Лечение при рак на хранопровода

Съвременните условия на живот и навиците на модерния човек го изправят пред нова епидемия от заболявания, а именно неопластичните новообразувания. Туморите показват нарастваща честота в световен мащаб, като някои локализации са по-чести (например рак на белия дроб, рак на гърдата, колоректален карцином), докато други не се срещат особено често, но заслужават внимание, тъй като могат да засегнат всеки човек.

Макар да не е сред най-често срещаните тумори, засягащи храносмилателната система, езофагеалният карцином (рак на хранопровода) показва относително постоянна честота, макар и сравнително ниска, като се среща по-често в развиващите се страни.

По-често се засягат представителите на мъжкия пол, като най-засегната е възрастовата група над 50 години. Многобройни фактори улесняват развитието на карцинома и съдействат за неговата поява, като само малка част от тях включват нездравословно хранене (бедна на плодове и зеленчуци храна, малнутриция), прием на горещи храни и напитки, някои хиповитаминози, въздействие на редица вредни физични, химични и други фактори.

Развитието на болестта, подобно на много от онкологичните заболявания, показва бавен ход, като едни от първите симптоми се проявяват при значително напредване на процеса.

Към едни от най-ранните прояви на този вид тумор се включват дисфагията (затруднено преглъщане), първоначално за твърди храни, впоследствие и за меки храни и напитки, болки, отслабване на тегло, регургитация на храни, напитки, слюнка, кръв и други. Някои състояния се считат за преканцерози (представляват реален риск за малигнена трансформация), като такива например са ахалазията, синдромът на Barrett, синдромът на Plumer-Vinson и други.

Полезна и подробна информация за различните форми и стадии на болестта, особеностите в протичането, характерните прояви и методи за поставяне на ранна диагноза, може да намерите в раздел Заболявания:

• Злокачествено новообразувание на хранопровода

Своевременното лечение при рак на хранопровода има ключова роля за по-добрата ефективност и безопасност, прогноза, качество и продължителност на живот на пациентите.

Лечението при езофагеален карцином се подразделя най-общо на етиологично (насочено към отстраняване на тумора) и палиативно (насочено към подобряване комфорта на пациента, облекчаване на симптомите), като всяко от тях включва хирургични методи за премахване на тумора и нехирургични методики за повлияване на туморния растеж и развитие.

Хирургично лечение при рак на хранопровода

Хирургичното лечение (оперативно отстраняване на туморните тъкани) е ефективен метод за радикално лечение при рак на хранопровода, но не е приложимо при всички пациенти.

В зависимост от стадия на болестта, точната локализация (конкретния анатомичен участък от хранопровода, който е засегнат от процеса), наличието или липсата на усложнения и общото здравословно състояние на пациентите, последните се подразделят на операбилни и неоперабилни.

Като операбилни се определят пациентите, при които процесът е локализиран в рамките на хранопровода и може ефективно и успешно да бъде радикално отстранен по оперативен път. Като неоперабилни се определят тези пациенти, при които процесът е авансирал значително, налице е прорастване извън рамките на хранопровода и засягане на разположените в близост тъкани, съдове, нерви и структури, наличие на далечни метастази.

За намаляване на рисковете от поява на усложнения по време на и след операцията се препоръчва подходяща и адекватна предоперативна подготовка. За целта се правят пълни кръвни изследвания, подробна образна диагностика (за точно определяне на локализацията на тумора и засягането на близките структури и лимфни възли), определяне на налични алергии, поносимост към използваните анестетици, приемани лекарства и подлежащи заболявания.

Операцията се извършва под пълна анестезия (обща упойка), като пациентите не чувстват, виждат и чуват нищо, нямат спомен от случилото се, но често в следоперативния период (още в първите часове след излизане от упойката) са възможни леки до умерени нежелани прояви, в резултат от използваната обща анестезия (главоболие, умора, сухота в устата, дрезгав глас, болка и други).

За постигане на оптимални резултати е необходима подходяща грижа за пациентите в следоперативния период, като по преценка на лекуващия лекар може да бъде назначена адювантна терапия (химиотерапия, лъчетерапия) с цел унищожаване на оцелели единични ракови клетки.

В зависимост от редица особености както от страна на пациента, така и от страна на хирурга, се различават следните оперативни методики, които се прилагат най-често за премахване на рак на хранопровода:

• ендоскопска мукозна резекция (ендоскопско отстраняване на повърхностно разположени туморни лезии): при диагностициране на процеса в изключително ранен стадий се препоръчва ендоскопско премахване на лезията (обикновено разположена повърхностно, с малки размери и без близки и далечни метастази), като в този случай може да се използва и местна, локална упойка, тъй като процедурата е по-щадяща, с кратка продължителност и добра ефективност на фона на нисък риск от усложнения. За лечение на повърхностни лезии може да се използват още и фотодинамична терапия, радиофреквентна аблация и описаната ендоскопска мукозна резекция
• езофагектомия: при тумори в ранен стадий, с относително малки размери, но проникващи и в дълбочина в структурите на хранопровода (а не разположени само повърхностно) се предпочита извършването на езофагектомия, при която се отстранява участъкът от хранопровода, съдържащ тумора, заедно с малък участък от горните отдели на стомаха и разположените в близост лимфни съдове. Оставащите участъци от хранопровода се съединяват със стомаха
• езофагогастректомия: при тази методика се отстраняват засегнатите от туморния процес участъци от хранопровода, разположените в близост регионални лимфни възли и част от стомаха (по-голям участък в сравнение с езофагектомията). За съединяване на хранопровода и стомаха в някои случаи може да се наложи използване на участъци от колона (при наличие на по-големи разрези)

Езофагектомията и езофагогастректомията могат да бъдат извършени по ендоскопска методика (с помощта на няколко малки разреза) или с класическа, отворена хирургия (с един голям разрез), като видът на използваната методика се определя от възможностите на лечебното заведение и хирургичния екип, локализацията и особеностите на тумора при отделния пациент.

Всяка оперативна интервенция крие своите рискове, като едни от най-честите при хирургично отстраняване на участъци от хранопровода, включват кървене, вторична инфекция и засягане на разположените в близост структури, съдове и нерви.

Макар и редки тези усложнения следва да се вземат под внимание от медицинския екип, като обикновено профилактирането им включва проследяване на коагулационния статус на пациента, превантивен прием на антибиотици срещу очакваните бактериални агенти и подходящо обезболяване.

Вашият лекар ще ви обясни ползите и възможните рискове от оперативното лечение, като в зависимост от редица фактори може да ви препоръча допълнителна терапия, приложена преди или след операцията.

Други методи за лечение при рак на хранопровода

Освен оперативното лечение при рак на хранопровода, други често използвани методики включват химиотерапията, лъчетерапията и комбинацията от двете методики, известна още като хеморадиация.

Решението за тяхното приложение се взима от лекуващия медицински екип, като в зависимост от редица фактори тези методики се прилагат преди операцията (неоадювантна терапия), след операцията (адювантна терапия) или вместо операцията (при неоперабилни пациенти).

Приложени предоперативно тези методи на лечение имат за цел намаляване размерите на тумора, ограничаване на неговото разпространение към съседните структури и по-лесно и ефективно оперативно премахване. Приложени следоперативно основната цел на химиотерапията и лъчелечението е унищожаване или потискане на растежа на евентуално оцелели след операцията ракови клетки, които впоследствие могат да станат причина за рецидив (повторна поява) на неоплазмата.

Химиотерапията в своята същност представлява системен метод на лечение, който използва определени лекарства, самостоятелно (монохимиотерапия) или в определени комбинации (полихимиотерапия) по утвърдени от световните здравни организации по онкология схеми и дозови режими.

Лекарствата оказват цитостатично действие и потискат развитието и размножаването на раковите клетки, но често повлияват и някои видове здрави клетки, което е в основата на едни от най-честите странични ефекти в хода на химиотерапевтичните курсове.

В зависимост от особеностите на използваните лекарства, последните могат да се прилагат перорално (при добро усвояване) или парентерално (най-често под формата на венозна инфузия), като дозата, честотата на приложение и продължителността на лечебния курс се определят индивидуално при всеки пациент.

Към едни от най-честите странични, нежелани ефекти вследствие химиотерапията се включват гадене и повръщане, стомашен дискомфорт, умора, главоболие, изразен косопад, анемия и други. При поява на нежелани ефекти задължително уведомете вашия лекуващ лекар с цел своевременно назначаване на подходяща симптоматична терапия за подобряване на състоянието.

При лъчетерапията се използва мощността на лъчението, като ракът на хранопровода показва относително добра лъчечувствителност, което прави този метод един от често прилаганите. Дозите, честотата и продължителността на курса се определят индивидуално.

Към едни от възможните странични ефекти в резултат от лъчелечението се включват хематологичните нарушения (анемия, тромбоцитопения, намаление на белите кръвни клетки и предразположение към инфекции), изразен косопад, кожни промени, умора, общо неразположение и други.

Често, поради добрата ефективност, лъчетерапията се комбинира с химиотерапията (така наречената хеморадиация), като по този начин се постига същия ефект (или дори по-добър) с използване на по-ниски дози. Хеморадиацията се прилага в повишено внимание, тъй като са налице рискове от изява на различни по тежест странични ефекти.

Изборът на конкретния терапевтичен план при отделните пациенти се осъществява от лекуващия медицински екип въз основа на редица фактори, които биха оказали въздействие върху ефективността на всеки от методите за лечение.

Палиативно лечение при рак на хранопровода

Палиативното лечение при рак на хранопровода се прилага успоредно с етиологичното или вместо него (при пациенти със значително напреднал и авансирал туморен процес, наличие на далечни метастази и малки терапевтични възможности).

Палиативната терапия се назначава от екип от специалисти, като изборът на терапевтичната схема и методите за повлияване на симптомите се определят индивидуално при всеки пациент в зависимост от неговото състояние.

Палиативното лечение включва многообразие от техники и методи от различни области на медицината, като основната цел е облекчаване състоянието на пациента, подобряване на комфорта, намаляване на болката и наличните клинични прояви на болестта.

Към едни от най-често използваните като палиативни средства, методи и техники се включват:

• палиативна хирургия: хирургията намира приложение не само за лечение при неоплазми на хранопровода, но и за облекчаване на проявите при неоперабилни пациенти. За целта се прилагат различни оперативни техники и методи, като например перкутанна гастростомия или йейюностомия (хранене през тръба) за облекчаване на болките при дисфагия и улесняване на приема на есенциалните нутриенти, ендоскопска терапия, ендоскопия и дилатация, ендоскопия с поставяне на стент, електрокоагулация и други за облекчаване на симптомите на притискане
• палиативна химиотерапия и/или лъчетерапия: в някои случаи с палиативна цел се прилагат химиотерапията, лъчетерапията или хеморадиацията с цел облекчаване на някои от проявите на болестта
• палиативна медикаментозна терапия: за облекчаване на различните симптоми, свързани с рак на хранопровода, се прилагат различни лекарства, като това могат да бъдат антиеметици (за облекчаване на гаденето), аналгетици (обезболяващи), антидепресанти (за справяне с депресивните епизоди, които често настъпват след поставяне на онкологична диагноза), витаминни добавки (при наличие на хиповитаминози) и други
• интравенозно хранене: при авансиралите форми на рак на хранопровода преглъщането е изключително затруднено, включително и на течни храни и напитки, поради което може да се наложи интравенозно хранене за приемане на необходимите нутриенти, аминокиселини, ензими и други, необходими за оптимално функциониране на интестиналния тракт
• алтернативни средства: за справяне с някои от проявите на болестта могат да се използват някои техники и средства от алтернативната медицина, като например акупунктура, акупресура, лечебен масаж, техники за релаксация, медитация, йога и други

Най-добри резултати при лечение при рак на хранопровода се постигат при своевременно диагностициране на болестта и ранно назначаване на подходяща, индивидуализирана терапевтична схема, обикновено включваща комбинация от различните методи за справяне с неоплазмата.