Кондуранго

Кондуранго (Marsdenia cundurango) представлява катерещ храст, произвеждащ дървесни стъбла. Растението има дълга история на традиционна употреба и често се добива от дивата природа. То става все по-популярен в съвременния билколечение, особено за лечение на храносмилателни проблеми. Класифицира се към семейство Apocynaceae (Зимзеленови).

Кондуранго е въведен за първи път в САЩ през 1871 г. по официален начин; като е връчен на Държавния департамент във Вашингтон от министъра на Еквадор с официални сертификати от еквадорски лекари, удостоверяващи способността му да лекува рак на стомаха и сифилис. Въпреки че никога не е бил наистина доказано ефективен срещу рак през тези ранни години, той се е превърнал в надеждно средство за лечение на храносмилателни разстройства в края на 1800-те и началото на 1900-те години и е включен в САЩ фармакопея, както и в няколко други европейски фармакопеи.

Устройство на кондуранго

Лияната е дълга до 9 метра и има стъблото дебело около 10 см в диаметър. Младите пълзящи стъбла са покрити с маслиново-зелен (до ръждиво-червен) филцов мъх. Листата са груби, покрити с мъх, кадифени, сърцевидни. Цветовете са бели, кремави или жълти.

Разпространение на кондуранго

Билката е с роден ареал на разпространение Южна Америка, Еквадор, Перу и Колумбия. Расте предимно във високи планински джунгли и гори на височини между 2000 и 3000 метра надморска височина.

Използваема част на кондуранго

• кора от млади стъбла;

Химичен състав на кондуранго

Съвременните изследвания показват, че растението съдържа редица медицински активни съединения, включително група нови гликозиди и стероиди, хлорогенни и кафеени киселини, както и различни циклитоли, флавоноиди и кумаринови производни.

• гликозиди (кондурангин);
• флавоноиди и кумарини;
• етерично масло.

Известно е, че Marsdenia cundurango съдържа кондуритол, циклитол или цикличен полиол. За първи път е изолиран през 1908 г. от К. Кюблер от кората на билката.

Лечебни свойства и приложение на кондуранго

Кондуранго отдавна се използва от коренното население на Южна Америка, които ценят кората специално за лечение на различни храносмилателни и стомашни проблеми. В проучвания растението е показало противовъзпалително и антиоксидантно действие. Проучванията in vitro показват, че то е силно активно срещу микобактерията, която причинява туберкулоза, но неактивно срещу някой вирусни щамове. Показано е, че употребата му повишава нивата на различни храносмилателни ензими и сокове в стомаха.

В съвременната билкова медицина кората се счита за обезболяващо, стимулиращо апетита, горчиво, карминативно, жлъчегонно, хемостатично, стомашно и тонизиращо средство. Използва се при различни храносмилателни разстройства, включително загуба на апетит, диспепсия, гастралгия, гастрит, стомашни болки, рак на стомаха и стомашни язви - особено се препоръчва при кървящи стомашни язви. Използва се и за лечение на невралгия и ревматизъм. Растението се използва и за лечение на рак, въпреки че тази употреба все още не е потвърдена

• помага при загуба на апетит
• намалява секрецията на стомашния сок
• при обща слабост и отпадналост
• укрепва лигавицата на стомаха и като цяло подобрява храносмилането
• има предположения, че лекува сифилис и рак на стомаха

Кондуранго подпомага храносмилането, като е горчив стимулант за увеличаване на храносмилателните сокове. Използва се и за облекчаване на гадене и повръщане, за успокояване на нервни стомаси, за облекчаване на стомашни болки и спазми, за стомашни язви и за увеличаване на жлъчката в жлъчния мехур, черния дроб и панкреаса.

В системите за билкова медицина днес в Перу кондуранго се счита за аналгетик, стимулиращ апетита, карминативно (изхвърля чревния газ), жлъчегонно, хемостатично, подпомагащо храносмилането и тонизиращо средство. Често се използва при различни храносмилателни разстройства и се препоръчва особено при кървящи стомашни язви. В Бразилия кондуранго се използва за загуба на апетит, диспепсия, гастралгия, гастрит, невралгия, стомашни болки, рак на стомаха, язви на стомаха и ревматизъм. Повече от 100 години кондуранго се използва като средство за лечение на много видове стомашни и храносмилателни проблеми тук, в Съединените щати. Той продължава да бъде отлично средство за успокояване на нервни и разстроени стомаси, облекчаване на стомашни болки, гадене и чревни газове и като цяло горчив храносмилателен тоник за мудно или лошо храносмилане и за стимулиране на апетита.

Кондуранго съдържа група нови гликозиди и стероиди. След повече от 100 години от представянето му на Запад като растение, активно срещу рака, група японски учени публикува няколко изследвания и подаде няколко японски и американски патента на тези нови съединения като антитуморни вещества през 80-те години. Съобщава се, че лозовата кора съдържа средно от 1 до 3% от тези различни гликозиди. Въпреки това, след подаването на тези патенти, изследванията не са напреднали в минали проучвания върху животни и в проучвания върху хора и истинският антитуморен ефект при хората все още не е известен и до днес.

Начин на употреба

• чай - 1-2 супени лъжици кора се заливат с 250 мл. студена вода и се слага на бавен огън до кипване. Оставя се да се охлади напълно, след това отново се загрява леко. Приема се по 1 чаша на глътки, неподсладено, преди хранене.

Внимание!

Употребата на чай от Кондуранго може да предизвика гадене и повръщане!

Заглавно изображение: Sri Namagiri Mahalakshmi Baskaran, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons