Гонококова инфекция на долните отдели на пикочо-половия тракт без абсцедиране на периуретрални или придатъчни жлези МКБ A54.0

Гонореята е полово предавана болест, присъща единствено на човека, проявяваща се главно с гнойно течение от уретрата при мъжа и от цервикалния канал при жената с възможност за засягане на аноректалната област, фаринкса и очите.

Причинител на заболяването е Neisseria gonorrhoeae, Gram (-) диплокок, който расте на специални хранителни среди и се дели през 15 мин. Извън организма гонококите загиват много бързо, но във влажна среда издържат до 24 часа. Под влияние на дезинфекционни средства умират за няколко минути.

Заразяването с гонорея се осъществява по полов път. И при двата пола се засяга цилиндричният епител на уретрата. След попадането на гонококите в уретрата или маточната шийка се прикрепват към лигавичния епител и отделят ендотоксин, който активира имунната система. Възниква възпаление на лигавицата с поява на гноен ексудат.

Изходът на този процес може да бъде самоизлекуване (след 2-3 седмици) или хронифициране на инфекцията с развитие на различни усложнения. Спрямо гонореята човек не развива имунитет.

Инкубационният период е най-често от 2 до 7 дни, но може да бъде удължен и до 30 дни.

Гонококова инфекция на долните отдели на пикочо-половия тракт без абсцедиране на периуретрални или придатъчни жлези се наблюдава при гонококов цервицит, цистит, уретрит, вулвовагинит.

Остър гонококов уретрит при мъжете се отбелязва в над 90% от болните и започва няколко дни след заразяването. Заболяването протича с парене, сърбеж в областта на изходната част на уретрата, зачервяване и отток. В началото се отделя оскъден слузест ексудат, който след 24 часа става обилен гноен, жълто-зелен на цвят с наличие на гонококи. Главичката на пениса и кожичката, която я покрива също са зачервени и оточни до развитие на фимоза (невъзможност за оголване на главичката на пениса). Болният има и болезнена ерекция. При пипане на уретрата се установява болезненост. За 10-15 дни инфекцията може да обхване цялата уретра. Уринирането е болезнено и често, а понякога с наличие на капки кръв след края на микцията.

При зрялата жена гонококовата инфекция се изразява главно с уретрит, мукопурулентен цервицит, подостър вулвовагинит, понякога бартолинит, уретро-скенеит или ано-ректит. Водещи в клиничната картина са субективните оплаквания от дизурия, полакиурия и др.

Установяване на гонококов уретрит при жени нерядко е случайно, когато при гинекологичен преглед се установява изтичане на гнойна капка от уретрата (при положение, че пациентката не е уринирала от последните три часа).

Гонококов цистит се среща сравнително рядко. Възпалението обхваща тригонума на пикочния мехур и се проявява с често уриниране, рядко с терминална хематурия.

Гонококовият цервицит се проявява със зачервяване, розии, образуване на малки кисти и изтичане от канала на мукопурулентна секреция.

Гонококов вулвовагинит е възпалително заболяване на вулвата и вагината, предизвикано от гонококовата бактерия. Той е по-характерен за малките момиченца, при които протича остро и се дължи на заразяването на детето по време на раждането или при използване на общи тоалетни принадлежности с болната майка. Възпалението засяга цялата вулва и от влагалището изтича гнойна секреция.

Диагнозата се основава на директното доказване на гонококи в ексудата, отделящ се на мястото на инфекцията - чрез микробиологично изследване на урина, сперма, вагинален секрет и директно микроскопиране. Друг диагностичен метод е серологичното откриване на антитела срещу причинителя.

За лечение на гонококова инфекция на долните отдели на пикочо-половия тракт без абсцедиране на периуретрални или придатъчни жлези се използват пеницилини, тетрациклини, аминоглюкозиди, флуорохинолони, цефалоспорини. Лечението на гонореята е трудно, тъй като причинителят често развива резистентност към антибиотиците.

Контролен преглед се извършва 10-15 дни след края на лечението. Прави се и задължително изследване за сифилис.

Изображение: freepik.com