Хидрастис (Hydrastis canadensis)

от 22 юни 2010г., обновено на 01 апр 2024г.

Хидрастис (Hydrastis canadensis, Golden seal) представлява дребно, многогодишно растение, което принадлежи към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Билката се среща със следните имена на латиница: yellow root, yellow puccoon, orange root, ground raspberry, turmeric root, wild curcuma, indian dye, eye balm, eye root, jaundice root, indian paint, warnera.

Устройство на хидрастис

хидрастис

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Хидрастисът достига на височина до 30 см. Растежът му е изправен, като надземните му части са покрити с власинки. Основният корен на билката е с дължина около 5 см, дебелина около 1 см, груб, с възлеста структура. Оцветен е в жълто и има горчив вкус. От него водят началото си множество тънки и дълги коренчета. Те заедно с основния корен образуват коренището на растението. Листата са големи, силно нарязани на от 5 до 7 по-големи и по-малки листни дялове, с назъбен листен ръб. Листната петура може да достигне големина до 22 см в диаметър.

Цветоносното стъбло е с дължина от 15 до 30 см. Хидрастисът развива белезникаво-зеленикави цветя, които цъфтят рано през пролетта. Състоят се от фини венчелистчета и множество тичинки. Плодовете представляват вид ягодка, състояща се от множество червени зрънца, развиващи се в ранна есен. Съдържат от 10 до 25-30 семенца.

Разпространение на хидрастис

Родина на хидрастиса са североизточните гористи области на САЩ и Канада. Предпочита богати горски почви или влажни ливади. Често се среща на слънчеви открити места в широколистните гори, вирее по хълмове, но с отцедливи почви.

Това растение може да се култивира и у нас, но само ако се подберат подходящи за него условия. Като такива се определят средновисоките планински ливади и селскостопански земи в покрайнините на широколистните гори в Стара планина, Родопите и други планински местности с влажни и отцедливи почви.

Използваема част на хидрастис

Използваемите части на билката са корените и коренищата й.

Химичен състав на хидрастис

Хидрастисът съдържа: изокинолинови алкалоиди - берберин, хидрастин, канадин; етерично масло, смола, витамини, минерали - кобалт, желязо, силиций, магнезий, цинк, манган; захари, албумин, лигнин.

Лечебни свойства и приложение на хидрастис

хидрастис

Изображение: Rillke, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons

В билковата медицина, хидрастисът често се използва като многофункционално средство за защита на организма. Често се употребява за стимулиране на лекарствени ефекти на други билки. При химио- и лъчетерапия, той може да се включи като помощно средство в лечението на раковото заболяване. Проучвания с хора и животни показват, че берберинът в него има потенциал да помага при лечението на мозъчни тумори, рак на кожата, рак на устните, рак на маточната шийка.

Свойства на хидрастис

противовъзпалително;
антибактериално;
антитуморно (цитотоксичен);
адстрингентно;
антиамебно;
антисептично;
противогъбично;
стимулант и лечител на храносмилателната система и жлъчката;
потогонно;
жлъчегонно;
отхрачващо;
хипертензивно;
леко слабително;
кръвоспиращо;
седативно;
тонизиращо;
маточен стимулант.

В изследване през 1960-та година е установено, че хидрастисът свива кръвоносните съдове и стимулира дейността на автономните нерви.

хидрастис

Изображение: Mustangracer05, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката е ефективна срещу редица болестотворни организми, включително Staphylococcus, Streptococcus, Chlamydia, Е. coli, Salmonella typhi, Entamoeba histolytica и много други. Бори се активно със състояние на левкопения, понижава лошия холестерол и триглицеридите, намалява кръвното налягане, подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система. Хидрастисът изключително добре повлиява настинка, грип, вирусни и бактериални инфекции. Укрепва кръвоносната система и подпомага процеса на кръвосъсирване. Използва се успешно при следродилно и менструално кървене. Влияе благотворно на храносмилателната система, увеличавайки секрецията и намаляйки възпалението в различните нейни отдели. Стимулира функцията на бъбреците и се използва при възпаление на дихателната система. Други органи и системи, чиято функция стимулира са далак, панкреас, дебело черво, лимфна система. В изследвания е установено, че хидрастисът активно участва в лечението на алкохолизъм.

Състояния и заболявания, при които се използва хидрастис

микози;
псориазис;
за промивки на уста, очи и тоалет;
екзема;
шарка;
раздразнена кожа;
възпалено гърло;
при симптоми на менопаузата;
синузит;
порязвания;
ожулвания;
инфектирани рани, особено със стафилококови микроорганизми;
други видове рани;
отит - при перфорирано тъпанче не се прилага;
възпалени лигавици;
храносмилателни разстройства;
диария.

хидрастис

Изображение: James Steakley, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Други заболявания, при които се употребява хидрастис: нощно изпотяване, алкохолизъм, повръщане, чернодробни заболявания, ревматични и мускулни болки, болки в очите, колит, диспепсия, запек, гастрит, пептични язви, загуба на апетит, тонзилит, гингивит, възпаление на яйчниците, левкорея. Билката много добре повлиява хронично възпаление на дебелото черво и ректума, както и при хемороиди. Прахът понякога се използва за смъркане при хрема.

Външно хидрастис се използва за лечение на акне, промивки на очите, херпес, екзема, други кожни проблеми и гнойни възпаления.

Форми на приложение на хидрастис

настойка;
отвара;
капсули;
мехлем;
пудра, прах;
тинктура;
таблетки.

Препоръчителният прием на хидрастис от билкари е в продължение на 3 седмици, с не по-малко от 2 седмици почивка след това.

Интересно за хидрастис

Като лекарство хидрастисът се изполва още от индианците чироки. Смесено с мечешка мас те са го прилагали като средство против насекоми, при рани, болки в ушите и очите, възпзление на очите, проблеми със стомаха и черния дроб, язви. Други американски племена са пиели отвара или настойка от корена на билката при висока температура, нарушена чернодробна функция, магарешка кашлица, пневмония, сърдечни проблеми. Племена са го употребявали и с цел лечение на туберкулоза. Американските индианци, са използвали корена освен като лекарство и за получаване на жълт сок, който са използвали за оцветяване на лицата и облеклото си.

хидрастис

Изображение: USGS Bee Inventory and Monitoring Lab from Beltsville, Maryland, USA, Public domain, via Wikimedia Commons

1760-та година билката е пренесена на европейския континент. През 19-ти век е регистрирана в американската фармакопея. През 20-ти век е включена като основна съставка в билково лекарство и регистрирана в Америка като асептично и адстрингентно средство.

В природата билката е на изчезване. Поради тази причина се налага култивирането й и използването й в този вид.

Внимание!

Хидрастисът не трябва да се използва по време на бременност, поради свойствата му на маточен стимулант, както и от страдащи от високо кръвно налягане. В минимални количества и под лекарски контрол трябва да се употребява от малки деца и възрастни. Сухата билка може да предизвика дразнене на видимите лигавици.

Приемът на билката във високи дози, може да доведе до постепенно понижение на способността на организма да усвоява витамини от B-групата. Консумацията на хидрастис в прясно състояние, може да предизвика развитие на язви на лигавиците. Продължителният прием на хидрастис може да доведе до появата на следните нежелани симптоми у пациента: възбудни състояния, нарушено храносмилане, халюцинации, делириум, запек, дразнене на лигавиците.

Алкалоидите - хидрастин, берберин и канадин, на които се дължи най-вече действието на хидрастиса, при прекомерен прием могат да доведат до повишаване на кръвното налягане (свиват кръвоносните съдове) и нарушение на чревната флора.

Заглавно изображение: James Steakley, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons