Лечение на кашлица

Кашлицата е физиологичен рефлекторен акт, чрез който дихателната система отстранява натрупаните слузни секрети, патогени и чужди вещества и се постига облекчаване и нормализиране на дишането.

Полезна и подробна информация за особеностите и значението на процеса може да намерите в раздел Физиология:

• Физиология на дихателната система

Сама по себе си кашлицата не е отделна болестна единица, а е симптом на подлежащо заболяване. В някои случаи причините за появата на кашлица се дължат по-скоро на механични и химични дразнители отколкото на наличието на болестно огнище.

Как да различим безобидната кашлица (и има ли изобщо такъв тип кашлица) от потенциално възникващо сериозно заболяване на респираторния тракт?

В студените месеци кашлицата се превръща в нормална част от ежедневието ни: в автобуса кашлят, на работа кашлят, в магазина кашлят. Изключително важно е да се отбележи рискът от предаване на инфекциозни заболявания посредством кашлицата. Чрез рефлекса на кашляне инфекциозните агенти (бактерии, вируси) се разпространяват и лесно се създават условия за развитие на епидемична обстановка. Най-често срещаните респираторни заболявания протичат с кашлица и това е един от методите за лесно и бързо разпространение на заразата (роля в този процес имат и повишената назална секреция, кихането, замърсените ръце).

Първите стъпки при лечение на кашлица включват установяване на причините за поява на този симптом и едва след това назначаване на конкретно, насочено, комплексно лечение. Индивидуалният подход при всеки пациент играе ключова роля за постигането на бързи и добри резултати.

Как да премахнем кашлицата?

За да се справим с неприятната, нарушаваща комфорта ни кашлица е необходимо изясняване на нейната етиология. В основата на ефективното и бързо справяне с неприятния симптом е установяването на причините за нейната поява: подлежащо заболяване, вредни навици, замърсяване или проява на странична реакция от определена терапия.

Причините са многобройни и твърде разнообразни, но най-често се касае за някои от следните:

• физично или химично дразнене: често кашлицата се дължи на физично дразнене от студения въздух в зимните месеци, механично дразнене от различни алергени във въздуха (особено в студените месеци при наличието на мъгла), химично дразнене в резултат от замърсена околна среда (особено в големите градове при наличието на смог или в малките населени места и наличието на алтернативни начини за отопление)
• тютюнопушене: често появата на кашлица само в сутрешните часове се дължи на активно тютюнопушене, като при неговото преустановяване се наблюдава отшумяване и самоограничаване на процеса
• подлежащо белодробно заболяване: неприятният симптом може да е в резултат от нещо много по-сериозно, като например остро инфекциозно заболяване на респираторния тракт (с бактериална или вирусна етиология), хронично възпалително заболяване на белия дроб (бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест, хронична и/или рецидивираща пневмония, емфизем), неоплазия (рак на белия дроб)
• екстрапулмонално заболяване: в редки случаи кашлицата се дължи на системно заболяване с екстрапулмонална локализация (тежка чернодробна или бъбречна недостатъчност, интоксикации, хронична сърдечна недостатъчност и други)
• прием на определени лекарства: кашлицата може да се окаже нежелан страничен ефект в резултат от приема на определени лекарства (например при употреба на АСЕ инхибитори при част от пациентите се проявява като нежелана реакция)
• алергия: кашлица може да се прояви и като част от общите признаци при алергична реакция спрямо различни субстанции, полени, материи, животни и други

В зависимост от продължителността на симптоматиката разделяме кашлицата на остра (продължаваща относително кратък период от време, вариращ от няколко дни до три седмици), подостра (от три до осем седмици) и хронична (с давност на кашлицата повече от два месеца), а според наличието или липсата на секрет бива влажна (продуктивна, с наличие на храчки) или суха (непродуктивна, без храчки).

При определяне на необходимостта от лечение при кашлица и терапевтичния подход е необходимо изясняване на етиологията при всеки конкретен пациент. За целта се използват различни диагностични подходи на фона на подробна анамнеза. Съществуват множество средства и методи за третиране на симптома, но приложението им няма да даде желания резултат, ако се приемат своеволно.

Главните методи, използвани при лечение на кашлица, включват медикаменти (конвенционално лечение), натурални средства и продукти с природен произход (алтернативни средства) и хигиенни мерки (с високо приложение при доказване на алергична компонента, както и за предпазване от предаване на заразата при наличие на инфекциозна етиология).

Винаги се консултирайте с вашия лекар и не предприемайте самолечение, тъй като неправилната употреба на различни по вид препарати и неправилното третиране на различните болести и причини за появата на симптома могат да причинят сериозно влошаване на състоянието и да станат причина за хоспитализация на пациента. В пълна сила това правило важи при наличието на кашлица при деца и хора в напреднала възраст.

Как да различим отделните видове кашлица?

Различаването на отделните видове кашлица подпомага назначаването на подходящ, индивидуализиран терапевтичен план. Обикновено това е задължение на лекуващия лекар, като пациентите не са длъжни да са компетентни по отношение на познаването на различните видове кашлица.

Най-важно е различаването на суха или непродуктивна от влажна или продуктивна кашлица (при сухата липсва отхрачване, докато при влажната са налице различни по вид, консистенция, цвят и количество храчки), което може да е от полза при назначаването на самолечение и избора на подходящ препарат за симптоматично лечение.

При грип, настинка, простуда и леките респираторни инфекции може да са наблюдава както суха, така и влажна кашлица, като разграничаването им има ключово значение за правилното назначаване на терапията (назначаването на лекарства срещу суха кашлица при наличие на влажна е противопоказано и крие съществени рискове).

Едни от основните видове кашлица и начините за разпознаването включват:

• пристъпна кашлица: както подсказва нейното наименование, кашлицата се проявява внезапно, под формата на пристъп с различна продължителност, като е особено характерна за пациентите с бронхиална астма и коклюш
• магарешка кашлица: неслучайно това е другото, разпространено сред населението наименование на коклюша. Кашлицата е изключително характерна, придружена от специфичен звук и често се придружава от хрема и фебрилно състояние (повишение на телесната температура)
• лаеща кашлица: обикновено се дължи на подлежащо възпаление на горния респираторен тракт при засягане на ларинкса, трахеята, при наличие на така наречения круп, особено характерен за малки деца (под три години)
• периодична кашлица: среща се обикновено при излагане на дразнители, които проникват в дихателната система и по рефлекторен път предизвикват кашлица. Налице е при излагане на ниски температури, алергени, замърсен въздух, като характерна особеност е самоограничаването на симптома при преустановяване на контакта
• постоянна кашлица: кашлица с постоянен характер, неповлияваща се от температурата и другите фактори от околната среда, обикновено насочва към заболяване на дихателната система с хроничен характер
• сутрешна кашлица: наличието на симптома само в ранните сутрешни часове и отшумяването му през ден е типично при пушачите и е известно като тютюнджийска кашлица. Обикновено е влажна и съпроводена с отхрачване на различно количество секрети

Друг важен белег при наличието на влажна кашлица са особеностите на отделяните секрети (цвят, консистенция, наличие на кръв, количество). Наличието на белезникави храчки обикновено съпътства кашлицата, породена от физични, химични и алергични дразнители, докато при наличието на бактериална етиология цветът на храчките се променя в жълтеникав, зеленикав.

Наличието на жилки кръв в храчките насочва към сериозен белодробен проблем и налага своевременна консултация със специалист.

Полезна и подробна информация за кашлицата като симптома и нейните особености може да откриете в раздел Симптоми:

• Кашлица

Вашият лекар по своя преценка ще определи необходимостта от посещение на специалист (пулмолог) или директно ще ви назначи подходяща терапия в зависимост от вида и особеностите на кашлицата.

Лекарства, използвани за лечение на кашлица

За справяне с упоритата и неприятна кашлица се използват лекарства от различни фармакологични групи в зависимост от нейната етиология.

Така например при наличието на остро или хронично инфекциозно заболяване се използват симптоматични средства за справяне с кашлицата (влажна или суха) на фона на антибиотична терапия за справяне с първопричината за появата на кашлицата.

При наличие на алергична компонента се използват различни противоалергични препарати (антихистамини, кортикостероиди). При наличие на хронично белодробно заболяване към симптоматичните средства против кашлица се използват и системни препарати за контрол и овладяване на прогресията на болестта.

Средствата, използвани за лечение при кашлица, в повечето случаи са част от комплексните мерки, насочени към лечение на конкретното заболяване, довело до този симптом.

• антитусивни средства: Антитусивните средства представляват медикаменти, използвани главно за лечение на суха кашлица, тъй като те потискат центъра на кашлицата в мозъка и по този начин предотвратяват възникването на този рефлекторен акт. Предлагат се под формата на таблетки, капки или сиропи за перорална употреба, съдържащи кодеин, бутамират, глауцин или декстрометорфан. Лекарствата от тази група са противопоказани за употреба при влажна кашлица, тъй като потискането на дихателния център възпрепятства изхвърлянето и отстраняването на натрупаните секрети. Необходимо е да се има предвид, че кодеин при продължителна употреба може да предизвика лекарствена зависимост, поради което се препоръчва за краткосрочни лечебни курсове. Като цяло употребата им рядко води до сериозни странични ефекти, по-често се наблюдават главоболие, замаяност, световъртеж, гадене. Антитусивните препарати обикновено се препоръчва да се отпускат само при лекарско предписание (с рецепта) след консултация със специалист във връзка с рисковете при употребата им при наличието на влажна кашлица
• муколитици: Муколитиците представляват едни от най-често използваните в клиничната практика средства за лечение на влажна кашлица. Използват се като средства за основна терапия или за допълнително лечение, главно под формата на препарати за перорална (таблетки, капсули, сироп, прах за разтваряне) или инхалаторна употреба. Основните съставки включват амброксол, ацетилцистеин, бромхексин, карбоцистеин и водят до втечняване на бронхиалните секрети, облекчават кашлицата и подобряват дишането. Безопасни са за употреба и в детска възраст, рядко водят до сериозни странични ефекти. Амброксол е една от най-честите активни съставки в многобройните средства срещу влажна кашлица, налични в аптечните мрежи. Въпреки техния добър профил на безопасност препаратите, съдържащи муколитици, не се препоръчват при деца под две години (предпочитат се билкови продукти), бременни жени, кърмачки, както и при лица с доказана алергия към някоя от основните съставки
• експекторанти и отхрачващи средства: При използването на експекторанти и отхрачващи средства основният ефект се състои в стимулиране на двигателната активност на дихателните пътища, като по този начин се улеснява изхвърлянето на бронхиалния секрет. Препаратите се използват при наличие на влажна кашлица и затруднено отделяне на секретите от дихателните пътища. Към тази група се включват калиев йодид, алтея, антимонов пентасулфид, както и много екстракти от фитопрепарати (листа на бръшлян, сух екстракт от мащерка), като се прилагат в масовия случай под формата на сиропи. Препаратите от тази група са едни от най-разпространените за свободна употреба и особено в детска възраст, поради ниските рискове от поява на странични ефекти. За оптимална ефективност от терапията и предпазване от нежелани ефекти се препоръчва предварителна консултация със специалист
• деконгестанти и антихистамини: Употребата на деконгестанти и антихистамини се назначава при кашлица с алергична етиология. Деконгестантите, каквито са например ефедрин, фенилефрин, циклопентамин, ксилометазолин, водят до отбъбване на лигавицата и подобряват локалния кръвоток. Антихистамините, като лоратадин, фексофенадин, ципрохептадин, значително подобряват симптоматиката при пациенти със сенна хрема, ринит, сезонни алергии. Агентите от тази група често се предлагат под формата на капки за нос и капки за очи, както и за перорална употреба и ефективно облекчават не само кашлицата, но и редица други прояви, свързани с алергичната компонента
• антибиотици и химиотерапевтици: Назначаването на антибиотици и химиотерапевтици е така наречената тежка артилерия, която идва на помощ при кашлица в резултат от инфекциозно заболяване. Особено неприятна може да е кашлицата при коклюш, туберкулоза, дифтерия. При тези пациенти терапията се състои в приложение на необходимия антибиотик, към който съответните патогени са чувствителни (след взимане на секрет, микробиологична диагноза и антибиограма), в комбинация с подходящи средства за симптоматично облекчаване на кашлицата. Обикновено при бактериалните инфекции кашлицата е влажна, поради което се прилагат муколитици или отхрачващи средства. За лечение на кашлица в резултат от грип се назначават антибиотици в случай на съмнения за вторична бактериална инфекция (антибиотиците са ефективни само при бактериални инфекции). При грип освен противокашлични средства могат да се приложат препарати срещу вирусния агент (римантадин, оселтамивир, занамивир). Антибиотиците и противовирусните препарати не повлияват директно кашлицата, а отстраняват причините, довели до нейното развитие. Често пациентите смятат изписването им за лечение на кашлицата или високата температура, но в основата си тези препарати са насочени спрямо инфекциозните агенти, причинили болестното състояние, довело до тези прояви
• инхалаторни кортикостероиди: Употребата на инхалаторни кортикостероиди се препоръчва главно при наличие на хронични възпалителни процеси в белите дробове, главно в комплексната терапия на астма и ХОББ. Най-често използваните в клиничната практика средства са бетаметазон и флутиказон, като инхалаторното приложение осигурява постъпване на активните съставки в белия дроб и значително намалява риска от развитие на системни нежелани ефекти. Макар и рядко инхалаторни кортикостероиди могат да се приложат и при наличие на тежка алергия за бързо овладяване на състоянието на пациента
• витамини и минерали: Употребата на витамини и минерали се назначава в комплексното лечение на кашлица (макар да нямат пряк ефект върху симптома), особено при простуда, тежка изтощителна инфекция, хронични заболявания, като могат да се прилагат и с цел профилактика и предпазване от развитие на заболявания (особено в зимните месеци и при грипна епидемия). Особено ефективни са препаратите, съдържащи антиоксиданти (витамин С, витамин А, витамин Е), витамин D, както и витамини от група В. Добро средство за повишаване на имунната активност на организма са и препаратите, съдържащи цинк и селен

Лекарствената терапия е основна мярка за лечение на кашлица с различна етиология, като много често към медикаментозното лечение се прилага и допълнителна терапия, включваща природни средства и алтернативни методики.

Допълнителни мерки за лечение при кашлица

В комплексното лечение на кашлица се използват и много методи и средства от алтернативната медицина.

Необходима е предварителна консултация със специалист за уточняване на необходимите допълнителни мерки и назначаване на подходяща конвенционална терапия. Използването само на природни средства за овладяване на кашлицата може в някои случаи да доведе до желаните резултати, но е необходимо да се отбележи рискът от влошаване състоянието на пациента и необходимост от по-агресивно лечение.

При правилен подбор на допълнителното лечение с него се постига ускоряване на заздравителните процеси, по-бързо облекчаване дискомфорта на пациента и намаляване на рисковете от развитие на допълнителни усложнения.

Добри резултати могат да се получат при приложение на подходящи хомеопатични средства, билкови препарати, инхалации, акупресура. Ефективни при влажна кашлица са мащерка и евкалипт, докато при суха кашлица добри резултати се постигат с куркума и джинджифил. Обикновено се приемат под формата на чай или запарки и оказват цялостно общоукрепващо действие. Често се съдържат и в някои билкови сиропи, налични в аптечните мрежи, като след консултация със специалист могат да се прилагат при деца, бременни и кърмачки.

Редовната употреба на мед, чесън и лимони (лимонов сок, пресни резени лимони) се справя с безобидните микробни причинители (чесънът притежава бактерициден ефект, медът показва бактерицидни и вирусоцидни свойства, лимонът е изключително богат на антиоксиданти), повишава имунния статус и тонизира организма.

Подробна информация за алтернативните методи на лечение при суха или влажна кашлица може да намерите на:

• Средства от кухненския шкаф при влажна кашлица
• Алтернативни решения при суха кашлица

Хранителният режим, хигиенните мерки и цялостната грижа за тялото също могат да се използват за подпомагане на облекчаването на кашлицата.

Препоръчва се редовно проветряване на помещенията за намаляване на концентрацията във въздуха на различните видове патогени и алергени, редовно мокро почистване на помещенията, пране на високи градуси на дрехите и спалното бельо. При необходимост се прпеоръчва допълнително овлажняване на въздуха в помещенията с цел улесняване на дишането и намаляване на дразненето. Необходима е достатъчна хидратация на организма за прочистване от токсините, като се препоръчва прием на топли течности (топла вода с лимон, чай с мед и други).

При пушачите се препоръчва значително намаляване на броя цигари дневно, тъй като цигареният дим оказва изключително дразнещо действие и може да влоши симптомите на кашлицата.

Горещият душ може да подпомогне отделянето на секретите при наличие на влажна кашлица и слабо повлиява състоянието при наличие на суха кашлица.

Медитацията, йогата, техниките за релаксация и редовната физическа активност допринасят за подобряване функцията на белия дроб и оказват благоприятен ефект върху процеса на дишане като цяло. Разходките на открито, особено в планинските райони (с наличие на минимални концентрации замърсители и фини прахови частици във въздуха), доказано повлияват положително симптоматиката при пациенти с хронични респираторни заболявания.

Здравословното хранене и повишената консумация на плодове и зеленчуци снабдява организма по естествен път с есенциални витамини, минерали и аминокиселини.

При наличие на лека остра кашлица е достатъчно единствено симптоматично лечение с противокашлични средства (антитусивни средства при суха и муколитици или експекторанти при влажна кашлица) след консултация с лекуващия лекар, докато продължителната и мъчителна кашлица е сигнал за подлежащ сериозен проблем и изисква активното му изследване и установяване. Необходимо е провеждане на съответните клинични, параклинични и микробиологични изследвания за доказване на етиологията и състоянието, довело до развитието на симптома. След установяване на причините се назначава подходяща, насочена терапевтична схема при всеки конкретен пациент.

Самолечението и безразборното приемане на медикаменти може да доведе до тежки усложнения и влошаване на общото състояние.

Полезна и подробна информация за лечението на двата основни вида кашлица може да намерите на:

• Лечение на влажна кашлица
• Лечение на суха кашлица (антитусивни средства)

За лечение на кашлица и минимизиране рисковете от възникване на усложнения и влошаване състоянието на пациента се препоръчва своевременно посещение при лекаря, още при първи прояви с цел отстраняване (при възможност) на причините за симптома.

В случай на установяване на алергична компонента или дразнене в резултат от замърсяване на въздуха се препоръчват подходящи хигиенни мерки (разработени са специални маски за масова употреба, съдържащи филтър срещу фините прахови частици и най-честите промишлени замърсители на въздуха) на фона на подходяща лекарствена терапия с противоалергични медикаменти.