Бенедиктински трън, Пресечка

Бенедиктински трън, Пресечка (Cnicus benedictus, Blessed thistle) е едногодишно тревисто растение, класифициращо се към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Това е единственият вид в монотипния род Cnicus. През 17-и век Матиолос пише за бенедиктинския трън: "... едва ли има по-добро лекарство за рак и други заболявания, придружаващи се от гниене и разпад на тъкани." В комедията на Шекспир - "Много шум за нищо", пресечката, под формата на тинктура се препоръчва при простуда. Наричана е още благословен бодил. В миналото благословеният бодил е популярно лекарство при артрит, подагра, ревматизъм и изцеление и почистване на рани.

Устройство на бенедиктински трън

Изображение: wikimedia.org

Пресечката израства на височина до 60 см. Коренът й е влакнест и белезникав на цвят. От него прорастват няколко червеникави стъбла. Има плътни, гъсто покрити с власинки, копиевидни листа, с дължина до 30 см и широчина до 8 см. Листният ръб е покрит с малки бодлички, а листната повърхност е прошарена от белезникави вени и изпъкнала централна такава. В основата на растението, листната маса се развива под формата на розетка. Цветовете се развиват по върха на стъблата. Те са жълти, събрани в гъсто съцветие с диаметър 3-4 см, наречено цветна глава и заобиколено от многобройни бодливи прицветници. Цъфти от май до август месец. Ароматът на цветовете е слаб и неприятен.

Разпространение на бенедиктински трън

Пресечката е родена в Средиземноморския регион, от Северна Португалия до Южна Франция и на изток до Иран. Известна е в други части на света, включително в Северна Америка, като въведен вид и често вредна трева. Среща се по тревистите места и близо до морето, по сухи, слънчеви сметища и замърсени терени, по камениста и обработваема почва. Вирее на надморска височина до 1000 метра.

Използваема част на бенедиктински трън

Надземната част на растението, в своята по-горна такава, се използва за направата на билково лекарство. Младите листа могат да се употребяват сурови. Цветните глави, събрани преди отварянето на цветчетата, се използват като заместител на артишока. Те са доста малки и употребата им по този начин е много трудна. Рядко коренът на билката също може да се прилага с лечебна цел варен. Бенедиктинският трън се събира през лятото и се суши за по-нататъшна употреба.

Химичен състав на бенедиктински трън

Пресечката съдържа следните вещества

• етерично масло;
• танини;
• смола;
• слузести вещества;
• лигнани;
• захари;
• минерали - калций, калий, желязо, магнезий и манган.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Още вещества, които са изолирани от билката са: сескитерпенови лактонови гликозиди като цинин (0,2-0,7%), полиацетилен и абинтин, тритерпеноиди като алфа-амиренон, алфа-амирин ацетат, алфа-амирин и мултифлоренол ацетат, лигнани като трахелогенин, арктигенин и нортрахелозид; флавоноиди; полиени; танини (8%); летливи масла (0,3%) като п-цимен, фенхон, цитрал и цинамалдехид. Открит е и саунтенитолид в пресечката. Лигнаните, като трахелогенин, могат да допринесат за горчивите характеристики на благословения бодил. Горчивината на билката се дължи главно на веществото цинин в нея.

Лечебни свойства и приложение на бенедиктински трън

Благословеният бодил е бил широко култивиран в Средновековието, като тогава се е разглеждал като лек за всички болести, включително и за чумата. В наши дни, все още се наблюдава широкото му приложение, макар че основно се прилага като съставка в билкови тоници.

Понякога билката се използва като стимулиращо лактацията средство. Топла инфузия от нея се смята за едно от най-ефективните средства за увеличаване количеството на кърмата. Отвара от цялата билка се е употребявала като контрацептив и често в лечението на проблеми с черния дроб и жлъчния мехур. Растението се приема и вътрешно за лечение на анорексия, лош апетит, свързан с депресия; диспепсия, бактериален колит и др. Пресечката се използва външно главно за лечение на рани и язви.

От билката се прави хомеопатично лекарство, което се включва в лечение на заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Тя действа добре на целия организъм.

Свойства на пресечка

• стягащо;
• горчив тоник;
• стимулиращо секрецията на жлъчка;
• диафоретично (потогонно);
• диуретично;
• силно еметично в големи дози;
• стимулиращо менструалния поток;
• лактогонно;
• общо тонизиращо;
• стомашен тоник.

Изображение: Maša Sinreih in Valentina Vivod, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Благословеният бодил притежава антибиотични свойства, дължащи се на веществото цинин, етеричното масло и полиацетилена в него. Може още да се прилага като стимулиращо имунната система средство. Диуретичните му свойства са полезни при висока температура и състояния на треска. Пресечката може да действа като отхрачващо средство и би могла да се използва при респираторни инфекции, настинки и грип.

Проведени изследвания доказват антибактериалната активност на билката срещу грам+ и грам- бактерии. В тази връзка е установено, че екстрактът от напълно развити цветове е по-силен, отколкото полученият от все още неузрели достатъчно. Активността е различна към различните микроорганизми.

Ефекти на бенедиктински трън

• антимикробни ефекти - антимикробната активност на благословения бодил е била приписана на съставките му цинин и полиацетилена. Антибактериалната активност на цинина и етеричното масло от билката са наблюдавани in vitro срещу Bacillus subtilis, Brucella species, Escherichia coli, Proteus species, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus и Streptococcus faecalis. Други проучвания не показват активност срещу Klebsiella, Pseudomonas, S. aureus, S. tyhpi или дрожди. Няколко лигнани са били изследвани като антивирусни (особено анти-HIV) и като противоракови агенти;
• противовъзпалителни ефекти - при стандартния модел на възпаление, билката оказва лек противовъзпалителен ефект. Лигнаните, като арктигенин и трахелогенин, оказват инхибиторен ефект върху цикличният аденозинмонофосфат, фосфодиестеразата и освобождаването на хистамин в мастните клетки на плъхове. Наблюдавана е антагонистична активност срещу калциевите йони и фактора за активиране на тромбоцитите;
• антипролиферативни ефекти - цининът и арктигенинът проявяват цитотоксична активност срещу някои туморни клетъчни линии, включително левкемия (HL-60), хепатоми и саркоми чрез инхибиране на клетъчна ДНК, РНК или протеинов синтез. Установено е, че арктигенинът индуцира диференциация в миши миелоидни левкемийни клетъчни линии. Бенедиктинският трън е съставна единица на билкови формули, които се включват в борбата с рака.

Прилага се при

• проблеми с менструацията;
• проблеми с уринирането;
• при липса на апетит;
• при запек;
• при отпадналост;
• заболявания на черния дроб;
• патологии на жлъчката и др.

Билката често се използва под формата на билкови чайове като билково лекарство при загуба на апетит, лошо храносмилане (което не е свързано с язви), респираторни заболявания, чревни паразити, запек, метеоризъм, колики, анорексия и заболявания, свързани с лоша чернодробна функция придружени от главоболие, умора и раздразнителност. В гръцката народна медицина билката се използва за лечение на малария, а общото вярване там е, че може да лекува епидемични заболявания като морбили, варицела, едра шарка и чума.

Горчивото вещество, намиращо се в благословения бодил, е това на което се дължи стимулиращият апетита ефект, засилва храносмилането чрез повишаване секреция на сокове от слюнчените жлези, стомаха, панкреаса, жлъчния мехур и червата.

Стягащите свойства на растението го правят добро средство за лечение на диария. Когато се използва за лечение на състоянието, тя често се комбинира с други билки с високо съдържание на танин като Agrimonia eupatoria, Filipendula ulmaria и Tormentil (Potentilla erecta).

Той е бил използван срещу Staphylococcus aureus и Escherichia coli поради бактерицидните си свойства. Билката съдържа и вещества, за които се съобщава, че предотвратяват ХИВ.

Благословеният бодил е традиционно използван за лечение на някои симптоми на менопаузата, за облекчаване на болезнена менструация, менструални спазми и главоболие, както и за увеличаване на млекопроизводството при кърмещи майки.

Счита се, че увеличава кръвообращението в мозъка и традиционно се използва за подобряване на паметта и концентрацията и облекчаване на главоболието (особено ако е свързано с лоша чернодробна функция) и депресията.

Начин на употреба

• запарка - една супена лъжица билка се залива с 300 милилитра топла вода. След като престои един час се прецежда и се пие по 1 кафена чаша от чая, три пъти дневно, преди хранене;
• чай -към две чащи вода се добавят 1,5 до 2 грама суха билка и се оставя да ври на бавен огън от 5 до 10 мин. Прецежда се, като получената течност се разделя на три равни части, предназначени за трикратен прием през деня, преди хранене. Дневната доза на билката в сухо състояние е 4,6 грама;
• тинктура - слаба тинктура в съотношение 1:1 билка и 25% алкохол - приема се в дози от 1 до 3 мл или от 3 до 6 мл силна тинктура (1:4 билка и 25% алкохол).

Изображение: freepik.com

Студената инфузия от билката действа тонизиращо, топлата диафоретично и стимулиращо менструалния поток, а ако е силно концентрирана - повръщателно. Използва се и като тоник при загуба на апетит, диспепсия и рецидивиращи патологични състояния на храносмилателната система. Ценни са и в етапи на формиране на фебрилни и възпалителни заболявания.

Цялото растение се кисне в студена вода една нощ и течността се пие три пъти дневно при лечението на венерически заболявания. От мъжете се изисква да се движат след всяка доза, за да се насърчи потенето. Лечението често причинява гадене и повръщане - приети прекомерни дози от растението предизвикват повръщане.

Дозиране на билката

Приема се под формата на тинктура, чай и течни екстракти. Възрастни (над 18 години) могат да употребяват бенедиктински трън в количество от 1,5 до 3 грама суха билка, залети със 150 милилитра вряла вода, три пъти на ден. Друг вариант на прием е суха билка в количество от 1 до 3 супени лъжици добавени към чаша вряла вода, киснати от 5 до 15 минути, три пъти на ден, като се препоръчва това да се случва половин час преди хранене.

При деца (под 18 години), използването на пресечка не се препоръчва поради липсата на надеждни данни за безопасността й.

Бенедиктинският трън в кулинарията

Суровите екстракти от нея съдържат около 0,2% цинин. Той е компонент в някои горчиви течности.

Младите свежи листа от благословен бодил може да се добавят към салатите, а младите цветни глави могат да се консумират по същия начин като артишока. Коренът може да бъде сварен и изяден като зеленчук.

Билката не е особено предпочитана за консумация, поради изявената й горчивина. Използва се като добавка в горчиви напитки и билкови ликьори. Била е влагана и в бира. Употребява се и като ароматизатор. От семената й се получава масло с добро качество. Използва се при спешни случаи, когато не са налице други масла.

Внимание!

Няма съобщения за странични ефекти или противопоказания при употреба на пресечката, когато се използва правилно. Пациенти, страдащи от язва на стомаха и бременни жени, трябва да избягват употребата й.

Както другите горчиви билки, приета в по-високи дози, пресечката може да предизвика дразнене на стомашно-чревния тракт, което да доведе до гадене, повръщане или диария.

Съществува и теоретична възможност, бенедиктинският трън да предизвика алергична реакция. Хора с проявена алергия към билки от семейство Сложноцветни, трябва внимателно да се възползват от лечебните свойства и на пресечката.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons