АЛКИЛИРАЩИ СРЕДСТВА (ALKYLATING AGENTS) | ATC L01A

Алкилиращите средства представляват най-старата, най-голямата, най-добре проучената и най-широко прилаганата в практиката, с изключение на антрациклините, група синтетични нехормонални противотуморни препарати. Най-важното им общо свойство е заместването на водороден атом в друга молекула с алкилна група (алкилиране). Химически те представляват високо реактивоспособни електрофилни вещества, които лесно реагират с нуклеофилните групи с важно биологично значение - фосфатни, сулфхидрилни, хидроксилни, имидазолови, карбоксилни и амино-групи.

В алкална или неутрална среда третичните амини образуват високо реактивоспособен етиленимониев йон, съдържащ четвъртичен азот, който реагира лесно с посочените нуклеофилни групи или с неорганични йони. Основната мишена в клетката за тяхното действие е макромолекулата на ДНК. Осъществява се алкилиране на тази молекула, вероятно при N2 на гуанина в полинуклеотидното свързване.

Полифункционалните алкилиращи агенти образуват многобройни напречни връзки с двойноспиралната молекула на ДНК. По този начин те нарушават репликацията и транскрипцията, спират митозата, стига се до небалансиран растеж и образуване на гигантски клетки, които загиват. Алкилиращите средства нарушават и транслацията, поради алкилиране на молекулите на РНК и на рибозомните белтъци. Уврежда се и клетъчната мембрана, с нейните транспортни функции. Вероятно за леталното действие върху клетките на алкилиращите противотуморни препарати допринася и нарушението на ензимните механизми на репарация на ДНК, след отстраняването на увредените нуклеотидни фрагменти. Счита се, че цитотоксичният ефект на тези препарати не зависи от клетъчния цикъл.