

Освен това, продължителното гладуване принуждава тялото да използва складовете на глюкоза, мазнини и кетони, но също така разгражда една значителна част от белите кръвни клетки. Д-р Лонго оприличава това на облекчаване на излишния товар от самолет. По време на всеки цикъл на гладуване, настъпва намаляване на увредените бели кръвни клетки и стимулиране на регенерацията на нови стволови клетки на имунната система. Така, гладуването по време на циклите на химиотерапия може буквално да генерира нова имунна система.

Гладуването води и до понижаване на нивата на инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1), за който д-р Лонго и други изследователи са установили, че има връзка с остаряването, прогресията на тумора и риска от рак.

Все още тези резултати са наблюдавани върху лабораторни животни, мишки и дрожди, но, ако същите резултати се установят и при хора, това би означавало облекчение на пациентите с ракови заболявания, а дори и възможност за прилагане на по-високи дози химиотерапия като опит за справяне с раковите заболявания по-агресивно. Това би било изключително откритие, тъй като гладуването е евтино, безопасно и теоритично, приложимо срещу различни видове рак.

Гладуване и превенция

Гладуването може да подобри чувствителността към инсулин и да намали инсулиновата резистентност, която се свързва с няколко вида рак. Още за тази връзка може да научите в темата:

Каква е връзката между рака и захарта?

Освен това, съществуват известни доказателства, че гладуването предизвиква клетките на тялото да започнат процес на автофагия, изразяващ се в събиране, неутрализиране и преработване на остарели и увредени клетъчни компоненти и превръщането им в други, необходими за клетката структури.

„Проучва се и възможността тези ефекти да са приложими за много различни системи и органи, а не само на имунната система“ това казва д-р Лонго, чийто екип продължава да провежда допълнителни изследвания на контролирани хранителни интервенции и регенерация на стволови клетки в проучвани с животни.

Има действително много различни видове схеми на гладуване. Която и да изберете, трябва да знаете, че е винаги трябва да слушате тялото си. Разбира се, гладуването не е магическа пръчка и не е подходящо за всеки. Всяко тяло реагира различно. За пациенти, които са изгубили 10 % от теглото си или такива, които страдат от хронични заболявания, гладуването може да бъде опасно. Хора, които са с хипогликемия, диабет, бременни или кърмещи жени не бива да се подлагат на гладуване!

Все още са необходими повече клинични проучвания и всяка такава хранителна интервенция трябва да се извършва само под ръководството на лекар!