Лечение при рак на бъбрека (бъбречен карцином)

Честотата на неопластичните заболявания (неоплазми, тумори, рак), ангажиращи различни органи и структури, показва тревожна тенденция към нарастване в световен мащаб.

Туморите с определени локализации (например на дебелото черво, на млечната жлеза, на простатата и други) показват по-висока честотата от други. Ракът на бъбрека (бъбречен карцином, тумор на бъбрека) се среща относително често, като трудно може да бъдат определени конкретните причини, водещи до неговото развитие.

Счита се, че на повишен риск са изложени лицата над 40 годишна възраст, два пъти по-често се засягат представителите на мъжкия пол. Наличието на генетична предразположеност (особено при наличие на брат или сестра с неоплазма на бъбрека), както и хроничните бъбречни заболявания, вредни навици (тютюнопушене) и чест прием на достъпни без рецепта обезболяващи (особено съдържащи метамизол, но и нестероидните противовъзпалителни средства като цяло) значително повишават риска от поява на тумора.

Роля за развитието на състоянието играят и наднорменото тегло и затлъстяването (излишните килограми повишават риска), наличието на подлежаща хипертония (високо кръвно), особено неконтролирана или с лош контрол, някои генетични заболявания и други.

Полезна и подробна информация за причините и рисковите фактори за изява на тумора, клиничните прояви (симптоми) на болестта и методите за поставяне на диагнозата, може да намерите в раздел Заболявания:

• Злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче

Своевременното лечение при рак на бъбрека (бъбречен карцином), особено в първите стадии от болестта, значително подобрява прогнозата при отделните пациенти и се асоциира с по-високо качество на живот и добра петгодишна преживяемост.

Видът на терапевтичния план при всеки отделен пациент се определя индивидуално в зависимост от редица фактори, като с най-голямо значение са локализацията и стадият на туморния процес, наличието на близки и далечни метастази (разсейки), общото здравословно състояние на пациента и някои индивидуални особености.

Най-общо лечението при бъбречните тумори се подразделя на хирургично (операция за отстраняване на части или целия бъбрек), нехирургично, медикаментозно (използване на определени лекарства за борба с неоплазмата или подпомагане на имунната система на пациента) и палиативно (за облекчаване проявите на болестта).

Хирургично лечение (операция) при рак на бъбрека

Хирургичното лечение (оперативно отстраняване на части или целия бъбрек) при голям процент от пациентите с бъбречен карцином е една от първите стъпки във връзка с особеностите на неоплазмата.

За разлика от много други туморни образувания, при които първите стъпки включват лъчелечение или химиотерапия, при тумор на бъбрека тези методи не са толкова ефективни, поради което се прилагат само при малък процент от пациентите при строго определени показания.

Първи избор на лечение при рак на бъбрека в масовия случай е хирургичното, като се различават няколко основни вида оперативни интервенции, различаващи се главно по степента на инвазивност. Основната цел при всички пациенти е запазване при възможност на двата бъбрека с отстраняване само на засегнатите зони.

Инвазивността на оперативното лечение се определя от стадия на тумора и засягането на близки и далечни структури.

Обикновено се прилагат някои от следните оперативни методи:

• частична (парциална) нефректомия: предпочита се при добре локализирани и обособени само в бъбрека неоплазми с малки размери (най-често до десет сантиметра в диаметър, което отговаря на първи и втори стадий). При този тип оперативно лечение се осъществява отстраняване само на тумора и участъците от бъбрека, които заема. Отличава се с добра ефективност, сравнително нисък риск от усложнения (при всяко оперативно лечение има опасност от кървене и вторична инфекция, които обикновено се вземат под внимание и пациентите се проследяват за първи признаци на усложнения). Рядко след парциална нефректомия се налага извършването на адювантно (допълнително) лечение
• едностранна нефректомия: едностранна нефректомия се извършва предимно при тумори с по-големи размери (втори или трети стадий), като често се налага и отстраняване на регионалните лимфни възли във връзка с наличието на близки метастази. След едностранна нефректомия при добре функциониращ втори бъбрек със запазена функционална активност не се налага диализно лечение
• двустранна (пълна, тотална, радикална) нефректомия: двустранна нефректомия се налага в редките случаи на ангажиране от процеса и на двата бъбрека или при четвърти стадий на болестта, като след отстраняването им пациентите се нуждаят от поддържаща диализа. След извършване на двустранна нефректомия за намаляване на продължителността и нуждата от диализно лечение (макар и животоподдържаща диализата крие своите рискове и недостатъци) се обмисля възможността за бъбречна трансплантация (при наличие на подходящ, съвместим донор с пациента)
• лапароскопска (роботизирана) операция: този тип хирургично лечение включва отстраняване на части от бъбрека (по-често) и премахване на тумора, като се отличава с по-нисък риск от усложнения и нежелани прояви след процедурата. Възстановяването на пациентите е по-бързо, тъй като самата операция има щадящ характер (вместо един голям разрез се извършват няколко малки инцизии). Използването на този вид техника изисква специално обучен за целта персонал, наличие на подходящо оборудване и условия

В редица случаи (главно в зависимост от стадия на тумора и състоянието на пациента) след успешно провеждане на оперативно лечение се прилага така наречената адювантна терапия (различни терапевтични схеми, които се прилагат след операцията).

Адювантната терапия при рак на бъбрека може да включва лъчетерапия, химиотерапия, имунотерапия и други, като видът се определя в зависимост от разпространението на тумора, засягането на разположени в близост структури, наличието на далечни метастази.

Хирургично лечение се прилага и в случаите на рецидив на карцинома (повторна поява), като при наличие на добре обособен тумор се предприема неговото пълно отстраняване с или без запазване на бъбрека на пациента.

Лечение при рак на бъбрека: нехирургични методи

Нехирургичните методи за лечение при рак на бъбрека (бъбречен карцином, тумор на бъбрека) могат да се използват като неоадювантна терапия (лечебни мерки преди извършването на хирургично лечение) с цел улесняване оперативната терапия (намаляване размерите на тумора, ограничаването му) или с палиативна цел (симптоматично лечение, което се прилага при невъзможност за провеждане на терапия и основната цел е облекчаване симптомите на пациента).

Изборът на конкретен метод се определя от лекуващия медицински екип в зависимост от състоянието на пациента и очакваните ползи и рискове от съответната терапия.

Най-често използваните в клиничната практика нехирургични методи на лечение при рак на бъбрека включват:

• криоаблация: при този терапевтичен метод се използва силата на ниските температури. С помощта на специална апаратура се постига локално замразяване на туморните клетки и тяхното убиване. Криоаблацията е част от криотерапията (криолечение) и често се прилага предоперативно за повишаване ефективността на хирургичното лечение. При правилно изпълнение на манипулацията (подходяща апаратура, обучени специалисти) рядко се наблюдава развитие на сериозни усложнения и нежелани прояви след процедурата
• радиочестотна аблация: този вид лечение отново използва температурите, но разчита на високите температури, загряване и изгаряне на туморните клетки. Процедурата притежава редица предимства и се предпочита при тумори с малки размери, както и при пациенти, които по една или друга причина не подлежат на оперативно лечение
• артериална емболизация: в редица лечебни заведения манипулацията се прилага предоперативно (неоадювантно лечение), като целта е прекъсване на кръвоснабдяването на тумора. Прекъсването на кръвотока към тумора води до неговото смаляване и по-лесно оперативно отстраняване. Използват се различни субстанции, които се инжектират в артериалния съд, снабдяващ с кръв неоплазмата
• лъчетерапия: обикновено се прилага с палиативна цел за облекчаване на болките при наличие на далечни метастази (в кости, в мозък и други). Бъбречният карцином се отличава с твърде слаба лъчечувствителност, което прави метода неефективен. В изключително редки случаи се прилага като самостоятелно лечение във връзка с висок риск от увреждане на разположени в близост структури и тъкани и висок риск от нежелани прояви и усложнения, по-често се комбинира с други терапевтични методики

Нехирургичното лечение обикновено има за цел подпомагане на основната (оперативна) терапия и рядко се прилага самостоятелно.

Лечение при рак на бъбрека (бъбречен карцином) с лекарства

За лечение на напреднали форми на рак на бъбрека (трети и четвърти стадий), както и при наличие на далечни метастази, при рецидив на карцинома или за подпомагане на хирургичното лечение могат да се използват и определени лекарства.

Обикновено това са препарати, които потискат имунната система (имуносупресори) или са специално разработени за свързване към туморните клетки и тяхното убиване.

Лечението с лекарства е вид системна терапия и крие сериозни рискове от поява на различни по тежест странични ефекти, някои от които са предвидими и позволяват предварително предпазване и подготвяне на пациента, а други са редки и непредвидими и могат да наложат преустановяване на лечението и смяна на терапевтичния план.

Често лекарствата се прилагат в комбинация (комбинирана терапия) с цел използване на по-ниски дози, намаляване на риска от развитие на лекарствена резистентност (неефективност при използване на стандартните дози), намаляване на риска от нежелани ефекти и подобряване на успеваемостта на лечението.

В зависимост от използваните лекарства (вид на препаратите, механизъм на действие, фармакологични особености и други) се различават следните основни видове лекарствена терапия за лечение при рак на бъбрека:

• химиотерапия: химиотерапията може да се приложи под формата на монотерапия (използва се един препарат) или полихимиотерапия (използва се комбинация от два или повече препарата). Използваните лекарства водят до потискане на имунната система и често в комбинацията присъства и подходящ кортикостероид. Терапията се назначава по схема, разработена и одобрена от световните медицински и здравни организации по онкология. Лекарствата се прилагат интравенозно или перорално за определен период от време. Често използвани препарати са флуороурацил, капецитабин и гемцитабин в подходящ дозов режим. По-висока успеваемост на химиотерапията се регистрира при определени патоморфологични варианти на бъбречния тумор. Рисковете, които крие този лечебен метод, обикновено включват стомашно-чревни оплаквания (гадене, повръщане, болки и дискомфорт, диария), увреждания на хемопоезата (анемия, намаляване на лимфоцитите, намаляване на тромбоцитите) и свързаните с това усложнения. По тази причина се назначава само при пациенти, при които ползите от този метод надвишават рисковете от усложнения и нежелани ефекти (най-често за повлияване на налични разсейки)
• имунотерапия: биологичната терапия, която е неизменно свързана с имунотерапията, често се използва за лечение при карцином на бъбрека, обикновено в случаите на рецидив и при тежките форми на болестта (четвърти стадий с наличие на далечни метастази). В основата на този вид терапия са лекарства, които имат за цел повлияване на имунната система по начин, който да подпомогне в борбата срещу неоплазмата. Използват се различни медикаменти, много от които принадлежат към групата на така наречените моноклонални антитела, различни интерлевкини, интерферони и други. Много от лекарствата са все още в процес на изучаване на възможните дългосрочни странични ефекти, поради което не са достъпни във всички части на света. Имунотерапията се провежда под вещото ръководство на добре обучен за целта медицински екип, като внимателно се проследява състоянието на пациента за изява на някои от страничните ефекти, свързани с лечението
• таргетна терапия: таргетната терапия (насочена терапия) се прилага за лечение при рак на бъбрека в някои специализирани за целта болнични заведения, като най-често се използват агенти, които потискат ангиогенезата (инхибитори на васкуларния ендотелен растежен фактор), инхибитори на ензима тирозин киназа, mTOR инхибитори и други. Този вид лечение не е утвърден в редица страни във връзка със сравнително малката давност на лекарствата, които се използват и многобройните проучвания, свързаните с ефективността и безопасността на този вид лечение. Възможни са различни по тежест странични ефекти, поради което се препоръчва стриктно проследяване състоянието на пациентите и хоспитализиране при необходимост

Своевременното диагностициране на болестта и назначаване на подходящо лечение при рак на бъбрека (бъбречен карцином) подобрява значително прогнозата при голям процент от пациентите. Необходимо е последващо проследяване на състоянието им (дори след успешно проведено лечение), тъй като са възможни рецидиви (повторна поява).

Лечението на туморните образувания изисква комплексен подход и мултидисциплинарен екип, често е продължително и крие своите рискове от поява на усложнения или нежелани прояви, които обикновено са по-малки в сравнение с ползите за пациента.