Диуретици

от 12 юни 2019г.

Лекарствените средства, които водят до увеличение на обема на отделената за едно денонощие урина, се наричат диуретици.

Те водят до повишение на натриурезата (елиминирането на натриевите йони), която по осмотичен път увеличава и екскрецията на вода.

Отделните представители се различават по механизъм на действие и по силата на диуретичния ефект.

Тази голяма група разнородни средства намира широко приложение в терапията на редица заболявания, протичащи с развитие на задръжка на течности, като например сърдечна недостатъчност, асцит, нефротичен синдром, мозъчен оток и други.

Някои от тези препарати се включват в комплексната терапия на заболявания, протичащи без оточен синдром, като например артериална хипертония, глаукома, остри отравяния.

В зависимост от своя механизъм на действие диуретиците се класифицират в следните основни групи:

1. Осмотични диуретици:

Манитол

Прилага се парентерално, под формата на венозна инфузия. Приложен през устата предизвиква изразен лаксативен ефект, тъй като не се резорбира. Той не се метаболизира, не преминава през тъканните бариери и извлича вода от интрацелуларния компартмент.

Намира приложение в терапията при мозъчен оток (понижава вътречерепното налягане), при остра бъбречна недостатъчност (усилва бъбречния кръвоток с приблизително 30 %), при повишен офталмотонус (намалява вътреочното налягане), както и при интоксикации за форсирана диуреза.

При бързо венозно въвеждане може да доведе до главоболие, гадене и повръщане, втрисане, дихателни смущения.

2. Карбоанхидразни инхибитори:

Ацетазоламид

Представлява слаб диуретик, който осъществява своя ефект, блокирайки ензима карбоанхидраза. Прилага се под формата на таблетки за перорална употреба и се използва главно в терапията на глаукома, тъй като намалява вътреочното налягане, потискайки образуването на вътреочна течност. Намира приложение и в терапията на височинна болест и метаболитна алкалоза.

Главните нежелани ефекти при терапията с ацетазоламид са мускулна слабост, крампи, сърбеж по кожата, метаболитна ацидоза, дезориентация, хипокалиемия.

3. Бримкови диуретици:

Диуретици - представители Фуроземид се използва често в клиничната практика, поради своята голяма терапевтична ширина и възможността за ентерално и парентерално приложение.

Употребява се под формата на таблетки, самостоятелно или в комбинация с други лекарствени средства, както и под формата на разтвори за венозна инфузия.

Притежава изразен дозозависим диуретичен ефект, причислява се към така наречените мощни диуретици.

Намира приложение в терапията на редица болестни състояния, като например остър белодробен оток, хипертензивна криза, сърдечна недостатъчност, остра или хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, при остра хиперкалциемия, както и за провеждане на форсирана диуреза при отравяния.

Терапията с бримкови диуретици може да доведе до водно-електролитни нарушения (повишение на различните видове йони), метаболитни нарушения (хипергликемия, хиперлипидемия, хиперурикемия), алергични реакции.

При бързо венозно въвеждане на фуроземид е възможно развитие на ототоксичност, която се изразява в намаляване до обратима загуба на слуха поради нарушаване на електролитния състав на ендолимфата.

4. Салуретици:

тиазидни производни: хидрохлоротиазид, хлоротиазид

нетиазидни производни: хлорталидон, индапамид

Диуретици при кардиални проблеми Тази група показват умерен диуретичен ефект, който не се увеличава с повишение на дозата.

Индапамид намира основно приложение в хипертоничната болест, като се прилага под формата на таблетки.

Останалите салиуретици намират по-широко приложение и са ефективни при отоци с различна етиология, хипертонична болест, хронична сърдечна недостатъчност, бъбречнокаменна болест, както и при безвкусен диабет.

Главните нежелани лекарствени ефекти на представителите от тази група са хипокалиемия, хиперкалциемия, аритмия, слабост, хипотония, главоболие, мускулна слабост.

5. Калий-съхраняващи диуретици:

Спиронолактон представлява антагонист на алдостерона и блокира неговите рецептори. Използва се в комплексната терапия на хронична бъбречна недостатъчност, хронична сърдечна недостатъчност, асцит, предизвикан от чернодробна цироза, както и при първичен или вторичен хипералдостеронизъм.

По време на терапията със спиронолактон често се наблюдава главоболие, световъртеж, сънливост, зрителни и ендокринни нарушения, алергични реакции.

Амилорид представлява блокер на амилорид-чувствителните натриеви каналчета, като по този начин потиска ефекта на алдостерон. Намира приложение в комплексната терапия на хипертоничната болест и хроничната сърдечна недостатъчност. Използва се при отоци от бъбречен или чернодробен произход.

Главните нежелани ефекти, свързани с терапията с амилорид, са диспептични нарушения, хиперкалиемия, увеличаване на серумната урея, главоболие.

Изключително важно при терапията с диуретици е мониторирането на нивата на калия. Повечето препарати водят до понижение на нивата на калия (хипокалиемия), което клинично се проявява с мускулна слабост, аритмия, промени в ЕКГ.

Едновременно с понижението на калия се наблюдава и понижение на натрия (хипонатриемия), протичащо с жажда, гадене, сухота на кожата и лигавиците, дезориентация, понижение на артериалното налягане.

Калий-съхраняващите диуретици могат да причинят повишение на нивата на калия (хиперкалиемия), което клинично се изявява с парестезии, мускулна слабост, гастроинтестинални нарушения.

6. Метилксантини:

Имат слаб диуретичен ефект, който се дължи главно на подобрение на кръвотока и гломерулната филтрация, но в качеството си на диуретици не намират клинично приложение.

7. Растителни дроги с диуретичен ефект:

плод от целина
магданоз
корен от девисил
троскот
коса от царевица
дръжки от вишневи листа (вишна)
листа от мечо грозде
листа от червена боровинка
полски хвощ

Предизвикват слаб диуретичен ефект, който се дължи на съдържащите се в тях етерични масла, сапонини, биофлавоноиди и други.

По време на бременността често се наблюдава поява на физиологични отоци. Прилагането на диуретици в този случай е противопоказано, поради сериозния риск от развитие на нарушения в нормалното протичане на бременността и в развитието на плода.

Подробности може да прочетете на:

Приложението на диуретици през първия триместър крие риск от спонтанен аборт или възникване на тератогенни ефекти. Продължителното им приложение през следващите месеци от бременността води до намаление на утероплацентарното кръвообращение, което води до метаболитни и електролитни нарушения в плода.

При наличие на патологични отоци по време на бременността задължително се консултирайте с Вашия лекар.