Пневмония, причинена от хламидии МКБ J16.0

Chlamydia pneumniae е облигатен вътреклетъчен бактерии, принадлежащ към род Chlamydia. Причинява инфекциозно възпалително заболяване на дихателната система, известно като пневмония. Пневмония, причинена от хламидии се причислява към атипичните пневмонии, които се причиняват от някои бактерии, които не причиняват инфекция при здрави индивиди.

Основно засегнати от заболяването са хората с вроден или придобит имунен дефицит. Атипичната пневмония при тези пациенти често може да протича асимптоматично. Затова при някои имунокомпрометирани пациенти със субективни оплаквания, винаги трябва да се обмисля атипичен причинител на инфекциозно заболяване.

Хламидиите имат сложен цикъл на развитие, тъй като те са класифицирани като вътреклетъчни микроорганизми. Често хламидиалната пневмония се предхожда от други инфекциозни заболявания, причинени от C. pneumoniae като конюнктивит, фарингит, бронхит и др

.

Хламидиалната пневмония е форма на пневмония, придобита в общността. Тази пневмония също се класифицира като атипична поради факта, че хламидиалните бактерии не се оцветяват по грам. Лечението е комплексно и специфично за дадения причинител. Различава се от антибиотичните препарати, които се прилагат при обикновена бактериална пневмония.

Честота

Точните епидемиологични данни за разпространението на хламидиалната пневмония са ограничени поради трудното изолиране на микроорганизма и неговото доказване при съмнение за заболяване.

Въпреки това, в САЩ са проведени няколко епидемиологични проучвания върху разпространеността на заболяването. От изследваната популация е установено, че средно около 300 000 души годишно заболяват от хламидиална пневмония в САЩ. Това поставя тези микроорганизми в едни от водещите причинители на пневмония, придобита в общността (между 1-20% от случаите).

Инфекцията може да засегне хора от всички възрастови групи, особено повишена честота има при следните групи индивиди:

• Имунокомпрометирани (особено ХИВ-позитивни)
• Малки деца до 5-годишна възраст - именно при малки деца, при които се наблюдава слабост на имунитета, заболяването се среща често.
• Възрастни пациенти

За хламидиалната пневмония е характерно епидемичното разпространение, с обхващане на голям брой индивиди от дадена популация. Според изследванията тези епидемии са с 4-годишен цикъл (срещат се средно през 4 години).

Заболяването се среща много по-често при мъже (60-90% от случаите), отколкото при жени поради неизяснени причини. Като такава вероятно се посочва по-застъпеното тютюнопушене при мъже.

Първичната пневмония е сравнително често срещана. Реинфекцията е по-характерна при възрастните хора.

Друг основен причинител на хламидиална пневмония е Chlamydia psittaci. Пситакозата е сравнително често инфекциозно заболяване, засягащо респираторния тракт. Повечето случаи на пситакоза са спорадични, тъй като причинителят е с висок индекс на контагиозност. Като рискови групи хора се посочват тези в близък контакт с различни птици. Именно птиците са основните преносители на инфекция.

Друг известен бактериален причинител на пневмония от рода Chlamydia е C. trachomatis. Трахомата засяга основно деца в кърмаческа възраст. Инфекцията се предава на новородените при раждане, ако майката е заразоносител. В САЩ ежегодно се диагностицират 12 000 случая на пневмония, причинена от C. trachomatis при кърмачета.

Причина

Хламидиите са грам-отрицателни бактерии, принадлежащи към род Chlamydia. Те са вътреклетъчни бактерии, поради което дълго време са били разглеждани като вируси. Откривателят им е Халберщедтер през 1907 г.

Хламидиалните видове, които индуцират пневмония при хората са:

• Chlamydia pneumoniae
• Chlamydia psittaci
• Chlamydia trachomatis

Хламидиите притежават родово специфични, видово специфични и типово специфични антигени. Родово специфичните антигени са общи за род Chlamydia, локализират се във външната мембрана и могат да бъдат доказани чрез имунофлуоресцентни методи или ELISA.

В голяма степен самата патогенеза на хламидиалните причинители зависи от вида на бактерия и неговият антигенен строеж. Попаднали е белодробния паренхим, хламидиите водят до активацията на хуморалния клетъчен имунен отговор, водещ до секрецията на различни имуноглобулини (антитела). Освен това от увредените пневмоцити се секретират в големи количества възпалителни медиатори (хистамин). Те водят до характерните за пневмонията локални възпалителни промени в белодробната тъкан, изразяващи се с оток и повишена секреция. Повишената секреция на клетките води до образуването на гъсти, жилави секрети, които причиняват обструкция на бронхиалното дърво.

За причинителите C. psittaci и C. trachomatis е характерно едновременното засягане на няколко органи и системи, освен белия дроб. Трахомата много често протича като тежък конюнктивит и кератин при кърмачетата.

Като грам-отрицателни микроорганизми, хламидиите не притежават пептидогликан в своята клетъчна стена и тяхната липополизахаридна мембрана не се проявява като ендотоксин. Друга характерна морфологична особеност за хламидиите е наличието на малки израстъци, чрез които те получават хранителни вещества от клетките на гостоприемника. Не притежават ресни, което ги прави неподвижни.

Както вече споменахме, хламидиите са вътреклетъчно паразитиращи бактерии, размножаващи се единствено в живи клетки и притежават изразен тропизъм спрямо епителните клетки на лигавиците.
Като бактериални причинители основно средство за тяхното лечение са антибиотиците.

Симптоми

Пневмония, причинена от хламидии често протича асимптоматично. При инфекция с тези микроорганизми, инкубационният период е със средна продължителност между 3-4 седмици. През този период бактериите инфектират белодробните клетки и се реплицират. След инкубационния период, клиничната картина се развива по двуфазен модел. В началния период се проявяват някои симптоми от засягането на горните дихателни пътища от инфекцията (ринит, ларингит, фарингит). Вторият период настъпва след около 1-4 седмици, с проявата на характерните симптоми на пневмония.

Някои от най-често проявяващите се симптоми при хламидиалната пневмония са:

• Треска - силно повишаване на телесната температура (над 39 градуса), трудно повлияваща се от приложението на антипиретици.
• Хрема - предхожда симптомите от страна на белите дробове. Характеризира се с назална секреция и зачервено гърло.
• Кашлица - кашлицата при хламидиална пневмония е непродуктивна или с оскъдно количество храчки, което обикновено не е характерно за бактериална пневмония. Тя може да персистира в дълъг период от време, от няколко седмици, до няколко месеца, въпреки приложеното лечение.
• Дрезгав глас - среща се сравнително често при хламидиална пневмония. При засягането на ларинкса, и в частност гласните връзки.
• Главоболие
• Болка в гърдите

При инфекция с C. psittaci (пситакоза, папагалска болест), инкубационният период е средно между 5-14 дни. Анамнестични данни за контакт с различни видове птици, е водеща при съмнение за пситакозата. Тежестта на заболяването може да варира от леко респираторно заболяване до тежка генерализирана инфекция. Най-честият симптом е треската. Придружаващи симптоми могат да бъдат епистаксис, фотофобия, глухота, артралгия и др.

За C. trachomatis е характерно едновременното засягане на белия дроб, конюнктивите и средното ухо.

Диагноза

Тъй като хламидиалната пневмония протича асимптоматично в повечето случаи, диагностицирането на заболяването е затруднено. Изявените главоболие и лесна уморяемост могат да бъдат свързани с множество други инфекциозни и неинфекциозни заболявания. Поради тази причина диагнозата на този вид пневмония е единствено серологична и с патологичните находки в образното изследване.

От физикалния преглед единствен ориентир в диагностицирането може да бъде аускултацията на бял дроб. Но тя отново е субективна, като понякога може да липса шумова находка. Най-честите аускултаторни находки при пневмония са:

• Дребни и средни влажни хрипове
• Единични сухи свиркащи хрипове
• Изострено визикуларно дишане

Кръвни изследвания

От кръвните изследвания се наблюдават характерните за всяко инфекциозно заболяване, както вирусно, така и бактериално, повишаване на стойностите на възпалителните маркери:

• Левкоцити - в някои случаи стойностите на левкоцити в кръвта може да не са променени, но в повечето случаи те се повишават.
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите)
• CRP (С-реактивен протеин)

Серологично изследване

Серологичното изследване е златен стандарт в доказването на хламидиална инфекция. То се предпочита пред микробиологичното изследване, тъй като то отнема много време и хламидиите са много взискателни към условията за техния растеж. Предпочитаните серологични изследвания са:

• Имунофлуоресценция (MIF-микроимунофлуоресценция)
• PCR (Полимеразна верижна реакция)
• ELISA (enzyme-linked immunosorbent assay)

Рентгеново изследване

Рентгенографията на бял дроб е информативен метод по отношение на процеси, засягащи белите дробове. Тъй като хламидиите са бактериални причинители, инфекциозния процес обхваща цял дрободробен лоб. Най-честите патологични промени при рентгенографията са:

• Увеличени хилусни сенки
• Хомогенно, ясно отграничено от белодробния паренхим засенчване

Диференциална диагноза

Пневмония, причинена от хламидии може да има сходно протичане с множество други респираторни заболявания, някои, от които са:

• Пневмония, причинена от грип
• Легионелоза
• Микотична пневмония
• Вирусна пневмония
• Ку-треска
• Бактериална пневмония
• Туберкулоза

Лечение

Лечението на пневмония, причинена от хламидии е комплексно. При диагностициране на заболяването и доказване на конкретния причинител се използват лекарствени препарати, които да ерадикират микроорганизмите. Основните цели на лечението е премахване на инфекцията, намаляване на заболеваемостта и предотвратяване на усложненията.

Основните лекарствени средства, повлияващи хламидиалния растеж и развитие са някои групи антибиотици. При хламидиална пневмония се използват следните групи антибиотици:

• Тетрациклини - тетрациклин, доксициклин
• Макролиди - азитромицин, кларитромицин
• Хинолони - левофлоксацин, моксифлоксацин

Тетрациклините са първо средство на избор при съмнение или доказана хламидиална инфекция. Хламидиите са силно чувствителни към тетрациклините, тъй като инхибират синтеза на техните протеини. Въпреки това, е възможна кръстосана резистентност към определени антибиотици, което да затрудни лечението.

Другите лекарствени средства, използвани за симптоматично облекчение при пневмония са:

• Антипиретици
• Аналгетици
• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Антитусивни (противокашлични)

Усложнения

Въпреки асимптоматичното протичане в повечето случаи, хламидиалната пневмония може да доведе до някои тежки, необратими усложнения, които да увредят общото състояние на пациента. Някои от усложненията, които могат да настъпят при хламидиална инфекция са:

• Среден отит
• Еритема нодозум
• Обостряне на астма
• Инфекциозен ендокардит
• Синдром на Гилен-Баре
• Реактивен артрит

Превенция

Не съществуват някои превантивни мерки, които пряко да повлияват разпространението на хламидиите сред хората. Въпреки това, спазването на следните лечебни мероприятия могат да бъдат от полза:
Избягване на контакт със заразно болни

• Често миене на ръце
• Безопасен секс
• Носене на маска за лице
• Използване на дезинфекционни препарати за ръце