Други уточнени болести на вътрешното ухо МКБ H83.8

Вътрешното ухо се дели на преден лабиринт (охлюв) и заден лабиринт (вестибуларен апарат). Във вътрешното ухо се разполагат периферните части на слуховия и вестибуларния анализатор.

От анатомо-физиологична гледна точка слуховия анализатор се дели на две големи части - звукопроводна и звукоприемна част. Звукопроводната част на вътрешното ухо представлява система от канали и пространства, които са изградени от костна и ципеста част. Звукоприемната част на вътрешното ухо е Кортиевия орган, сетивните рецептори и поддържащите структури, които отговарят на звуковите дразнители са разположени върху основаната мембрана.

Вестибуларният апарат на вътрешното ухо се състои от три полуокръжни канала и отолитов апарат от две мехурчета - утрикулус (utriculus) и сакулус (sacculus). Полуокръжните канали отговарят за ъгловото ускорение, а адекватен дразнител на отолитовия апарат е гравитацията и линейните ускорения.

Към други уточнени болести на вътрешното ухо се включват заболяванията на лабиринта. Уврежданията на лабиринта могат да бъдат от възпалителен и невъзпалителен характер, а по отношение на засягането на слуховия и вестибуларния анализатор - лабиринтопатии (слухови и вестибуларни нарушения), вестибулопатии (само вестибулни нарушения) и кохлеопатии (само слухови нарушения). По своето протичане лабиринтните заболявания биват остри и хронични.

Класификация на заболяванията на лабиринта:

     1. Възпалителни заболявания на лабиринта

- лабиринтити

     2. Невъзпалителни заболявания на лабиринта

• Лабиринтопатии - характерно е увреждането на слуха и вестибуларната функция

-остри лабиринтопатии - клинично започват с криза, при която слухът е намален от комбиниран или приемен тип, а вестибуларните нарушения са от периферен тип и зависят от положението на главата и имат определена изразеност - бурно начало и постепенно затихване.

-хронични лабиринтопатии - Мениерова болест; позиционен лабиринтен синдром - най-често се съчетава с шийна остеохондроза (ошипяване на шийните прешлени) и обездвижване на шийната мускулатура. Това води до притискане на кръвоносните съдове, отговарящи за кръвоснабдяването на мозъка. Клинично се изразява с криза от световъртеж в определена позиция на главата (извиване на лято, дясно, нагоре, назад). Тя продължава, докато пациентът заема съответната позиция на главата.

• Вестибулопатии - при тях е характерно, че има увреждане на вестибуларната функция, при запазен слух

-остри вестибулопатии - вестибуларен невронит

-хронични вестибулопатии - те са от съдов, токсичен или хормонален характер, вестибуларните нарушения се появяват през различни периоди със световъртеж и нарушено равновесие и нямат кризисен характер.

-наследствени вестибулопатии - състояние на свърчувствителност на вестибуларния апарат към адекватни дразнители, които при другите хора не причиняват оплаквания.

• Кохлеопатии - нарушение на слуховата функция при запазена вестибуларна

-остра кохлеопатия - внезапна глухота, причинена от съдов произход или вирусни заболявания

-хронична кохлеопатия - изразява се в различно намаление на слуха от приемен тип, най-често от невъзпалителен характер (лабиринтозна отосклероза, Мениерева болест), ототоксични препарати, професионални вредности

-наследствена (вродена) глухота

Диагнозата други уточнени болести на вътрешното ухо се поставя на базата на изследване на слуха (аудиометрия) и вестибуларната функция.