Лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие)

› Въведение

› Какво представлява руптурата на сухожилие (скъсано, разкъсано сухожилие)? Кои са основните симптоми?

› Първа помощ и лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие)

› Хирургично лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие)

Въведение

Макар и сравнително рядко срещано състояние в клиничната практика, руптурата на сухожилие е сериозен проблем, който изисква своевременни мерки, спешна консултация със специалист и адекватно лечение, съобразено с локализацията на руптурата, нейната тежест и терапевтичните опции спрямо индивидуалните особености на пациента.

Познаването на състоянието е от особено важно значение главно в спорта (спортните травми са една от най-честите причини за поява на увреждането), но и от лица, заети с тежка физическа дейности и професионални ангажименти, с определени подлежащи заболявания, водещи до прогресивно увреждане на костно-мускулната система, както и при прием на лекарства с подобен ефект.

Своевременното лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие) значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от дългосрочни увреждания, влошаване на функцията на съответните структури и пълно възстановяване на пациента.

Какво представлява руптурата на сухожилие (скъсано, разкъсано сухожилие)? Кои са основните симптоми?

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0,via Wikimedia Commons; freepik.com

Сухожилията са ключовите свързващи звена, посредници между мускулите и костите (осъществяват залавянето на мускулите към съответните костни структури). Тяхната функция е изключително важна и е тясно свързана с функцията на съответните мускули.

Полезна информация за отделните мускулни групи, техните залавни места и функции може да намерите в раздел Анатомия:

»Мускули (musculi)

Руптурата на сухожилията по същество представлява разкъсване на сухожилието (пълно или частично), което обикновено се асоциира с добре изразени и относително специфични клинични признаци.

Състоянието засяга много по-често представителите на мъжкия пол, като главно в активната възраст състоянието се асоциира с травма, докато при напредване на възрастта влияние оказват и наличните подлежащи заболявания, приемани лекарства, естествените процеси на стареене и други.

Едни от най-честите причини за развитие на руптура на сухожилието (скъсване на сухожилие) включват:

• спортни занимания, криещи повишен риск от контузии (например борба, ръгби, футбол)
• тежка травма в областта
• вдигане на тежести
• порязване в дълбочина с остър предмет
• инжектиране на кортикостероиди в областта
• прием на определени лекарства: някои антибиотици (особено флуороквинолоните), кортикостероиди, имуносупресивни средства
• някои подлежащи заболявания: увреждания на щитовидната жлеза, ревматоиден артрит, болести на костно-мускулната система
• кръвна група 0

При определени обстоятелства е възможно и спонтанно развитие на руптурата на определено сухожилие, без травматичен момент.

Теоретично могат да бъдат засегнати всяко едно от сухожилията в организма, но най-често се поразяват сухожилията в областта на горните и долните крайници (в областта на раменете, лактите, колената, глезените, по-рядко и пръстите).

Клиничните признаци, независимо от локализацията, са идентични и включват най-често остра болка, загуба на функционална активност на съответната мускулна група (невъзможност за извършване на определени движения), оток (подуване), видими деформации в областта.

Най-често се описват следните зони на руптура на сухожилията:

• квадрицепс: група от 4 различни мускула, които се захващат в областта на капачката и имат ключово значение за извършването на процеси като ходене, тичане, скачане
• ахилес: сухожилието е локализирано в задната част на крака, точно над петата
• ротационен (ротаторен) маншон: група мускули, локализирани в областта на рамото, които имат огромна и ключова роля в извършаването на основните функции на ръката (отвеждане, привеждане, поддържане на рамото)
• бицепс: бицепсът осъществява флексия в областта на лакътя

В зависимост от засегнатата област се прилагат различни методи на лечение, като в някои случаи добри резултати се постигат с консервативни методи и техники, но при определени ситуации хирургичната намеса е неизбежна.

Първа помощ и лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие)

Изображение: Injurymap, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Ранните мерки още в първите минути след травмата имат ключово значение за ограничаване на пораженията и могат да редуцират необходимостта от последващо хирургично лечение.

За всички видове руптури на сухожилието, независимо от локализацията и тежестта, се препоръчва прилагане на метода RICE до посещението на лекаря.

Терминът представлява съкращение (акроним), формирано от първите букви от основните мерки при остра травма, а именно:

• Rest: осигуряване на покой и почивка на засегнатата област, преустановяване на извършваните движения
• Ice: поставяне на лед на засегнатото място води до бързо потискане на болката и отока, свива кръвоносните съдове и ограничава възпалителните процеси. Директното поставяне на лед върху кожата не се препоръчва (може да доведе до нараняване на кожата)
• Compression: компресията или притискането има благоприятен ефект по отношение на ограничаването на възпалителните процеси и отока, като за целта се препоръчва прилагането на еластична превръзка, достатъчно пристегната за постигане на благоприятния ефект и достатъчно свободна за предотвратяване настъпването на исхемични промени в резултат от намаления кръвоток
• Elevation: повдигането на засегнатия крайник води до подобряване на венозното кръвообращение и лимфния дренаж, като се препоръчва поставяне на засегнатия крайник над нивото на сърцето

Този метод намира широко приложение при голям набор от травми и увреждания на мускули, стави, кости, сухожилия, като приложен навреме намалява подуването, ограничава възпалителния процес и улеснява последващата терапия.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Лечения:

»Бърз метод на лечение при травми (RICE)

За овладяване на болковия синдром се препоръчва прием на подходящи обезболяващи средства, като най-често прилагани са агентите от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), като например ибупрофен, кетопрофен и други.

В зависимост от вида и тежестта на руптурата е възможно консервативно лечение, включващо предимно имобилизация на засегнатия крайник за определен период от време.

Така например при засягане на квадрицепса от частично разкъсване поставянето на гипсова превръзка или друг тип имобилизираща превръзка може да се постигне пълно зарастване и възстановяване за период от около 4 до 6 седмици.

При руптура на ахилесовото сухожилие времето за възстановяване с помощта на имобилизираща превръзка е между 4 и 8 седмици, като обаче се наблюдава висок риск (около 30 процента) от повторна травма впоследствие.

Руптурата на ротаторния маншон в масовия случай се лекува с помощта на подходяща имобилизация, като при около 90 процента от засегнатите това е първата и основна мярка на лечение (много рядко е необходима хирургична терапия).

При руптура на бицепса повечето специалисти предпочитат консервативно лечение, тъй като функцията му не е драстично влошена (наблюдава се 10 до 20 процента намаление на силата при супинация, обръщане на дланта нагоре).

При тежка, пълна руптура на съответното сухожилие в масовия случай за съхраняване на функционалната активност на областта се препоръчва извършване на своевременно хирургично, оперативно лечение.

Хирургично лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие)

Оперативно лечение при скъсано сухожилие се налага в случаите на пълно разкъсване, както и при съмнения за неуспех от консервативните методи на лечение.

Целта на операцията е възстановяване, съединяване на разкъсаните краища на сухожилието, възвръщане на функционалната активност и сила на засегнатата област и по възможност пълно възстановяване на пациента.

Често след хирургичното лечение се налага имобилизиране на крайника и провеждане на подходяща физикална терапия и рехабилитация.

При руптура на квадрицепса в масовия случай се прилага оперативно лечение (освен, когато лекарят е сигурен, че се касае за частично разкъсване), последвано от подходяща имобилизация в гипсова превръзка и физикална терапия с постепенно раздвижване.

При руптура на сухожилието оперативно лечение се препоръчва на лица, които искат да запазят своята висока активност и функционална активност на засегнатия крак (главно спортисти).

При руптура на ротаторния маншон много рядко се предприема хирургично лечение във връзка с високите рискове от операцията. Към хирургично лечение се прибягва само при много млади пациенти, както и при лица в старческа възраст със сериозни симптоми и тежко увреждане.

Оперативно лечение при руптура на бицепса се назначава предимно при лица в активна възраст, които не желаят да загубят част от силата си.

Основните рискове, свързани с оперативното лечение при руптура на сухожилие, включват засягане на съседни съдове и нерви и постоперативни увреждания, инфектиране на областта, кървене (много рядко), последваща руптура на същото място (реруптура).

По тази причина се препоръчва да се доверите на специалист с достатъчен опит в област и да следвате стриктно неговите заръки и наставления.

Адекватното лечение при руптура на сухожилието (скъсано сухожилие) в съчетание с подходящи мерки за следоперативно възстановяване обикновено води до пълно възвръщане на функционалната активност, сила и здравина на засегнатото сухожилие. При някои пациенти се препоръчва временно ограничаване на физическата активност (главно при спортисти, при вдигане на тежести и извършване на тежка физическа активност).

Изображения: freepik.com