Джел, Самодивски чемшир, Остролист, Остролистен джел, Илекс

Джел, Самодивски чемшир, Остролист, Остролистен джел, Илекс (Ilex aquifolium, Holly) представлява бодливо, вечнозелено растение. Класифицира се към семейство Aquifoliaceae. В западните страни растението се нарича "Holly", а в Гърция "Принос". Продължителността на живота му може да бъде около 500 години, но рядко достига 100-годишна възраст.

В класификацията на 38-те билки на Бах, самият автор нарича растението „Цветето на универсалната любов”, превръщащо коравосърдечието в благородство и великодушие. Какво казва д-р Бах за илекса: "За тези, които от време на време изпитват ревност, завист, желание за отмъщение, подозрение, различни форми на раздразнение. Вътре в себе си могат да страдат много силно, но често липсва истинска причина за това”.

Устройство на джел

Самодивският чемшир достига на височина до 3 метра. Понякога израства и под формата на дърво с размери до 12 метра. Листата му са зелени през цялата година. Горната им повърхност е оцветена в тъмно зелено и е матирана, а долната е светло зелена и лъскава. Листният ръб е нарязан и бодлив (установяват се от 2 до 9 броя бодли на листо). Листенцата са много красиви. Имат яйцевидна форма, плътна консистенция, ширина от 2 до 6 см и стават черни когато изсъхнат.

Цветовете са разположени по миналогодишните клонки. Състоят се от 4 венчелистчета и 4 чашелистчета. Събрани са на групички от по 3 цвята при мъжките и 1-3 цвята при женските. Малките бели цветчета са атрактивни като източници на нектар за насекоми като пчели, оси, мухи и малки пеперуди. Плодчетата са малки, месести и привлекателни с яркия си червен цвят. Имат сферична форма, а семенцата им полулунна. Изключителният контраст между цветовете на листата и плодовете, прави джела привлекателен и предпочитан във флоралната декорация.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Frank Vincentz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на джел

Растението джел се среща във влажни и сенчести гори от източен бук, в които заема малка площ. Състоянието на популацията му силно се влияе от промяната в местния климат и намаляването на площта на старите гори. В България се среща в горите на Странджа планина и на запад в областта на Малко Търново в резерватите „Витаново” и „Средока”.

Илексът много прилича на лавровите гори, които някога са виреели по Средиземноморието. В световен мащаб е разпространено на Балканския полуостров, Югозападна Азия, Кавказ и Северна Африка.

Използваема част на джел

Приложение намират листата на растението. Плодовете му не се консумират, защото причиняват отравяне, демонстриращо се с диария и повръщане.

Химичен състав на джел

• алкалоиди;
• теобромин;
• кофеин;
• сапонини;
• илицин;
• кафеена киселина;
• жълт пигмент - илексантин.

Лечебни свойства и приложение на джел

Свойства на самодивски чемшир

• слабително действие;
• потогонно действие;
• температуропонижаващо;
• пикочогонно действие;
• aдстрингентно;
• като цветен еликсир на д-р Бах;
• повръщателно;
• отхрачващо.

Изображение: freepik.com

Форми на приложение на остролиста

• вътрешно - запарка, отвара;
• в хомеопатията - за лечение на ставни и очни заболявания.

Състояния и заболявания, при които се прилага илексът

• плеврит;
• скарлатина;
• морбили;
• тиф;
• асцит;
• подагра;
• ревматизъм;
• хрема.

Произведеното от билката хомеопатично лекарство се използва за лечение на ставни и очни заболявания.

Листата са потогонно, антипиретично, отхрачващо и тонично средство. Сокът от пресни листа се използва успешно за лечение на жълтеница. Плодовете пък са със силно повръщателно и очистително действие. Те са били използвани за лечение на воднянка, а под формата на прах като кръвоспиращо лекарство. Токсични са, особено за децата, затова трябва да се използват като лекарство само под лекарско наблюдение. Коренът се използва като диуретик, въпреки че е по-слабо ефективен от други диуретици.

Начин на употреба

• запарка - 1 с.л. листа се слагат в 500 мл. вряща вода, кисне 15 мин. и се прецежда. Пие се по 1 чаша 2-3 пъти дневно;
• отвара - 15-20 г. сушени листа се слагат в 500 мл. студена вода, загрява се постепенно до кипване, оставя се на слаб огън да изври половината и се прецежда.

Джелът като цветен еликсир на д-р Бах

Изображение: freepik.com

Приготвеният еликсир, средство за защита, се препоръчва за прием от хора, чието съществуване се движи главно от чувствата на омраза, завист, ревност и подозрения. Такива индивиди таят силен гняв и омраза към околните. Ядът им чака удобен момент да "изригне". Когато това не се случи физически човекът е засегнат от появата на циреи или обриви. Обикновено са много дейни, но силите им са насочени към материалистичното. Страдат от сърдечни заболявания и склеротични промени в организма. Саможиви и тесногръди са.

Поведението на тези индивиди се характеризира още и с прояви на недоверие, подозрителност, ненавист, несигурност, агресивност, нужда от състрадание, желание за отмъщение. Те са и раздразнителни и избухливи, лесно изпадат в ярост. Мислят, че са винаги грешно разбрани, чувстват се обидени и наранени, нямат способността да прощават, дори не спят вечер, поради това, че мислят как да отмъстят на някого за нещо. Познали са много малко любовта и са затворили сърцето си за красиви емоции, а изпитват силни негативни такива. Не показват колко силно страдат вътрешно, като понякога няма истински причини за нещастието им.

Физически и други симптоми, които се наблюдават при хората, нуждаещи се от цветния еликсир от джел: алергии, проблеми с черния дроб и жлъчката, хормонален дисбаланс, висока температура, фригидност, тежък менструален цикъл, липса на любов. При тях се случват разводи и изневери.

Други приложения на джел

Илексът се размножава посредством резници или семена. Трудно се захваща, затова е сравнително рядък вид. С изключителна декоративна стойност е като цяло растение и като рязан цвят във флоралните оформления. Джелът може да се подрязва в различни форми, дори да се оформя в жив плет. Присъства неотменно в коледната украса, декорацията на кошници и букети от цветя. А зимата краси със своите вечнозелени листа пустите градини и паркове от зеленина.

Изображение: Erich Ferdinand, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Листата на билката са богати на кофеин, поради което се използват за направата на кофеинови напитки. В някои страни от тях се приготвя чай. Печените плодове пък са заместител на кафето, но с техният прием трябва да се внимава защото действат очистително и повръщателно.

Прясно растение гори много бързо и силно и е отлично средство за огрев. Маслата, които се намират в листната маса на самодивския чемшир са причината той да гори с такава скорост, което определя бързата му загуба по време на горски пожари. Неговата бяла, фина и твърда дървесина се използва често за изработката на декоративна дърворезба, на математически инструменти, светлинни машинни елементи или боядисана в черно се е прилагала за направата на ключове в пианото. От клоните на джел са се изработвали в миналото камшици за коне. Също в миналото с млечна напитка, в чийто състав е влизала дървесина от растението е лекувана магарешка кашлица при децата.

В много части на Великобритания се е смятало за лош късмет да се отсече дърво джел, тъй като неговите вечнозелени листа са се считали за знак на вечния живот и свръхестествените сили. Някои все още се придържат към тези вярвания и много дървета се намират в средата на живи плетове, където те служат като полезни ориентири за местните хора.

Плодовете на джела са храна за дивите животни и птици, особено през зимния сезон. Растението предлага храна и за различни насекоми. Било е използвано и като фураж за овцете през зимата, преработено в мелница и придаващо приятен вкус на храната им. Гъстата растителност на самодивския чемшир дава и добър подслон за животните.

Внимание!

Плодчетата не се препоръчва да се използват, защото в повечето случаи причиняват признаци на отравяне (повръщане, диария)!

Заглавно изображение: freepik.com