Лечение с циклофосфамид

Честотата на новообразуванията в световен мащаб показва тревожна тенденция към стабилно нарастване, като все по-често се засягат хора в млада, активна възраст, без данни за предшестващи заболявания.

Разработването на нови, ефективни и безопасни лекарства за лечение на туморите е главен приоритет на съвременната медицина, но задачата не е никак лека. За създаването на нов продукт са необходими средно между 10 и 15 години, стабилна финансова инвестиция и много труд от страна на множество специалисти в областта.

Наличните и използвани рутинно към момента антинеопластични лекарства са добре проучени и се включват в лечението на неоплазмите, като много от страничните им ефекти са предвидими, което позволява използването на съответните лекарства за ограничаването им.

Циклофосфамид е противотуморно средство, което се използва за лечението на широка палитра от тумори (и не само), показвайки сравнително висока ефективност.

Лечение с циклофосфамид се прилага при определени пациенти след задължителна консултация със специалист, тъй като определянето на дозата, видът на приложение на медикамента (перорално под формата на таблетки или парентерално) и продължителността на лечебния курс се съобразяват с множество фактори.

По време на терапията е необходимо стриктно проследяване състоянието на пациента във връзка с многобройните и разнородни странични ефекти, които могат да се проявят.

Какво представлява циклофосфамид?

Циклофосфамид (cyclophosphamide) е химиотерапевтик, който се използва за лечение на различни видове злокачествени заболявания.

Ефектът му се дължи на забавяне или спиране на клетъчния растеж. След метаболизиране в черния дроб се превръща в акролеин и фосфорамид, които са активни субстанции и забавят растежа на раковите клетки чрез повлияване на тяхното ДНК.

Принадлежи към групата на така наречените алкилиращи агенти, които от своя страна са едни от първите въведени в клиничната практика антинеопластични средства.

Освен циклофосфамид в тази група се включват и хлорамбуцил, мелфалан, бусулфан и други. Повлиявайки клетъчното делене, тези препарати потискат растежа на туморните клетки, дори тези, които са във фаза на покой.

За съжаление специфичността им е ниска и нанасят щети и върху здравите (нормални) клетки на организма, като особено чувствителни са космените фоликули, кръвните клетки, покриващият епител на стомашно-чревния тракт, което обуславя и обяснява едни от най-честите нежелани ефекти, наблюдавани в хода на терапията.

Циклофосфамид се прилага перорално (съществува под формата на таблетки в различни дозировки, най-често 25 и 50 милиграма) или парентерално, като е наличен под формата на прах за разтваряне в дози 500 милиграма, един или два грама.

Парентерално се прилага най-често под формата на венозна инфузия, но може да бъде приложен при нужда и интрамускулно, интраплеврално, интраперитонеално.

При перорален прием таблетките се приемат по време на хранене или след хранене (приемът на гладно повишава рисковете от нежелани ефекти от страна на стомашно-чревния тракт).

Дозата, продължителността на лечебния курс и видът на използваната лекарствена форма се определят индивидуално при всеки болен, като влияние оказват видът и тежестта на заболяването, общия здравословен статус на пациента, възраст и тегло, прием на други медикаменти, наличие на други подлежащи заболявания.

Най-често началната доза на циклофосфамид при парентерално приложение е от порядъка на 40 до 50 милиграма на килограм телесна маса за период от два до пет дни. При използване на таблетната форма най-често въвеждащата доза е от порядъка на 1 до 5 милиграма на килограм тегло дневно.

В някои лечебни заведения за по-точно менажиране на дозата, последната се изчислява въз основа не само на телесната маса, но и на телесната повърхност.

При различните заболявания се прилага различна доза от химиотерапевтика. Така например при злокачествени ракови заболявания дозата е от порядъка на 40-50 милиграма на килограм тегло, при нефротичен синдром дозата е 2-3 милиграма на килограм тегло дневно, при неходжкинов лимфом дозата е от порядъка на 600 до 1 500 милиграма на квадратен метър телесна повърхност, а при ювенилен идиопатичен артрит или васкулит дозата е от порядъка на 10 милиграма на килограм тегло.

При деца, подрастващи и лица в напреднала, старческа възраст мониторирането на дозата е от изключително важно значение, тъй като тези групи пациенти показват по-висока чувствителност и лесно може да се стигне до предозиране.

При кои заболявания се прилага лечение с циклофосфамид?

Терапията с циклофосфамид намира приложение за лечението на редица малигнени неоплазми с различна локализация, но също така и много заболявания с автоимунна етиология.

Употребата на циклофосфамид се е наложила при автоимунни заболявания, като лупус, ревматоиден артрит, автоимунен тиреоидит, автоимунен хепатит, автоимунна полигландуларна недостатъчност, медикаментозна автоимунна хемолитична анемия, криоглобулинемия, както и за предотвратяване на реакцията на отхвърляне при органни трансплантации.

Циклофосфамид може да се използва и при лечение на кръвни заболявания с неавтоимунна генеза (хемолитични анемии, болести на кръвосъсирването) и за някои заболявания на вътрешното ухо.

Използва се и за лечение на нефротиен синдром при липса на ефект и успех от терапията с кортикостероиди.

Едни от най-честите показания за провеждане на лечение с циклофосфамид включват:

• Токсична епидермална некролиза
• Синдром на Felty
• Придобита хемолитична анемия
• Системен лупус еритематодес
• Криоглобулинемия
• Идиопатична тромбоцитопенична пурпура
• Грануломатоза на Wegener
• Множествен миелом
• Левкемия, неуточнена
• Болест на Хочкин
• Нехочкинови лимфоми
• Лимфом на Burkitt
• Хронична лимфоцитна левкемия
• Хронична миелоцитна левкемия
• Остра миелоидна левкемия
• Т-клетъчен лимфом
• Ретинобластом
• Карцином на млечната жлеза
• Овариален карцином

Циклофосфамид често се прилага и след трансплантация на костен мозък за намаляване на рисковете от реакция на отхвърляне.

За лечение на ракови и автоимунни заболявания обикновено агентът се прилага като част от комбинираната терапия и по-рядко самостоятелно.

Чрез комбинираните схеми на лечение се постига оптимален ефект с помощта на по-ниски дози, съответно рисковете от тежки нежелани ефекти са по-ниски, като намалява и опасността от развитие на лекарствена резистентност.

Какви рискове, нежелани ефекти и противопоказания крие лечението с циклофосфамид?

Поради изразения имуносупресивен ефект и неблагоприятно въздействие върху здравите, нормални клетки на организма, терапията с циклофосфамид (химиотерапията като цяло) крие съществени рискове от изява на различни по тежест нежелани ефекти.

Много от страничните реакции са предвидими във връзка с доброто познаване на медикамента и дългогодишната му употреба в онкологията, което позволява бърза реакция и овладяване при наличие на тежки странични реакции.

Към едни от най-честите странични ефекти в резултат от лечението с циклофосфамид се включват:

• увреждания на стомашно-чревния тракт: гадене, повръщане, диария, болка в корема, спазми, загуба на апетит, жълтеница
• увреждания на хемопоезата: намаляване броя на белите и червените кръвни клетки, като се развива левкопения, анемия, тромбоцитопения и свързаните с тях рискове
• потискане на имунитета и повишен риск от инфекции
• изразен косопад, алопеция: при прекратяване на терапията бързо започва растеж на косата, която обаче може да е с променен цвят, плътност и обем
• промени в цвета (потъмняване) на кожата и ноктите
• промени в репродуктивните способности, стерилитет
• увреждане на отделителната система: хеморагичен цистит, бъбречна недостатъчност
• увреждане на белите дробове и сърдечно-съдовата система
• редукция на теглото
• обрив по кожата, сърбеж
• промени в устната кухина, стоматит, язви

При предозиране се наблюдават промени в цвета на фекалните маси (стават тъмни до черни), промени в цвета на урината (става червена), възможно е кървене, болки в гърлото, кашлица, висока температура, признаци на инфекция, генерализиран оток, болка в гърдите и други, които налагат спешна медицинска помощ.

Лечението с циклофосфамид не се препоръчва по време на бременност (спада към рискова категория D), като може да предизвика сериозни увреждания на развиващия се плод, особено при прием в първия триместър. Употребата на циклофосфамид през бременността е оправдана само в случаите, когато ползите от приема надвишават рисковете за плода и се касае за животозастрашаващо състояние.

Употребата му е противопоказана и по време на кърмене, тъй като се излъчва в майчиното мляко и може да предизвика различни по тежест увреждания на кърмачето.

По време на лечението с този химиотерапевтик е противопоказано поставянето на ваксини (възможно е развитие на сериозна инфекция), прием на аспирин (възможно е тежко кървене), както и при определени състояния, като например тежко понижена имунна функция, бъбречно увреждане, хирургия на адреналните жлези.

Терапията с циклофосфамид в детска възраст крие рискове от стерилитет в дългосрочен план и се обсъжда внимателно, като се назначава при липса на по-добра алтернатива.

С повишено внимание циклофосфамид се прилага при прием на други лекарства, поради риск от нежелани лекарствени взаимодействия, повишаващи рисковете от токсични прояви и липса на ефект, съответно влошаване състоянието на пациента.

По тази причина преди започване на терапията се препоръчва споделяне с лекуващия лекар на всички лекарства (с и без рецепта), включително и хранителни добавки, билки и лечебни растения, които приемате. С висок риск от нежелани взаимодействия са следните препарати:

• алопуринол
• хлороквин
• дигоксин
• варфарин
• карбамазепин
• фенобарбитал
• антибиотици: хлорамфеникол, ципрофлоксацин
• билки и лечебни растения: жълт кантарион, куркума

При назначаване на лечение с циклофосфамид следвайте стриктно инструкцията на вашия лекар, наблюдавайте и съобщавайте незабавно при наличие на странични ефекти и не пропускайте редовните профилактични изследвания.

Препоръчва се избягване на обществени места и пренаселени събития, тъй като имунитетът се понижава драстично и безобидни за популацията микробни агенти (сезонни вирусни и бактериални инфекции) могат да са потенциално застрашаващи живота на пациентите.