Пневмония, неуточнена МКБ J18.9

Пневмонията е възпалително заболяване на белите дробове, засягащо предимно малките въздушни торбички, известни като алвеоли. Самите алвеоли са основните структурни единици на белите дробове, осъществяващи газообменната функция. При пневмония тази функция на алвеолите може да бъде нарушена, чрез индуцираните възпалителни промени.

Нарушението на основната функция на белите дробове води до появата на различни симптоми. Тяхната тежест може да варира, като в повечето случаи заболяването протича по-леко. При други, обикновено с придружаващи хронични заболявания, пневмония, неуточнена, може да протече като тежко респираторно заболяване.

Като потенциални причинители се посочват различни видове вируси, бактерии, гъбички и паразити. Срещу някои от причинителите на пневмония има налични ваксини за предотвратяване на инфекция (противогрипна, пневмококова и пр.). Най-общо острите пневмонии могат да бъдат класифицирани в зависимост от мястото, където са придобити:

• Пневмония, придобита в общността
• Пневмония като вътреболнична инфекция (ВБИ)

Честота

Пневмонията е едно от най-разпространените заболявания, което засяга приблизително 450 милиона души всяка година. Разпространено е в целия свят и засяга хора на всяка възраст. Най-застрашени от по-тежко протичане са децата и възрастните над 60 години. Това е свързано с факта, че при тези възрастови групи се наблюдава намалена резистентност на дихателната система спрямо вредни агенти.

Пневмонията е една от водещите причини за смъртност сред всички възрастови групи. Този леталитет е оценен на приблизително 7% от общата смъртност в света. Тя е много повече разпространена в развиващите се страни, отколкото в развитите. Една от причините за това са лошите хигиенни и битови условия, в които живеят хората. Това благоприятства разпространението на инфекцията.

Епидемиологията на пневмонията основно зависи от вида на причинителя на инфекцията. Повечето от острите епизоди на пневмония са причинени от вирусни агенти, които се характеризират с разпространение основно през студените месеци от годината (от края на есента, до началото на пролетта).

Причина

Пневмония, неуточнена се причинява от различни видове вируси, бактерии и гъбички. В голям процент от случаите се касае именно за вирусен причинител на заболяването. Вирусните пневмонии имат различно протичане при пациентите, като някои от тях дори могат да бъдат асимптоматични. При по-възрастните пациенти, пневмонията е едно от животозастрашаващите състояния, затова превантивните мерки, свързани с предпазване на по-възрастните, са основните противоинфекциозни мероприятия.

Вируси

• Грипни вируси
• Парагрипни вируси
• Аденовируси
• Коронавируси

Бактерии

• Streptococcus pneumoniae
• Mycoplasma pneumoniae
• Haemophilus influenzae

Гъбички

• Хистоплазма
• Аспергилоза
• Актиномикоза

Патогенеза

Пневмонията често започва като инфекция на горните дихателни пътища. Самата инфекция води до нарушение и отслабване на защитните механизми на дихателната система. По този начин инфекциозните причинители попадат в белодробната тъкан, където в зависимост от вирулентността на микроорганизма се засягат основните структури на белите дробове. Общоприета е патогенетичната класификация на пневмонията, в зависимост от вида на белодробното засягане, като основно се различават следните видове:

• Бронхопневмония
• Лобарна пневмония
• Интерстициална пневмония

Симптоми

Пневмония, неуточнена обикновено започва остро, с поява на характерните за заболяването симптоми. При повечето пациенти се наблюдават астено-адинамичен и фебрилно-интоксикационен синдром няколко дни след първоначалната инфекция. За хронифициране на пневмонията се говори, когато тя е с продължителност повече от 4 седмици. При имунокомпрометираните се наблюдава склонност към хронифициране и развитие на тежки необратими белодробни промени.

Неспецифични симптоми

• Главоболие
• Умора
• Висока температура (понякога треска)
• Хрема

Специфични симптоми

• Кашлица - при вирусните инфекции обикновено тя е непродуктивна, а в зависимост от различните бактериални агенти, тя може да бъде продуктивна, с отделянето на слузни, слузно-гнойни, гнойни или кървави храчки.
• Храчки
• Дискомфорт в гърдите
• Задух
• Цианоза (посиняване на кожата около носа и устата)

Диагноза

Диагнозата на пневмонията се основава на различни физикални, лабораторни и образни методи на изследване.

Преглед от лекар

При преглед от лекар се установяват характерните симптоми и промени в общото състояние на пациента. При бактериална пневмония може да се наблюдава едностранно изоставане в акта на дишане на гръдния кош (от страната на пневмоничното огнище). Също така, перкуторният тон е притъпен при лобарна пневмония. Най-ориентираща от физикалното изследване е аускултацията на белите дробове, при която могат да се чуят някои от следните отклонения:

• Отслабено везикуларно дишане
• Сухи свиркащи хрипове
• Дребни и средни влажни хрипове

Микробиологично изследване

Изследваният материал най-често е от храчка или кръв, като се използват специални хранителни среди, които благоприятстват бактериалния растеж. Методът служи както за доказване, така и за отхвърляне на бактериален причинител на пневмонията. Единствен недостатък на микробиологичното изследване е, че са нужни няколко дни за неговото позитивиране.

Образно изследване

Златен стандарт при съмнение за пневмония е рентгенографията на гръден кош. При нея могат да се визуализират характерни патологични промени. Някои от тях са:

• Хомогенно засенчване на цял белодробен лоб (при лобарна пневмония)
• Отреагирали хилуси (увеличени хилусни сенки)

Спирометрия

Функционално изследване на белите дробове, което не се прилага рутинно при всички болни с пневмония. Изследването се назначава при данни за настъпил задух или остра дихателна недостатъчност, за оценка на белодробния капацитет.

Диференциална диагноза

Пневмонията има сходно протичане с множество други заболявания. Някои от най-честите са:

• Остър бронхит
• Туберкулоза
• Астма

Лечение

Основните цели на лечението на пневмония са:

• Ограничение на инфекцията
• Предотвратяване на усложненията

Хората с пневмония, придобита в общността обикновено могат да бъдат лекувани у дома с лекарства. По-тежките случаи на пневмония налагат хоспитализация. Лечението на пневмонията е строго индивидуално и основно зависи от тежестта на заболяването, от възрастта на пациента и неговото общо състояние. Някои от най-често прилаганите лекарствени средства са:

• Антибиотици (при съмнение за бактериална инфекция)
• Противокашлични
• НСПВС (противовъзпалителни)
• Аналгетици
• Антипиретици

Други мероприятия, които могат да повлияят благоприятно на пневмонията са:

• Достатъчна почивка
• Прием на много течности
• Прием на храна богата на витамини (плодове, зеленчуци)

Усложнения

При правилно проведено лечение на пневмония, неуточнена рядко се стига до развитието на някои от усложненията на състоянието.

Въпреки това, при някои пациенти, особено възрастните и имунокомпрометираните, заболяването може да протече тежко с някои от следните усложнения:

• Плеврален излив
• Белодробен абсцес
• Остра дихателна недостатъчност

Прогноза

Прогнозата на пневмонията в повечето случаи е добра. При някои пациенти, особено тези с придружаващи заболявания или имунокомпрометирани (ХИВ-позитивни), може да протече по-тежко. При правилно проведено лечение се очаква пълно оздравяване в рамките на две седмици.