Естествени средства с антибиотично действие

Ролята на фармацевтичните антибиотици със сигурност е голяма в съвременното общество. Още с откриването на пеницилина през 1928 година антибиотичното лечение се превръща бързо в чудото на медицината. Днес обаче, много хора погрешно смятат, че опасността за живота на хората от инфекции е останала в миналото. Широката употреба на антибиотици и особено злоупотребата с тях постепенно води до тревожен възход на резистентни на антибиотици „супермикроби“ като някои щамове на туберкулозата и метицилин-резистентни стафилококи (Staphylococcus aureus), особено при бебета и деца. Прекомерната употреба на синтетични медикаменти води и до значителни промени в чревния баланс на деца и възрастни, което пък може да отключи други последващи проблеми и автоимунни заболявания. Именно появата и разпространението на все повече антибиотик-резистентни щамове на патологични микроорганизми, налага търсенето на нови и по-мощни лекарства. Все по-често може да се срещнат източници, според които твърдението, че употребата на антибиотици причинява смущения на чревната флора само за няколко седмици не е съвсем правилна. Дори и кратък курс на антибиотици може да доведе до развитие на резистентни популации, които може да продължат да живеят в червата до четири години, а може би и по-дълго. Всичко това става причина, все по-често вниманието на хората се насочва отново към природата.

Природни антибиотици

Природата е била източник на естествени антибиотици в продължение на хилядолетия. Днешните фармацевтични лекарства произлизат от растенията на Земята. Първоначално, природните лекарства са извличани от билките или техните части като листа, корени, кора, семена, плодове. След като са показали ефективност при лечението на различни заболявания, постепенно е започнало тяхното синтетично производство. Голяма част от тези форми на лечебните растения съществуват и до днес и при правилна обработка и употреба може да доведат до желаните резултати, без повечето от страничните ефекти на синтетичните антибиотици.

Съществуват много различни източници на инфекция, включително бактериални, вирусни, паразитни, гъбични. Ето защо, винаги е препоръчително да се потърси мнение от специалист за вероятния източник и тежест на всяка една инфекция. За банални, леки ежедневни инфекции и неразположения, които не са живото застрашаващи, може да се опита с някои по-безобидни природни алтернативи. Има много състояния и заболявания, които се повлияват благоприятно от естествените антибиотици. Някои от претендентите за широкоспектърно антибиотично действие могат да бъдат включени към част от диетата. В тази категория попадат:

• Чесън
• Лук
• Куркума
• Къри на прах
• Джинджифил
• Канела
• Кардамон
• Маслото от риган
• мащерка
• босилек

Чесън

От всички естествени антибиотици, чесънът е един от най-популярните и широко използвани. Освен антибактериалните, противогъбични и антивирусни свойства, серните съединения в него могат да се свързват с токсични тежки метали (като олово и кадмий) и да ги отделят от тялото. Чесънът действа и като пробиотик, тъй като подпомага здравословните чревни бактерии. Сред другите ползи от него се включват:

• помага да се предпазят мазнините от окисление;
• действа като силен антиоксидант и предпазва ДНК от увреждане
• предпазва от радиация и вредите от слънчевата светлина;
• подобрява храносмилането

Специалисти препоръчват да се консумира по една цяла глава чесън на ден, когато се използва в качеството му на естествен антибиотик.

Може да се използва и срещу ушни инфекции, като за целта:

1 скилидка чесън се смачква и се добавя към 1-2 супени лъжици студено пресован зехтин. Изчакайте да престои 30 минути, след което прецедете. Затоплете леко прецеденият зехтин като го поставите на водна баня в чаша с топла вода (не вряла). Може да накапвате по 1-2 капки в ухото, няколко пъти на ден.

Алицинът в чесъна е едно от най-силните антибиотични вещества в природата, ефективни срещу MRSA (метицилин-резистентен стафилококус ауреус).

Джинджифил

Вероятно сте чували, че суровият лют джинджифил често се сервира заедно със суши. Причината за това са неговите естествените антибиотични свойства, които могат да предотвратят хранително отравяне.

Изследвания са показали, че пресният джинджифил наистина има антибактериален ефект срещу хранителни патогени като салмонела, листерия и кампилобактер. Пресният джинджифил също така повишава производството на стомашна киселина и подпомага храносмилането. Затова, ако се консумира храна, която има потенциал да предизвика заболяване или стомашно неразположение като миди, сурови стриди, е добре да се приема и малко свеж джинджифил.

Колоидно сребро

Колоидното сребро заема едно от челните места сред естествените антибиотични средства. През 1970 година д-р Робърт О. Бекер (Dr. Robert O. Becker, Syracuse Medical University) започва интензивно да изследва колоидно сребро и открива, че то не само убива бактериите, но е активно срещу всички резистентни към синтетичните антибиотици бактерии, без нежелани странични ефекти.

Колоидното сребро може да се прилага локално и да се приема вътрешно. Въпреки това, вътрешната му употреба не се препоръчва, тъй като при вътрешния прием то действа и върху полезните бактерии в чревния лумен (макар и е значително по-слаба степен от синтетичните антибиотични средства). Освен това при прекомерна употреба може да причини заболяване, наречено аргирия.

Колоидното сребро е особено подходящо и ефективно  под формата на гаргара или капки, при ушни инфекции.

Масло от риган

Съществуват повече от 40 вида риган, но като един от най-мощните се препоръчва маслото от обикновен риган (Origanum vulgare). Thymus capitatus (Испанска мащерка) е друга разновидност на риган, която расте в Испания и също има изключително мощно действие.

Качественото масло от риган, добито от тези видове има златист до тъмножълт цвят, със силен, пикантен аромат. Масло от риган може с успех да се използва при:

• стомашно-чревни инфекции - тъй като ефектът му е доста силен, трябва да се има предвид, че може да доведе до „лечебна криза“ дължаща се на бързото умиране на бактериите.
• гъбички по ноктите или ходилата – сложете няколко супени лъжици масло от риган в малък съд с вода и накиснете краката си в него. След разреждане (1 капка масло от риган с една чаена лъжичка зехтин) и след това приложете директно към засегнатата зона.
• паразити и инфекции – маслото се разрежда по описания вече начин и се поставя под езика. Задържа се така за няколко минути, а след това се изплаква с вода. Повтаря се най-малко четири пъти на ден.
• инфекции на синусите – сложете няколко капки масло от риган в тенджера с вряща вода и вдишвайте отделящите се пари.

Мед

Медът се използва от древни времена за ускоряване на процеса на зарастване на кожата и лигавиците. Медът от манука безспорно е едно от най-доброто средство, когато става въпрос за лечение на инфекции, тъй като притежава изключително силни антибиотични свойства. Според данни от клинични проучвания, мед от манука е ефективен срещу повече от 250 хиляди бактериални щамове, включително:

• MRSA (метицилин-резистентен Стафилококус ауреус)
• MSSA (метицилин чувствителн Стафилококус ауреус)
• VRE (ванкомицин-резистентни ентерококи)
• Helicobacter Pylori (причинител на стомашни язви)

През 2007 година медът от Манука е одобрен от FDA за употреба под формата на превръзки за рани. Въпреки че най-висока ефективност е установена при инфекции на кожата, ползите при борба с вътрешни инфекции също заслужава внимание.

Трябва да се отбележи, че медът не бива да бъде подлаган, на каквато и да е термична обработка или нагряване, тъй като това може да доведе до загуба на активността на голяма част от неговите ензими, а също така и да се образуват токсини.

Лют червен пипер

Лютият червен пипер е силна подправка и се използва от хиляди години като антибиотично средство. Той е особено ефективен при вагинални инфекции при жените, като за целта е особено важно да се смесва с подходящо масло носител (като зехтин) и внимателно да се разрежда, тъй като капсаицинът в лютия пипер може да причини дразнене при контакт с кожата. Съществуват и редица продукти за локално приложение на базата на капсаицин, за които някои хора съобщават, че са получили изключително облекчение и подобрение, особено на симптоми на сърбеж и болка.

Лютият пипер е ефикасен и за подпомагане на лечението при стрептокок в гърлото.

Куркума

Куркумата е подправка, която традиционно се използва в индийската кухня, която е била използвана с лечебна цел в продължение на векове.

Описвана е като чудна подправка с изключителни противовъзпалителни свойства. В изследвания куркумина в куркумата е показала ефективност срещу Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori).

Семена от грейпфрут

Екстракт от семена от грейпфрут е много ефективен, естествен антибиотик в борбата с различни общи инфекциозни агенти. Той е популярно средство за лечение на свръхрастеж на Кандида, както и различни бактериални инфекции. Някои хора го използват за почистване и дезинфекция на храни.

В едно проучване, капки концентриран екстракт от семена са били тествани за антибактериално действие срещу редица грам-положителни и грам-отрицателни микроорганизми. Изследователи са заключили, че ефектът от екстракта от семена на грейпфрут е измерим с този на доказани локални антибактериални средства, въпреки че изглежда инхибиторният ефект да е малко по-добре изразен върху грам-положителните организми, отколкото върху грам-отрицателните.

Може да се използва ефективно в борбата с брадавици, както и като дезинфектант у дома.

Екстракт от маслинови листа

Повечето хора са наясно с ползите за здравето от чист, студено пресован зехтин. Въпреки това, много от тях все още не са наясно с антибиотичните ефекти на екстракт от маслинови листа, добиван от същият растителен вид.

Според д-р Роналд Хофман (Dr. Ronald Hoffman MD) екстракт от маслинови листа е използван за пръв път през 1800 година за лечение на малария. Известна е способността на екстракта да намалява треска дори и поради тежко заболяване.

Олеуропеин е фитохимикал изолиран от екстракта от маслинови листа. Изследователи от Холандия са проучили, че еленоликовата (elenolic) киселина, която е компонент на олеуропеина, действа като широкоспектърен естествен антибиотик, който безопасно и силно потиска растежа не само на бактерии, но също така и на вируси и гъбички.

Ехинацея и хидрастис

Ехинацеята е билка, широко използвана в борбата с инфекциите и е била обект на широки научни изследване. Тя е показала ефективност срещу обикновена настинка, възпаление на сливиците и инфекции на горните дихателни пътища, стрептококови инфекции, вагинални инфекции, генитален херпес, сифилис, инфекции на кръвта, заболявания на венците, малария и дифтерия.

Германските учени са изследвали ехинацея, използвайки двойно-сляпо, плацебо контролирано проучвания. Според резултатите, хората, приемаща Ехинацея страдат с 1/3 до 1/2 по-рядко и по-леко от вирусни инфекции в сравнение с групата, която приемала плацебо.

Много хора използват ехинацея и хидрастис в комбинация при лечение на настинка, грип, възпалено гърло и други заболявания на горните дихателни пътища. Приготвени под формата на чай с добавка на суров, органичен мед е един от най-добрите начини за оползотворяване на лечебните свойства на тези билки.

Пау Де арко

Пау Де арко е една малко по-екзотична за нас и не толкова популярна билка, която обаче също притежава особено силни противогъбични свойства. Тя може да бъде от полза при лечение на свръхрастеж на Кандида албиканс в стомашно-чревния тракт.

Пау Де арко произлиза от кората на дърво в тропическите гори на Южна Америка и Андите, като е установено, че то остава резистентно на много от болестите, които са характерни за този климатичен район.

Пау Де арко е билка, показала изключителна ефективност при потискане на кандида и значително намаляване на свързваният с нея повишена апетит към захар и сладко. Една от най-често използваните форми на билката е под формата на чай, който е с приятен вкус. Може да пиете една или две чаши през няколко дни или седмици, за да подобрите микрофлората, особено след свръхрастеж на кандида или антибиотична терапия.