Лечение при гонорея

Полово предаваните заболявания показват изключително тревожна тенденция за повишение на своята честота през последните двадесет години.

Многобройните програми с информативна и превантивна цел, които се провеждат в световен мащаб в комбинация с лесния достъп до предпазни средства явно не дават необходимите резултати. Сексуално трансмисивните заболявания са бич на обществото не само в развиващите се страни с бедна икономика и слабо информирано население, а напротив, не пощадяват и развитите страни.

В световен мащаб се коментират проблемите със значително повишената честота на заразените с HIV (вируса на човешкия имунен дефицит) и болните от СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност) и начините за превенция на болестта във връзка с липсата на безспорно, безопасно и ефективно лечение.

Но освен в борбата с HIV съвременното население е изправено пред друг здравен проблем, а именно гонореята, по-известна като трипер. От лесно лечимо с едни от най-безопасните антибиотици (а именно пеницилините) гонореята се е превърнала в предизвикателство за научните среди и все по-трудно се осъществява нейното ефективно лечение.

Лечение при гонорея (трипер) се прилага при всички пациенти с налична симптоматика, но също и при безсимптомно протичащите форми, като основният проблем е в откриването на високоефективна, активна срещу гонококите антибиотична терапия.

През последните десетина години бактериите показват значително развитие на лекарствена резистентност към масово, стандартно използваните антибиотици, което изключително затруднява лечението.

Гонорея (трипер): симптоми, рискове, усложнения

Гонореята (трипер) е полово предавана инфекция, която се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoeae. Причинителят има предпочитания към топли и влажни среди, във връзка с което най-често се засягат уретрата, вагината, ануса, женската репродуктивна система (фалопиеви тръби, цервикс, матка), очи (засяга се конюнктивата), гърло.

Разпространението на заразата се осъществява от човек на човек при незащитен орален, анален или вагинален полов акт.

Изложени на по-висок риск са младите лица, лицата с многобройни полови партньори, лицата с рисково поведение, което предразполага към полов акт (консумация на алкохол, употреба на наркотични вещества), липсата на протекция при полов акт (например презервативи).

Най-големият риск се оказват безсимптомните форми на заболяването, при които пациентът няма клинично проявени признаци на болестта (съответно не подозира за наличната инфекция), но активно разпространява заразата.

Безсимптомните носители са една от основната причина за разпространението на заболяването, като за това допринасят ниската здравна култура и пропускането на ежегодните профилактични прегледи и изследвания (при лица, които често сменят своите полови партньори се препоръчва ежегодно изследване за сексуално трансмисивните инфекции).

Първите симптоми на инфекцията се проявяват обикновено между втория и седмия ден, но е възможно и проявяване след около месец (често инкубационният период се охарактеризира на два до четиринадесет дни, тъй като в масовия случай тогава се проявяват първите видими признаци и се търси медицинска помощ).

Най-често заболяването протича с прояви, засягащи урогениталната област, като характерно е протичане под формата на гонококов уретрит, цистит, цервицит, вулвовагинит и други.

Често при мъжете първите прояви включват парене и болка при уриниране, чести позиви за уриниране, отделяне на секрет от пениса (цветът му варира между бял, жълт, бежов, зеленикав), зачервяване и подуване в областта на пениса, подуване и болка в областта на тестисите.

При жените симптомите наподобяват проявите при другите типични за жените инфекции на урогениталния тракт, което изключително затруднява диагностицирането. Представителите на нежния пол често се оплакват от отделяне на вагинален секрет, болка и парене при уриниране, често уриниране, болка при сексуален контакт и други.

Липсата на своевременно лечение крие риск от изява на различни по тежест усложнения, свързани с разпространението на инфекцията, като например тазова възпалителна болест, репродуктивни затруднения, ектопична бременност при жените и формиране на абсцес в областта на половите органи, намалена фертилност и стерилитет при мъжете.

Полезна информация относно особеностите на бактериалния причинител (Neisseria gonorrhoeae), различните клинични форми на протичане на заболяването, усложненията и диагностичния подход може да намерите в раздел Заболявания:

• Гонококова инфекция

Лечение при гонорея (трипер): антибиотици от първа линия

Ранното откриване на инфекцията, включително и при безсимптомните носители на болестта, в комбинация с адекватно, достатъчно продължително лечение и проследяване на болните е от ключово значение за овладяване на създалата се ситуация в световен мащаб и разрастването на броя на заболелите.

В миналото са използвани различни групи антибиотици, главно от фармакологичната група, известна като бета-лактамни антибиотици, включваща пеницилините, цефалоспорините, монобактамите и карбапенемите.

С течение на времето бактериите, причинители на болестта, бързо са развили резистентност към стандартно използваните антибиотични средства, което е наложило промяна в мерките срещу сексуално трансмисивната инфекция.

Към днешна дата терапията на първа линия (първи избор на лечение в масовия случай) включва интрамускулно приложение на цефтриаксон (цефалоспорин от трета генерация, с широк спектър и ефективност срещу Neisseria gonorrhoeae, обикновено в доза 250 милиграма) в комбинация с перорален прием на азитромицин (макролид, алтернатива на пеницилините) или доксициклин (тетрациклин с изключително широк спектър).

При някои пациенти е достатъчен еднократен прием на двойната антибиотична комбинация, но при някои пациенти (с резистентни щамове) се налага прием на пероралните медикаменти за период от 5 до 14 дни (продължителността се определя индивидуално от лекуващия лекар в зависимост от особеностите на причинителя и тежестта на инфекцията).

Цефтриаксон се отличава с добра активност срещу Neisseria gonorrhoeae и от една от опциите в миналото днес се е превърнал в терапия на първи избор при лица с гонорея. Комбинирането му с азитромицин или доксициклин (все по-често се съобщава за нарастваща резистентност към доксициклин, поради което по-често се използва азитромицин) води до подобряване на ефективността на терапията и намалява риска от развитие на лекарствена резистентност.

При наличие на свръхчувствителност (алергия) към цефтриаксон се прилага комбинация от перорален азитромицин с перорален гемифлоксацин (принадлежи към групата на флуороквинолоните) или интрамускулен гентамицин (принадлежи към аминогликозидите).

Изключително важно е провеждане на лечението и при двамата партньори, тъй като лечението на само единия крие риск от повторно заразяване от неизлекувания партньор. По време на лечебния курс и средно до една седмица след това се препоръчва въздържане от полови контакти.

Продължителността на лечебния курс се определя от лекуващия медицински екип, като наличието на резистентни щамове налага продължителна терапия (често повече от една седмица).

За проверка на резултатите от лечението се препоръчва повторно изследване на секрети и при двамата партньори, тъй като все по-често се наблюдава персистиране на инфекцията въпреки проведения терапевтичен курс. Това се дължи на нарастващата в световен мащаб резистентност (коментира се дори развитие на мултирезистентност) на бактериалните агенти към прилаганите лекарства. Огромната заплаха включва липсата на подходящ и ефективен антибиотик срещу Neisseria gonorrhoeae и безсилие по отношение на терапията при трипер.

Мултирезистентните форми са устойчиви на въздействието на почти всички познати антибиотици и изискват продължителна терапия с комбинация от няколко различни групи агенти.

Използваните антибиотични средства са отличават с относително добър профил на безопасност и рядко водят до развитието на сериозни нежелани ефекти.

При краткосрочната терапия (еднократен прием) не се съобщават сериозни странични ефекти, докато при лечение, продължаващо една или повече седмици са възможни стомашно-чревни оплаквания (гадене, повръщане, стомашна болка, диария или запек, дисбиоза), главоболие, повишена уморяемост и други.

По време на лечебния курс употребата на други лекарствени средства се контролира строго, тъй като са възможни нежелани лекарствени взаимодействия и промяна на ефективността на прилаганите антибиотици.

Винаги се консултирайте с вашия лекар и споделяйте всички медикаменти, които приемате (независимо дали се касае за обезболяващи, лекарства за високо кръвно, диабет, астма, алергии и други).

Помагат ли билките, хомеопатията, природните средства за лечение при гонорея (трипер)?

За съжаление въпреки многобройните слухове и твърдения за ефективността на различните природни илачи, магични отвари и чудодейни сокове липсват научни доказателства за ефективността на алтернативната медицина в терапията при трипер.

Някои добавки, витамини, минерали, аминокиселини могат да подпомогнат цялостния лечебен процес и се прилагат като допълнителна терапия, но тяхната ефективност е насочена не толкова срещу Neisseria gonorrhoeae, колкото към повишаване на защитните сили на организма.

Самоволната употреба на билки, лечебни растения, хомеопатични препарати и други алтернативни средства, без знанието на лекуващия лекар, крие риск от опорочаване на антибиотичната терапия, влошаване на състоянието на болния и нежелани лекарствени взаимодействия.

Единственото етиологично лечение при гонорея (трипер) остава приложението на лекарства от групата на антибиотиците (тъй като причинителят е бактерия антибиотиците са групата на избор, тъй като са с висока ефективност срещу бактериалните агенти).

Консултирайте се с вашия лекар за необходимостта и потребностите от допълнителна терапия и прием на добавки за лечението при гонорея.

За повишаване на имунната защита и съпротивителните сили на организма някои специалисти препоръчват допълнителен прием на витамин С, цинк, алое вера, водорасли и други.

Въпреки резултатите от някои проучвания за антибактериалната активност на някои билки и лечебни растения не се препоръчва прилагането им като самостоятелно и единствено средство на лечение.

Последните могат да бъдат включени в комплексния терапевтичен план само след одобрението на лекуващия лекар. Подобни лечебни растения, добили широка популярност с антибактериалните си свойства и често лансирани като чудодейни, включват ехинацея, алое вера, чаено дърво, хидрастис, добре познатия на всички от народната медицина чесън и други.

Подробна информация относно природните средства, използвани допълнително при терапията на трипер, може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

• Билки и средства, подпомагащи лечението при гонорея

Липсват доказателства за ефективността на спазването на определен хранителен режим в терапията на гонорея, но някои специалисти съветват за извършване на малки промени в диетата за подпомагане на антибиотичната терапия.

Най-общо се препоръчва повишаване на консумацията на храни с противовъзпалително, антисептично и имуностимулиращи действие, като считани за такива са например някои плодове (арония, боровинки, малини, сушени кайсии и други), магданоз, целина, зелен лук, пчелни продукти, риба, пълнозърнести храни и други.

Подробна информация за храните, които могат да подпомогнат в известна степен лечението при трипер, може да намерите в раздел Хранене:

• Хранене при гонорея (трипер)

Най-доброто лечение при гонорея (трипер): профилактиката

Доказано е във времето, че няма по-добро лечение от адекватната профилактика. Предпазването от заразяване спестява големи суми пари, спестява ви приема на медикаменти и свързаните с тях нежелани реакции и най-важното поддържа здравния ви тонус във форма.

Профилактичните мерки за намаляване на риска от заразяване с гонорея включват най-общо:

• повишение на здравната култура на населението с помощта на информационни кампании за начините за заразяване и рисковете, свързани с болестта
• подобряване на хигиенните навици и редовно измиване на ръцете, поддържане на висока лична, битова и обществена хигиена
• използване на предпазни средства (например презервативи) при полов контакт
• моногамия и полови сношения само с един партньор
• избягване на рисково поведение (прием на забранени субстанции и наркотични вещества, прекомерна консумация на спиртни напитки)
• редовни профилактични изследвания за полово предавани заболявания (позволяват откриване на безсимптомно протичащи форми)
• посещение на личния лекар при първите симптоми на болестта
• специфична профилактика: разработва се ваксина срещу гонорея

Успешното лечение при гонорея (трипер) в близкото бъдеще се очертава да се превърне в сериозно затруднение за здравните специалисти във връзка с нарастващата честота на резистентните към стандартно използваните (и не само) антибиотици щамове.

По тази причина е необходимо повишаване и подобряване на превенцията срещу трипер и срещу сексуално трансмисивните заболявания като цяло, като на локално ниво, така и в световен мащаб.