Хлорамбуцил

Раковите новообразувания се намират на едно от челните места като причина за преждевременна смърт.

Терапията е насочена към подобряване на общия здравословен статус на пациента, предотвратяване развитието на усложнения и ликвидиране или стопиране на малигнения процес.

Едно от основните лекарствени средства, използвани в терапията на някои видове рак, е хлорамбуцил.

Принадлежи към групата на алкилиращите средства и представлява аналог на азотния мустард.

Осъществява своите ефекти посредством повлияване на процесите на ДНК репликацията по следните възможни механизми:

• свързване на алкидните групи на ДНК базите
• формиране на напречни връзки, което предотвратява транскрипцията на ДНК
• индуциране на мутационни процеси в нуклеотидите

Крайният ефект от неговото действие се състои в спиране на растежа на туморните клетки.

Оптимален ефект се постига при прием по едно и също време всеки ден, с достатъчно количество течности.

Дозата се определя индивидуално, в зависимост от основното заболяване, теглото на пациента и поносимостта към медикамента.

Хлорамбуцил намира приложение в терапията на следните туморни заболявания:

• болест на Хочкин
• фоликуларен лимфом
• хронична лимфоидна левкемия
• кожен Т клетъчен лимфом
• Mycosis fungoides
• макроглобулинемия на Валденщрьом
• полицитемия вера
• трофобластни неоплазми
• карцином на яйчниците

При някои пациенти се прилага като част от комбинираната терапия и химиотерапия, в стандартизирани схеми.

Подробна информация може да прочетете на:

• Химиотерапия

Своевременното диагностициране на заболяването и започването на терапията води до по-висока преживяемост и по-добри резултати.

Късните стадии, особено на някои от агресивните форми на рак, се асоциират с неблагоприятна прогноза, независимо от приложената терапия.

Медикаментът се прилага и като имуномодулиращ агент, поради своите изразени имуносупресивни ефекти, главно в комплексната терапия на нефротичен синдром с различна етиология.

Употребата на противотуморни агенти крие високи рискове от развитие на различни по тежест странични ефекти.

По време на терапията с хлорамбуцил е възможно развитие на някои от следните нежелани лекарствени реакции:

• потискане на костния мозък (миелосупресия), изразяващо се в анемия, неутропения, тромбоцитопения
• гастроинтестинални прояви, предимно гадене и повръщане, диария, язви в устната кухина
• неврологична симптоматика, която се проявява с развитие на тремор, гърчове, атаксия, халюцинации, обърканост
• алергични прояви, като например обрив, уртикария, бронхоспазъм
• изразена хепатотоксичност, особено при продължителна употреба
• увреждане на репродуктивните функции и безплодие
• алопеция

Поради своя изразен имуносупресивен ефект, препаратът често води до опортюнистични инфекции, като кандидоза, псевдомембранозен колит, дисбактериоза.

Притежава изразен тератогенен и фетотоксичен ефект и е абсолютно противопоказан при бременни или жени, които планират забременяване.

Употребата му в периода на лактация също е противопоказана, тъй като прониква в значителни концентрации в майчиното мляко и може да предизвика различни реакции у бебето. Препоръчва се преустановяване на кърменето.

С повишено внимание медикаментът се прилага при пациенти с хранителни или лекарствени алергии, при увреждане на черния дроб или костния мозък, при инфекция с херпес зостер, варицела, както и при анамнеза за гърчове и травми на главата.