Изследване за хламидии

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването за хламидии се провежда с цел откриване на инфекция, причинена от бактерията хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis).

Хламидийната инфекция (хламидиаза, хламидиоза) е една от най-често срещаните полово (сексуално) предавани болести, като може да доведе до сериозни усложнения, ако не се лекува.

Скринингът, диагнозата и лечението на хламидийна инфекция е от изключително значение за предотвратяването на усложнения в дългосрочен план и предаването на инфекцията на други лица.

Хламидийните инфекции са особено често срещани сред хората между 15 и 24-годишна възраст.

Хламидиазата обикновено се разпространява чрез сексуален контакт (орален, вагинален или анален) със заразен партньор, като рисковите фактори включват:

1. множество сексуални партньори;
2. съпътстваща или установена в миналото друга полово предавана инфекция;
3. неизползване на предпазни средства за безопасен полов контакт;

При голяма част от хората с хламидийна инфекция не се установяват никакви симптоми, докато при други е налице слабо изразена симптоматика.

Признаците и симптомите при хламидиоза са подобни на тези, характерни за друга полово предавана инфекция — гонорея, поради което двете заболявания често се бъркат едно с друго.
Това е причината в повечето случаи изследването за гонорея и това за хламидии да се правят заедно.

При възрастни хламидийната инфекция може да доведе до развитието на конюнктивит и е една от причините за полово придобит реактивен артрит.

При жените нелекуваните хламидийни инфекции могат да доведат до тазова възпалителна болест, като инфекцията започва от шийката на матката (цервикс) и бързо се разпространява към фалопиевите (маточните) тръби и яйчниците.
Последствията от това могат да бъдат:

• хронична болка в таза;
• безплодие;
• повишен риск от извънматочна (ектопична) бременност, която може да има фатален край;

При бременните жени с установена хламидийна инфекция има риск от:

1. тежък кръвоизлив преди раждането;
2. преждевременна руптура (разкъсване) на околоплодните мембрани;
3. раждането на дете с ниско тегло;
4. следродилен ендометрит;

Засегнатите от хламидиаза майки могат да предадат инфекцията на новороденото по време на самото раждане. Тези бебета са с повишен риск за развитие на усложнения като пневмония или конюнктивит.

При мъжете най-честото последствие от инфекция с хламидия трахоматис е уретрит.
В редки случаи, нелекуването на хламидийна инфекция при мъже може да доведе до инфертилитет (безплодие).

Изследването за хламидии обикновено се съчетава с други тестове за полово предавани болести, тъй като симптомите при хламидийна инфекция могат да бъдат объркани с тези на друго заболяване, предавано по полов път:

• Изследване за гонорея;
• ХИВ — изследване;
• СПИН — изследвания;
• Тест за хепатит В;
• Сифилис;
• Изследване на вагинален секрет;

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Изследването за хламидии се използва за скрининг, диагностика и проследяване на ефекта от лечението при инфекции, причинени от бактерията хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis).

Голяма част от хората с хламидийна инфекция (хламидиаза, хламидиоза) не проявяват никакви забележими симптоми и признаци на инфекция.

Изследването за Chlamydia trachomatis в повечето случаи се провежда заедно с това за Neisseria gonorrhoeae (причинител на гонореята), тъй като инфекциите, причинени от тези 2 бактерии, могат да имат сходни симптоми.
Поставянето на окончателна диагноза е голямо значение, тъй като двете инфекции се лекуват с различни антибиотици.

Министерство на здравеопазването на Република България издава НАРЕДБА No 3 от 26 май 2016 г. за Реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция, според която:

√ Се определят редът и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция (УГХИ);

√ Основните цели на диагностиката, профилактиката и контрола на сифилис, гонорея и УГХИ са:

1. 1. инфектираните лица да узнаят своя статус и да получат своевременно специфично лечение;
   2. намаляване на риска от разпространение на сексуално предавани инфекции (СПИ) и предотвратяване последствията от тях за плода и новороденото;
   3. осигуряване на своевременно консултиране и изследване на партньорите на инфектираните лица;
   4. подобряване на надзора на СПИ (сексуално предавани инфекции) — честота, рискови групи, разпространение по региони, пол и възраст, антибиотична резистентност на причинителите и др.;

√ Наредбата се прилага за урогенитална хламидийна инфекция с Chlamydia trachomatis серотипове D-K, с Chlamydia trachomatis серотипове L1, L2, L3, причиняващи инфекциите лимфогрануломатоза венерум и хламидийната инфекция на окото;

√ Наредбата се прилага за формите на урогениталната инфекция от Chlamydia trachomatis, определени по МКБ, както следва:

1. 1. хламидийни инфекции на долните отдели на пикочо-половия тракт;
   2. хламидийни инфекции на органите в малкия таз и други пикочно-полови органи;
   3. хламидийна инфекция на пикочо-половия тракт, неуточнена;
   4. хламидийна инфекция на ануса и ректума;
   5. хламидиен фарингит;
   6. хламидийни инфекции, предавани по полов път с друга локализация;

√ Изследване за урогенитална хламидийна инфекция (УГХИ) се предлага в следните случаи:

1. 1. при жени с посткоитално или интерменструално кървене (кървене, което се проявява извън менструацията), болка ниско в корема, пурулентно (гнойно) влагалищно течение, мукопурулентен цервицит (гнойно възпаление на маточната шийка) и контактно кървене;
   2. при мъже с уретрално течение (гной или млекоподобен секрет), дизурия, проктит;
   3. при лица до 25-годишна възраст, с нов полов партньор или с няколко партньори през последните 6 месеца, употреба на перорални контрацептиви, неизползване на средства за безопасен секс, жени в края на бременността;
   4. при всички лица с установена друга сексуално предавана инфекция;
   5. при новородени с конюнктивит, развил се до 2 седмици след раждането;
   6. при лица със стерилитет;
   7. при прекъсване на бременността;
   8. при донори на сперма;
   9. при оперативни интервенции в областта на половата система;
   10. при извършване на репродуктивни техники (екстракорпорално (in vitro) оплождане и неговите модификации), амниоцентеза, биопсия на хориона;
   11. в случаи на сексуално насилие;
   12. при лица с насочващи или характерни клинични белези за хламидиен конюнктивит, увеит (възпаление на средната обвивка на окото) или неврит;

√ Диагностика на лимфогрануломатоза венерум се потвърждава чрез намирането на специфична ДНК, като материалът за изследване се взема от улкус (язва) при първична аногенитална лезия, ректална проба и аспират (секрет) от ингвинален (от слабинната област) лимфен възел.
Пациенти с установена лимфогрануломатоза венерум се изследват задължително за ХИВ и хепатит С вирус (HCV).

√ Профилактика на урогенитална хламидийна инфекция:

• • На партньора/партньорите на лице с урогенитална хламидийна инфекция (УГХИ) се предлага:
  1. 1. лечение, независимо от резултата от изследването;
     2. контролно изследване с молекулярно биологични методи, което се извършва 3 месеца след приключване на лечението по точка 1;
  • На всички новородени от майки с установена хламидийна инфекция през бременността се прилага локално профилактично лечение;

Други случаи, в които се препоръчва изследване за хламидии (според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) на САЩ и Американски колеж по акушерство и гинекология), включват:

• Наличието на рискови фактори, включително:
  1. полов партньор, диагностициран с полово (сексуално) предавана болест;
  2. полови контакти срещу заплащане;
  3. използването на незаконни наркотични вещества;
  4. продължително пребиваване в затвори или центрове за задържане;
  5. диагностицирана в миналото хламидийна инфекция;
• Лица до 25-годишна възраст, които са били лекувани за хламидиална инфекция през последните 3 месеца;
• Наличие на болезнено и/или често уриниране при жени, както и болка, чувствителност и подуване на тестисите при мъже;
• При бременни жени се препоръчва скринингово изследване за хламидии по време на първия триместър на бременността.
  При бременни под 25-годишна възраст или които са изложени на повишен риск от инфекция, изследването се повтаря през третия триместър.
  При бременни жени, диагностицирани с хламидиаза, изследването трябва да се повтори 3 месеца след приключване на лечението.

  Лечението на бременни жени с установена хламидиоза може да предотврати предаване на инфекцията на новороденото.

• Всички новородени от майки с установена хламидийна инфекция през бременността;
• Всички жени с тазова възпалителна болест;

• Жени, които са били диагностицирани с хламидийна инфекция и след това лекувани, но имат полов контакт със същия партньор/партньори;
• При мъжете, имащ полови контакти с лица от същия пол, се препоръчва скринингово изследване за хламидия веднъж годишно.
  Не се препоръчва рутинно скринингово изследване при сексуално активни, хетеросексуални мъже без симптоми;
• При наличие на голям брой случаи (висока честота) на полово предавани болести в общността;
• При наличие на симптоми на хламидийна инфекция на ануса и ректума, включително:
  1. сърбеж;
  2. възпаление;
  3. болка;
  4. секреция;
  5. кървене;

Необходима ли е предварителна подготовка?

Изследването за хламидии не изисква специална подготовка — може да приемате храна и течности нормално (както през другите дни), осен ако не бъдат дадени други указания от лекаря.

Необходимо е да информирате Вашия лекар, ако приемате антибиотици, тъй като могат да повлияят на резултатите от изследването.
Препоръчително е приемът на антибиотици да се прекрати около 1 седмица преди изследването.

Преди да бъде взета проба от урина, не трябва да уринирате най-малко в продължение на 2 часа.

Ако ще се взема секрет (най-често от маточната шийка) — най-малко 24 часа преди изследването за хламидии жените не трябва да използват вагинални душове, тампони, вагинални медикаменти, спрейове или пудри, тъй като могат да повлияят на резултатите от теста.
Освен това не трябва да имат полови контакти в продължение на най-малко 24 часа преди провеждане на изследването.

Менструалното кървене няма да повлияе на резултатите от теста за хламидии.

Метод на провеждане на изследването:

Според НАРЕДБА No 3 от 26 май 2016 г. за Реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция (УГХИ):

• За изследване за УГХИ се използват цервикален, уретрален, конюнктивален, фарингеален, ректален секрет, урина, кръвен серум в зависимост от изискванията на съответния метод на изследване;
• Методите за лабораторна диагностика на УГХИ с Chlamydia trachomatis серотипове D-K биват:

1. 1. Молекулярно-биологични — доказване на нуклеинови киселини на Chlamydia trachomatis чрез амплификация от цервикален, уретрален, конюнктивален, фарингеален, ректален секрет и урина;
   2. Методи, използвани за научноизследователски цели и за съдебномедицинска експертиза — културелно изследване, директна имунофлуоресценция, серология, тестване на антибиотичната резистентност;

От голямо значение за провеждане на изследването за хламидии е правилното вземане и манипулиране на пробите за изследване:

• Секрет:

Oт засегнатата област се взема проба от телесна течност.

При възрастни тези области могат да включват маточната шийка (цервикс), пикочния канал (уретра), влагалище (вагина), право черво (ректум) или око.

1. 1. 1. При мъже — проба от уретрата или ректума се взема чрез въвеждане на памучен тампон в отвора на уретрата или ректума;
      2. При жени — за да се вземе проба от шийката на матката, необходимо е да свалите дрехите си от кръста надолу, като ще Ви бъде предоставено болнично покривало, с което да се покриете.

         Ще бъдете помолени да легнете по гръб на гинекологичен стол, като заемете положение като за гинекологичен преглед.

         Това позволява на Вашия лекар да огледа влагалището и гениталната област.

         След това лекарят ще постави внимателно във влагалището разширителен гинекологичен инструмент (спекулум), с чиято помощ стените на влагалището се раздалечават, което позволява на специалиста да огледа маточната шийка.
         Пробата, необходима за изследване за хламидии, се взема от цервикса посредством тампон или малка четчица;

      3. Вземането на очен секрет чрез внимателно обтриване на вътрешната повърхност на горните и долните клепачи с памучен тампон;
      4. В редки случаи се взема и гърлен секрет

• Проба от урина:

Не трябва да правите тоалет на гениталиите преди уриниране и не трябва да уринирате най-малко 2 часа преди изследването.
Събира се първата порция урина (тоест веднага след като започнете да уринирате).

Методите за изследване, използвани за диагностициране на хламидийна инфекция, включват:

• Лабораторни изследвания:
  1. изолиране на Chlamydia trachomatis в клетъчна култура (културелно изследване);
  2. амплификация на нуклеинови киселини (nucleic acid amplification testing, NAAT);
  3. хибридизация на нуклеинови киселини (nucleic acid hybridization tests);
  4. ензимни имунологични тестове (enzyme immunoassay, EIA);
  5. тестове с директна имунофлуоресценция (Direct fluorescent antibody test, DFA);
  6. серологично изследване (серология);
• Бързи тестове (point-of-care):
  1. твърдофазен имуноензимен анализ;
  2. твърдофазен оптичен имунологичен тест;

ЛАБОРАТОРНИ ТЕСТОВЕ

• Изолиране на Chlamydia trachomatis в клетъчна култура (културелно изследване):

Този метод в миналото е бил считан за златен стандарт в диагностиката на инфекция, причинена от хламидия трахоматис.

Културелното изследване за хламидия трахоматис включва посявка на съответния материал на специална среда.
Ако е налице инфекция с хламидия, след 48-72 часа се наблюдава растеж на микроорганизма върху средата.

Високата специфичност на клетъчната култура прави това изследване първи избор, когато резултатите от теста ще бъдат използвани като доказателство при съдебни разследвания.

Относително ниската чувствителност, по-дългото време за изпълнение, затрудненията в областта на стандартизацията, техническата сложност, работна натовареност, строгите изисквания за транспортиране, както и сравнително високата цена, са основните недостатъци при използването на културелно изследване за доказване на Chlamydia trachomatis.

• Амплификация на нуклеинови киселини (Nucleic acid amplification tests — NAAT):

Представляват молекулярни тестове, чрез които се открива генетичен материал (ДНК или РНК) на хламидийните бактерии.

Амплификацията на нуклеинови киселини е препоръчваният метод за изследване за хламидии.

Като цяло, NAAT имат по-висока чувствителност и специфичност от другите тестове за откриване на хламидия трахоматис, като за извършването на NAAT не са необходими жизнеспособни микроорганизми.

Чрез тестовете за амплификация на нуклеиновите киселини се откриват хламидии в цервикални натривки от жените, секрет от уретрата при мъже, както и проби от урина на мъже и жени.
Използването на други видове проби за изследване (например от влагалището и окото) показва задоволителни резултати.

Изследването чрез NAAT на проби от ректума и орофаринкса (устна част на гълтача) не се препоръчва.

Способността на тестовете за амплификация на нуклеинови киселини да откриват C. trachomatis, без да е необходимо извършване на гинекологичен преглед или вземане на проба от уретрата при мъже, е основното предимство на тези изследвания, като по този начин се улеснява скринингът при мъже и жени.

Недостатък на NAAT е, че пробите за изследване могат да съдържат инхибитори (вещество, което потиска) на амплификацията, което ще доведе до фалшиво-отрицателни резултати.

Пример за тест с амплификация на нуклеиновите киселини е полимеразната верижна реакция (PCR).

• Хибридизация на нуклеинови киселини (Nucleic acid hybridization tests):

Едно от предимствата на тези тестове е възможността пробата за изследване да се съхранява и транспортира ≤ 7 дни извън хладилно помещение преди изследването в лаборатория.

• Ензимни имунологични тестове (enzyme immunoassay, EIA):

Чрез EIA се откриват хламидийни липополизахариди с помощта на моноклонално или поликлонално антитяло, белязано с ензим.
Ензимът превръща безцветен субстрат в цветно вещество, което се открива чрез спектрофотометър.

Пробите за изследване могат да се съхраняват и транспортират без охлаждане.

Недостатък на ензимните имунологични тестове, чрез които се откриват липополизахариди, е рискът от получаване на фалшиво-положителни резултати, дължащи се на кръстосана реакция с липополизахаридите на други микроорганизми, включително и на други видове хламидии.

EIA не трябва да се извършват с ректални проби, тъй като се получават кръстосани реакции с фекални бактерии.

• Тестове с директна имунофлуоресценция (Direct fluorescent antibody test, DFA):

Чрез DFA се откриват хламидийни липополизахариди или мембранни белтъци.

При тези тестове се взема цервикален секрет, в който се търсят антигени на C. trachomatis с помощта на белязан с флуоресцеин моноклонални антитела, които се визуализира посредством флуоресцентна микроскопия.

• Серологично изследване (серология):

Серологичните тестове имат ограничена стойност при изследването на неусложнена генитална инфекция с хламидия трахоматис.
Това е причината серологията да не се препоръчва като скринингов метод, тъй като предишна хламидиаза често предизвиква образуването на трайни антитела, които не могат да бъдат ограничени от антителата, образувани в резултат на сегашна инфекция

БЪРЗИ ТЕСТОВЕ (POINT-OF-CARE)

Бързите тестове за изследване за C. trachomatis са разработени така, че да могат да се извършват в рамките на 30 минути, не изискват скъпо и сложно оборудване, като резултатите се отчитат качествено.

Тези бързи тестове са от полза, когато се използват в кабинета на лекаря, малки клиники или болници, центрове за задържане (затвори) — в тези случаи резултатите са нужни веднага (например, когато е нужно да се вземе решение по отношение извършването на допълнителни тестове или провеждане на лечение).

Point-of-care тестовете обикновено са с по-малка чувствителност и специфичност, контролът не е толкова стриктен и излизат икономически по-неизгодни в сравнение с лабораторните тестове за доказване на хламидии, които пък изискват повече време за получаване на резултатите.

Подобно на ензимните имунологични тестове (EIA), бързите тестове използват антитела срещу липополизахаридите на C. trachomatis, а освен това при тези тестове също съществува риск за получаване на фалшиво-положителни резултат в резултат на кръстосани реакции с други микроорганизми.

Какво ще усещате по време на изследването?

Вземането на проба от маточната шийка може да предизвика лек дискомфорт, като повечето жени го описват усещане, подобно на това при вземането на материал за цитонамазка.

В някои случаи е възможна появата на крампи (спазми) или лека болка при въвеждане на спекулума.

• Вземането на проба от уретрата, ануса или ректума може да предизвика лек дискомфорт или болка;
• Вземането на проба от урина не води до дискомфорт;
• Вземането на проба от очите е безболезнено, освен ако не е налице активно очно възпаление;

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Вземането на проба от урина не крие рискове.

При вземането на проба от шийката на матката (цервикс), уретрата, ректума, очите или гърлото има много малък риск за възникване на усложнения.
При вземането на цервикална проба е възможна появата на леко кървене.

В редки е случаи е възможна появата на световъртеж или синкоп, дължащ се на страх или болка при въвеждане на тампона в уретрата.

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от изследването за хламидии трябва да бъдат интерпретирани заедно с други клинични и диагностични резултати.

   Нормални стойности:

Отрицателен резултат от изследването за хламидии означава единствено, че няма доказателства за инфекция към момента на провеждане на изследването. Отрицателен резултат от теста не изключва възможността от инфекция.

При индивидите с повишен риск е важно да се провеждат годишни скринингови тестове за установяване на евентуална инфекция.

   Отклонения от нормата:

Положителен резултат е индикация за активна хламидийна инфекция, която изисква антибиотично лечение.

В популациите с ниска честота на хламидиаза положителните резултати трябва да се интерпретират с повишено внимание, тъй като често възникват фалшиво положителни резултати.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които могат да възпрепятстват провеждането на теста за хламидии или които могат да повлияят на резултатите от изследването, включват:

• Наличие на изпражнения в пробата за изследване, взета от ректума;
• Прием на антибиотици преди изследването за хламидии;
• Не трябва да се използват памучни тампони с дървена дръжка, тъй като в дървото могат да се съдържат вещества, към които бактериите (Chlamydia trachomatis) са чувствителни, или които увреждат клетките в тъканната проба;
• Бързите (point-of-care) тестове не са подходящи, ако ще се извършват в лаборатория след посещение на пациента — чувствителността и специфичността е по-ниска, контролът не е толкова стриктен, а икономически излизат по-неизгодно в сравнение с тестовете, предназначени за лабораторна употреба;
• Серологичните тестове имат ограничена стойност при изследване на неусложнена генитална инфекция с хламидия трахоматис, поради което не трябва да се използват за скрининг.
  Причината за това е, че предишна хламидиална инфекция често води до образуването на трайни антитела, които не могат да бъдат разграничени от антителата, образувани вследствие на сегашната инфекция;
• Ако изследването на проба урина се използва като самостоятелен тест за идентифициране на жени с хламидиална инфекция, има риск да бъдат пропуснати някои от инфектираните лица;

• Ако за изследването за хламидии ще се използва цервикална проба, трябва да се отстрани излишният мукус (слуз) преди вземането на пробата, тъй като в противен случай има риск пробата да не съдържа достатъчен брой цервикални клетки за изследване;
• За изследване на ректални проби не трябва да се използват ензимни имунологични тестове (enzyme immunoassay, EIA), тъй като може да възникне кръстосана реакция с чревните бактерии;
• Повторно изследване чрез бърз тест не се препоръчва след стандартен режим на лечение, освен ако липсва съдействие от страна на пациента, налице е съмнение за повторна инфекция или симптомите персистират (не отшумяват);
• Ако сте уринирали преди малко по-малко от 2 часа, преди да дадете проба от урина или секрет от уретрата;
• Наличието на инхибитори или малък брой бактерии във взетата проба (тоест под чувствителността на теста) може да доведе до фалшиво-отрицателни резултати;
• Тестовете за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT) не трябва да се използват за проследяване на ефекта от лечението, тъй като нуклеиновите киселини на хламидийните бактерии могат да се задържат в продължение на 3 или повече седмици след проведено лечение с антибиотици;
• Ако през последните 24 часа преди изследването сте използвали вагинални душове, тампони, вагинални медикаменти, спрейове или пудри;
• Тестовете за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT) не позволяват откриването на Chlamydia pneumoniae;