Остра дихателна недостатъчност МКБ J96.0

› Въведение

› Честота

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Дихателната недостатъчност е синдром, при който дихателната система не успява да изпълнява едната или и двете си основни функции - оксигенация и елиминиране на въглероден диоксид. В зависимост от начина на протичане може да се класифицира като остра или хронична. Освен това, дихателната недостатъчност може да се разделя на хипоксемична и хиперкапнична.

• Хипоксемична дихателна недостатъчност - нивото на кислород в кръвта е ниско, но нивото на въглеродния диоксид е близко до нормалното. Основно патогенетично звено при нея е рязко нарастващият транспулмонален дясно-ляв шънт. Тя се развива най-често след латентен период от 24 до 72 часа след действието на причината.
• Хиперкапнична дихателна недостатъчност - нивото на въглероден диоксид в кръвта е прекалено високо, а нивото на кислорода е леко понижено или близко до нормалното. Водещ патогенетичен фактор е остро настъпващата хиповентилация - хипоксия с хиперкапния. Обикновено се развива непосредствено след действието на причината.

Остра дихателната недостатъчност (ОДН) е тежко протичащо състояние, което довежда до сериозни животозастрашаващи нарушения в киселинно-алкалното равновесие. От своя страна острото протичане с характерна симптоматика го прави по-лесно за диагностициране, отколкото хроничната дихателна недостатъчност, проявите, на която може да не са толкова очевидни.

Дихателната недостатъчност включва симптоми от други органи и системи, тъй като всичките имат нужда от кислород, за да функционират правилно. При ОДН има натрупване на секрети и течност в алвеолите, като по този начин инхалираният кислород не може да стигне до кръвообращението. Друг основен патофизиологичен механизъм е натрупването на въглероден диоксид в кръвта, който не може да бъде отстранен. Нормално това става във втората фаза на дишане (издишване).

ОДН е едно от спешните състояния в медицината и като такова се нуждае от незабавна лекарска помощ и адекватно лечение. В повечето случаи на забавяне на лечението, заболяването завършва летално.

Честота

Дихателната недостатъчност е по-скоро синдром, отколкото отделен болестен процес и общата честота не е добре известна. Все още се обсъжда расовата принадлежност на дихателната недостатъчност. Едно епидемиологично проучване предполага, че не съществуват разлики в смъртността при пациенти от азиатски и индийски произход. Острата недостатъчност от своя страна може да се среща при хора на всяка възраст, дори и при деца с тежко протичащо остро респираторно заболяване.

Причини

Основните причини за остра дихателна недостатъчност могат да бъдат класифицирани по следния начин:

Обструкция

Това е една от най-честите причини за ОДН, особено при деца. Попадането на чуждо тяло в дихателните пътища води до обструкция и последваща остра недостатъчност на дишането. Обструкцията може да се появи и при хора с ХОББ или астма, когато екзацербацията води до стесняване на дихателните пътища.

Нараняване

Травматично увреждане или нараняване, което уврежда или компрометира дихателната система, може да повлияе неблагоприятно на количеството кислород в организма. Например, нараняване на гръбначния или главния мозък може незабавно да повлияе на дишането, особено ако бъде засегнат центъра на дишането.

Остър респираторен дистрес синдром (ARDS)

Сериозно състояние, характеризиращо се с ниско съдържание на кислород в кръвта. Проявява се основно при:

• Пневмония
• Панкреатит
• Тежка травма
• Злоупотреба с наркотични вещества или алкохол

Отново по сходен начин с приемането на големи количества алкохол или наркотични вещества, се потиска центърът на дишане, който се намира в главния мозък.

Химическа инхалация

Вдишването на токсични химикали, дим или изпарения също може да причини остра дихателна недостатъчност. Тези химични вещества могат да наранят или увредят тъканите на белите дробове, включително алвеолите и капилярите.

Основните групи хора, които са изложени на повишен риск за ОДН, са:

• Активни тютюнопушачи
• Прекомерна употреба на алкохол
• Фамилна анамнеза за респираторни заболявания или състояния
• Травматично увреждане на гръбначен стълб, мозък или гръден кош
• Компрометирана имунна система
• Дългосрочни респираторни проблеми, като рак на белите дробове, ХОББ или астма

Симптоми

Симптомите на ОДН зависят от основната причина и нивата на въглероден диоксид и кислород в кръвта. Обикновено заболяването започва остро с характерните белези за животозастрашаващо състояние. Сред характерните симптоми на ОДН са:

• Учестено и повърхностно дишане
• Объркване
• Недостиг на въздух
• Синкаво оцветяване на кожата, върховете на пръстите или устните
• Безпокойство
• Тревожност
• Сънливост
• Загуба на съзнание
• Учестен пулс
• Неравномерен сърдечен ритъм
• Обилно изпотяване

Диагноза

За диагностициране на остра дихателна недостатъчност се използват различни лабораторни и образни методи на изследване, чрез които може да се потвърди или отхвърли диагнозата. Общоприето е спазването на следните диагностични стъпки при съмнение за ОДН:

• Физикален преглед - физикалните находки могат да бъдат характерни, особено със своето бурно развитие на симптоматиката. Симптомите първоначално са субективни и могат да се проявят при множество други състояния. В момента на прегледа най-честите симптоми са изброени по-горе. От физикалните методи, най-голямо диагностично значение има аускултацията на белите дробове. При нея най-често се откриват следните находки:

1. отслабено везикуларно дишане
2. хрипове дифузно двустранно
3. учестено дишане
4. удължен експириум

• Образно изследване - от обикновената рентгенография на гръден кош може да се разбере кои части от белите дробове са засегнати от патологичен процес и дали сърцето е реагирало по някакъв начин (дилатация). За по-подробно изобразяване на белите дробове може да се използва компютърна томография (КТ).
• Кръвни газове - за определянето на кръвните газове се взима артериална кръв. В нея се изследват основно стойностите на парциално налягане на кислород, въглерод диоксид и pH.
• Пулсоксиметрия - неинвазивен метод за изследване на насищането на тъканите с кислород (кислородна сатурация).
• Електрокардиограма (ЕКГ) - служи за проследяване на електрическата активност на сърцето. Това се прави, тъй като сърцето е първият орган, който реагира по някакъв начин на патологични процеси, засягащи белите дробове.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на остра дихателна недостатъчност влизат следните състояния:

• Ангина пекторис
• Аспирационен пневмонит и пневмония
• Ателектаза
• Кардиогенен шок
• Дистрибутивен шок
• Инфаркт на миокарда
• Обструктивна сънна апнея

Лечение

Лечението на остра дихателна недостатъчност основно зависи от етиологията и дали се касае за друго състояние, което довежда до този синдром. Всички пациенти с остра недостатъчност на дишането имат нужда от допълнителен кислород.

Лечението с кислород се провежда с назален катетър, обикновена маска, маска с балон и др. При понижаване на сатурацията под 70%, е индицирана ендотрахеална интубация. Кислородните нужди се задоволят в зависимост от сатурацията на пациента.

Кислородолечението е първата лечебна стъпка, която успява да забави, а дори и повлияе на основната причина за дихателна недостатъчност.

Други стъпки в лечението на ОДН включват:

• Антибиотици за лечение на тежки инфекции
• Диуретици за намаляването на течност в белите дробове
• Муколитици за втечняване на секретите в бронхите
• Използване на кардиопулмонален байпас (машина за вземане на кръвта от тялото и осигуряване на кислород за намаляване на натоварването на сърцето и белите дробове

Прогноза

Смъртността, свързана с ОДН, варира в зависимост от етиологията. Средната смъртност при пациентите е около 40% в повечето страни. По-младите пациенти имат по-добра преживяемост от по-възрастните пациенти. Приблизително две трети от пациентите, преживели епизод на ОДН, проявяват известно увреждане на белодробната функция една или повече години след възстановяване. При пациенти с ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест) и ОДН общата смъртност се е намалила от приблизително 26% на 10%. Едно ново проучване предполага силна връзка между употребата на бета-блокери след възстановяване от остра дихателна недостатъчност. Въпреки че спирането им влошава смъртността, започването на бета-блокерите преди дехоспитализирането също е свързано с подобрена 1-годишна преживяемост и намалена смъртност.

Изображения: freepik.com