Котешки нокът

Котешки нокът (Uncaria tomentosa) представлява лиана, която се вие по дърветата. По нея растат шипове със завита форма, приличащи на нокти на котка. Тези шипове дават името на растението. Котешкият нокът принадлежи към семейство Брошови (Rubiaceae). Има две разновидности на билката - Uncaria tomentosa и Uncaria guianensis. Двете растения имат различни свойства и употреби.

• Uncaria guianensis действа спазмолитично и се прилага основно за зарастване на рани, при високо кръвно налягане и остеоартрит, като лечебните й свойства са по-слабо проучени.
• Uncaria tomentosa играе роля в имунната модулация, лечението на редица заболявания и състояния, което е й причината за по-големия интерес именно към нея.

Uncaria guianensis се среща основно в република Гвиана и се отличава от Uncaria tomentosa с това, че цъфти с червеникаво-оранжеви цветове.

От своя страна Uncaria tomentosa се разделя на два хемотипа, които имат различни свойства и активни съставки. За съжаление този факт често се пренебрегва от някои производители, което може да има значителни последици върху използването на растението в алтернативата медицина и в клиничните проучвания, за да се докаже или отхвърли неговата ефикасност.

Под името cat's claw - котешки нокът (на английски) или uña de gato (на испански) са известни и други билки, включително Uncaria rhynchophylla, която се прилага в китайската медицина при хипертония, конвулсивни разстройства (епилепсия), главоболие и световъртеж.

Има и няколко видове, растящи в Мексико и Латинска Америка, които не принадлежат към семейство Брашови, нито род Ункария, но носят същия псевдоним - cat's claw, поради наличието на подобни, извити шипове. Някои от тях са токсични.

Устройство на котешки нокът

Котешкият нокът е енергична, вечнозелена, бодлива лиана, която достига дължина до 30 метра. Близо до основата стъблото достига от 8 до 25 см в диаметър, а при някои по-развити, възрастни екземпляри дори 40 см. За пълното развитие на растението са необходими около 20 години. Външната кора има повърхностни надлъжни пукнатини. Вътрешната кората е влакнеста и добива златисто-жълт цвят, когато се настърже и изсуши. Крайните разклонения са четириъгълни и жълто-зелени на цвят.

Листата са с елипсовидно-продълговата форма, оцветени в тъмно зелено, с къси дръжки. Връхчето на всяко листо е леко издължено. Листата са разположени срещуположно на клоните, като двойките са на по-големи разстояния една от друга. От листните легла прорастват гореспоменатите шипове, обикновено отново по двойки. Отначало са зелени или зеленикаво-червени на цвят, а впоследствие се вдървесяват. Благодарение на тези шипове лианата се захваща за дърветата и си проправя път нагоре към короната им. В някои части на атлантическото крайбрежие на Централна Америка растението се развива толкова силно, че се превръща в плевел за банановите плантации.

Цветовете на котешкия нокът са малки, тръбовидни, оцветени в жълто или жълтеникаво-бяло. На дължина достигат около 5-6 мм. Събрани са в съцветия приличащи на топки, прикрепени с къси дръжки към стъблото. Съцветията са около 7-8 см високи, а в диаметър достигат около 10 см. Разположени са в пазвите на листните легла. Цъфтежът се наблюдава около септември месец. Насекомите са основните опрашители на котешкия нокът, а за развитието на плодовете са необходими около 6 до 8 седмици след опрашването. След като прецъфтят, цветчетата се превръщат в дълги, линейни и плоски плодови капсули. Обикновено това става около октомври-ноември. Те съдържат продълговати, достигащи 2-4 мм, крилати семенца, които след разпукване на капсулката се разнасят от вятъра - най-често през януари-февруари. Семената имат много кратка жизнеспособност и трябва да бъдат засети веднага, след като узреят.

Разпространение на котешки нокът

Местообитанието на котешкия нокът се ограничава до тропическите гори на Амазонка и други тропически зони в Централна и Южна Америка, включително Перу, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Тринидад, Венецуела, Суринам, Коста Рика, Гватемала и Панама. Развива се при височина между 300 и 1000 м над морското равнище.

Котешкият нокът предпочита шарена сянка. Първоначалното развитие на растенията са зависими от нивата на засенчване. Условия от около 55-60% сянка благоприятстват развитието на височина и натрупването на биомаса.

Растежът на растенията на височина не се влияе от нивата на валежите и надморската височина, а по-скоро от плодородието на почвата, която трябва да бъде богата на органична материя и да съдържа специфични елементи (N, P, K, Ca, и мг), а рН-то й да бъде в диапазона 5,3-6,1 (максимум до 7,7).

Използваема част на котешки нокът

Употребяват се:

• кората и
• корените на растението.

От тях за терапевтични цели се приготвят:

• течни екстракти, тинктури,
• чайове,
• капсули, таблетки,
• кремове,

които лесно се намират в аптечната мрежа.

Химичен състав на котешки нокът

Котешкият нокът е наситен с полезни растителни химикали. Съдържа над 30 известни съставки, включително най-малко 17 алкалоида, сред които:

• пентациклични оксинадолни алкалоди (ПОА),
• тетрациклични оксинадолни алкалоиди (ТОА);

както и още куп полезни вещества, сред които:

• гликозиди;
• танини;
• фитохимикали;
• стеролови фракции;
• органични киселини;
• квиновикова киселина, палмитолеинова киселина и олеанолова киселина;
• флавоноиди;
• антиоксиданти и други съединения.

Лечебни свойства и приложение на котешки нокът

Котешкият нокът намира приложение

• в народната медицина;
• в хомеопатията.

Свойства и действие на растението

Приложението на растението има следните ефекти

• проявява имуностимулиращ ефект;
• има антиоксидантна активност;
• намалява възпалението;
• предпазва клетките;
• прочиства червата;
• прочиства кръвта;
• детоксикира;
• облекчава болката;
• понижава кръвното налягане;
• намалява холестерола;
• намалява депресията;
• увеличава диурезата;
• подобрява оплодителните способности при мъже;
• ползва се при лечение и профилактика на остеоартрити.

Основните свойства на котешкия нокът се дължат на пентацикличните оксинадолни алкалоди (ПОА) и тетрацикличните оксинадолни алкалоиди (ТОА) имат различно, а в някои случаи и противоположно действие.

Така например пентацикличните оксинадолни алкалоди (ПОА) имат основно подсилващи имунитета функции:

• подсилват имунната система, като унищожават много от паразитните щамове; бактерии, живеещи в храносмилателната система;
• подпомагат Т-имунните клетки, за които има данни, че са с по-ниски нива при активно спортуващите;
• увеличават ефективността на макрофагите (тип имунни клетки);
• увеличават антираковите способности на имунната система;
• подобряват общата способност на тялото да се справя с вирусни инфекции.

Тетрацикличните оксинадолни алкалоиди (ТОА) от своя страна подтискат функциите на ПОА и водят до някои негативни за здравето ефекти:

• намаляват или изобщо премахват имуностимулиращите ефекти, оказвани от ПОА в зависимост от съотношението на концентрациите на двата фитохимикала;
• забавят скоростта и силата на сърдечния ритъм, което може да доведе до аритмия, гадене, световъртежи, болки в главата и седативни ефекти;
• оказват превантивен ефект при хора с високо кръвно, застрашени от инфаркт.

Медицински приложения на котешки нокът

Едното от най-честите приложения на котешкия нокът е за

• укрепване на имунната система;

поради което се препоръчва при често боледуване, честа и/или продължителна употреба на антибиотици, след прекарани тежки заболявания. При редовна употреба котешкият нокът възстановява и подсилва организма, като го прави по-устойчив на вируси и бактерии. Поради тази причина, нерядко билката се използва в санаториуми и лечебни центрове.

Проучванията показват, че котешкият нокът може да подпомогне в

• борбата с рака;

а при здрави хора съдейства за превенцията му. Показал е ефективност е при рак на гърдата, на пикочните пътища, глиобластом, левкемия и други.

Също така билката е доказала способността си да:

• възстановява ДНК.

особено след проведена химио- и лъчетерапия.

Противовъзпалителните свойства на котешкия нокът може да помогнат за облекчаване на

• артрит и подагра;
• други възпалителни заболявания.

В редица проучвания при пациенти с ревматоиден артрит приложението на билката е показала значително намаляване на болката и подуването, в сравнение с тези, които не са я приемали.

Особено ефективен е за храносмилателната система, където съдейства при лечение на

• храносмилателни проблеми,
• дивертикулит,
• пептична язва,
• колит,
• гастрит,
• хемороиди.

• дизентерия;
• чревни паразити.

Що се отнася до пикочо-половата система, котешкият нокът спомага за

• пречистване на бъбреците,
• възстановяване след раждане,
• подобряване плодовитостта при мъжете,
• овладяването на възпаления на пикочните пътища, дори лечение на
• гонорея.

Използван е традиционно в продължение на векове при

• вирусни инфекции (включително причинени от херпес зостер, херпес симплекс и ХИВ),
• синузит,
• астма,
• болест на Алцхаймер,
• синдром на хроничната умора,
• депресии,
• кандидози

и други нарушения, при които дори съвременната медицина невинаги може да предложи напълно задоволителни мерки.

Духовни и енергийни приложения на котешки нокът

Смята се, че котешкият нокът има свойството да елиминира негативната енергия и да прочиства духа и тялото. В някои култури се смята, че заболяванията възникват от негативната енергия, натрупана в тялото ни и разковничето за съхраняване на здравето е именно нейното отстраняване.

Индианците са смятали, че котешкият нокът прочиства физически и духовно телата ни, като се движи през системите ни и като котка "забива ноктите си" в негативната енергия и влошеното здраве.

Други приложения на котешки нокът

Стъблата на котешкият нокът са много здрави и жилави, поради което намират приложение при производството на мебели.

Начини на приложение на котешки нокът

Тинктура

Най-честото приложение на котешки нокът е под формата на тинктура. Тя се приготвя от изсушени части от билката и алкохол (алкохолен извлек) или билка, алкохол и вода (водно-алкохолен извлек). Вида на тинктурата е важен, особено когато става въпрос за дете (под 12 години), много възрастен или пациенти, при които приложението на извлек с по-голямо съдържание на алкохол е нежелателен.

Готови тинктури могат да се закупят от аптека или специализиран магазини за билкови продукти. Не се препоръчва да се използват недоказани и/или съмнителни източници.

При прием на тинктура, начинът на употреба трябва да бъде оказан на опаковката. Дозировката зависи от концентрацията на алкалоидите в екстракта. Най-често се приемат:

• 20-50 капки 2-3 пъти дневно.

Обикновено се препоръчва капките с извлек от котешки нокът да не се измерват с метална, а с порцеланова лъжичка, както и да нямат никакво съприкосновение с метал.

Тинктура може да приготвите и сами. За целта трябва да се снабдите с 200 гр изсушена маса от вътрешната кора на растението. Раздробете я добре, поставете в стъклено шише или буркан и залейте с пет чаши силна домашна ракия. Ако не разполагате с ракия, може да използвате 70% етилов спирт, който да закупите от аптеката.

Съдът се затваря плътно, за да не изветрее алкохолът. Поставя се на слънце или на топло за 2-3 седмици, като на всеки 7 дни се разклаща. Следва старателно прецеждане на получената тинктура и преливането й в тъмно шише. Съхранява се на тъмно и хладно.

Приемът е в следната дозировка:

• 10 капки в чаша вода 3 пъти на ден.

Приема се две седмици и след пауза от 7 дни курсът се повтаря.

Хранителни добавки

Другият вариант за прием на котешки нокът е под формата на таблетки, съдържащи стандартизиран екстракт от кората на билката. И тук е желателно да се спазва предписанието, като най-често се препоръчва:

• 100-300 мг 2-4 пъти на ден при остеоартрит, ревматизъм, язва, изтощение, злокачествени заболявания;
• 335-1800 мг на ден за подсилване на имунната защита;
• 120 мг 1-3 пъти дневно при деца.

Отвара

От билката може да се приготвя отвара, която се пие 3 пъти на ден, по 1 чаша.

Когато купувате изсушен котешки нокът, следвайте инструкциите на производителя.

Най-често рецептата е следната:

• около 10 г изсушена кора от котешки нокът се вари в 250 мл вода за 10-15 минути. След като се охлади се прецежда.

Мехлем

Под формата на мехлем, котешкият нокът помага се прилага при кожни и ставно-мускулни проблеми, като сухота, херпес,  ревматизъм, скованост, крампи и други.

Мехлем може да си приготвите и в домашни условия, по следната рецепта:

• В малка тенджерка се поставят 1 с.л. смляна на прах изсушена кора от котешки нокът и 150 мл вода. Вари се около 15 минути, след което се оставя да се охлади. Към получената течност се добавя същото количество пчелен восък или зехтин. Поставя се отново на котлона и се бърка до пълното хомогенизиране на сместа.

Интересно за котешки нокът

Мнозина определят чудната лиана като едно от най-невероятните и мощни растения на тази планета. Както се вие грациозно в клоните на дърветата, тя обхожда всички клетки на тялото ни, издебва болестта и я унищожава, все едно е безпомощен, дребен гризач.

Въпреки, че в днешно време котешкият нокът е по-актуален като природно средство за лечение на редица заболявания в Северна Америка, той има дълга история на приложение в Южна Америка, датираща още от цивилизацията на инките.

Кората на лианата се използва в продължение най-малко на 2000 години в традиционната медицина на повечето индиански племена в Перу, особено Ашанинка (Asháninka). Те наричат растението "саменто" и го използват за лечение на дълбоки рани, болки в костите, бъбречни проблеми, артрит, язва на стомаха, чревни разстройства, както и някои кожни заболявания и тумори. Жените го използвали като контрацептивно средство, както и за да се възстановят от раждането.

Според жителите на племето, саменто има животворни свойства, поради което приемали по една чаша отвара на всеки 1 до 2 седмици профилактично, за да се предпазят от разболяване.

За лечение са приготвяли отвара, като са варили около 30 грама от билката в литър вода за цял час. Приемали са я на малки части през целия ден, а продължителността на лечението се определяла от тежестта на състоянието, като може да продължи няколко месеца.

Според историческите данни, племената Бора са използвали котешкия нокът като средство за лечение на стомашни язви, тумори и гонорея. Индийските популациите на Колумбия и Гвиана се го прилагали за лечение на дизентерия и ракови заболявания на пикочните пътища при жените.

Други докладвани приложения включват лечение на абсцеси, астма, повишена температура, кръвоизливи, ревматизъм, възпаление на пикочните пътища, слабост.

Важно

Котешкият нокът е невероятно естествено средство с много полезни действия и минимални странични ефекти, ако изобщо има такива. Той се понася добре и се счита за нетоксичен.

При изключително малко пациенти са констатирани нежелани реакции:

• като замайване,
• гадене,
• диария.

Те обикновено са леки и отшумяват до няколко дни.

Противопоказания за употреба на котешки нокът

Въпреки че котешкият нокът се смята за абсолютно безопасен, преди са започнете да го приемате е желателно да се консултирате с лекар, особено ако имате някакво сериозно заболяване или опасения за такова.

Котешкият нокът може да бъде противопоказен при

• болест на Паркинсон,
• туберкулоза,
• автоимунни заболявания (включително множествена склероза и лупус),
• нарушения в кръвосъсирването,
• ниско кръвно налягане или
• левкемия.

Котешкият нокът не се препоръчва за

• бременни или кърмещи жени, както и при
• пациенти с трансплантирани органи.

При предстояща хирургична интервенция е препоръчително приемът на котешки нокът да се преустанови най-малко две седмици по-рано.

Употреба на котешки нокът при деца

Употребата на котешки нокът при деца трябва да става само след консултация с лекар, който точно да определи подходящата форма и дозировка.

Не е подходящ за деца под две годишна възраст!

Нежелани лекарствени взаимодействия

Съветът за предварителна консултация с лекуващия лекар важи и в случаите, когато се провежда някаква медикаментозна терапия, тъй като котешкият нокът може да взаимодейства с някои лекарства, особено:

• Лекарства, които потискат имунната система (имуносупресори)

На теория, тъй като котешкият нокът стимулира имунната система, той не трябва да се използва заедно с медикаменти, които я потискат. Това включва циклоспорин и други лекарства, предписвани след трансплантация на органи или за лечение на автоимунни заболявания.

• Разреждащи кръвта лекарства

Котешкият нокът може да повиши риска от кървене, особено ако се приема заедно с разредители на кръвта, като аспирин, варфарин, или клопидогрел.

• Диуретици

Котешкият нокът може да действа като диуретик, помагайки на организма да елиминира излишните течности. Ако го приемате заедно с диуретици, може да бъдете изложени на риск от електролитен дисбаланс.

• Медикаменти за контрол на кръвното налягане

Котешкият нокът може да понижи кръвното налягане. Ако приемате лекарства за високо кръвно налягане, котешкият нокът може да доведе до прекомерно понижаване на кръвното налягане.

• Други лекарства

Котешкият нокът може да взаимодейства с някои лекарства, които се обработват от черния дроб, като ловастатин, кетоконазол, итраконазол, фексофенадин, триазолам и много други.

Затова, ако приемате някакви медикаменти, се консултирайте се с Вашия лекар преди да приемете котешки нокът, за да избегнете риска от нежелани взаимодействия.

Внимание!

Лица, алергични към растения от семейството Брошови или други видове от род Ункария, вероятно ще развият алергия и към котешкия нокът. Реакциите могат да включват сърбеж, обрив и възпаление на бъбреците. Регистриран е случай на бъбречна недостатъчност при пациент с лупус еритематозус, като състоянието се е подобрило след прекратяване приемът на билката.

Заглавно изображение: Vangeliq.petrova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Joshua Tree National Park, Public domain, via Wikimedia Commons