Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Бъбречна недостатъчност Хронична бъбречна недостатъчност

Хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18

Хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18 - изображение

Бъбреците се увреждат по различни механизми - имунни, автоимунни, директно увреждане на бъбречните структури от различни агенти - бактерии, вируси, токсини, съдови аномалии и други.

Крайният стадий на бъбречните заболявания, при който са загинали над 70% от функциониращите нефрони и реналната дейност е значително нарушена, се означава като хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).

При нея се засягат всичките бъбречни функции: отделителната, секретиращата хормони и регулиращата кръвното налягане.

Най-честите заболявания, водещи до хронична бъбречна недостатъчност са:

  • С предимно засягане на гломерулите (хроничен гломерулонефрит, гломерулна склероза);
  • С предимно засягане на тубулите (хроничен пиелонефрит, бъбречна туберкулоза);
  • С предимно засягане на съдовете (артериална хипертония, стеноза на бъбречните артерии);
  • Обструктивни нефропатии (камъни или тумори в бъбречните легенчета, уретерите, уретрата или пикочния мехур; неоплазми на матката или простатата);
  • Вродени аномалии (бъбречна поликистоза, вродена хидронефроза);
  • Заболявания на обмяната (диабет, подагра, амилоидоза);
  • Системни заболявания на съединителната тъкан (лупус еритематодес, системна склероза) и други.

Различните клинични прояви на ХБН се дължат на комбинираното действие на редица метаболитни продукти (урея, креатинин, ароматни азотни вещества, и др.) върху отделните органи.

При болните с ХБН промените в бъбреците са многообразни, като крайния резултат е нефросклерозата. Намалението на количеството на нефроните води до понижаване скоростта на гломерулната филтрация. Така веществата, които се излъчват предимно чрез нея увеличават концентрацията си в серума.

Основните патофизиологични промени при хронична бъбречна недостатъчност могат да се комбинират в следните групи:

  • Нарушение в отстраняване на крайните продукти на белтъчната обмяна, главно урея. Тъй като уреята е осмотично вещество, филтрирайки се чрез бъбреците тя предизвиква висок осмоларитет на урината. Това води до повишаване на количеството на отделената урина. За последната допринасят и увреждането на тубулите, което се последва от нарушение в обратната резорбция на водата в тях. С повишените стойности на уреята се свързват и субективните симптоми: гадене, повръщане, отпадналост, смущение в дейността на нервната система (уремична енцефалопатия). Повишеният креатинин води до обща отпадналост (астено-аднимания) и стомашно-чревни прояви. Появата на подагра или перикардит се свързва с повишеното серумно съдържание на пикочна киселина, която се отлага под формата на кристали по ставните повърхности или сърдечния перикард.
  • Нарушение в поддържането на постоянен обем и състав на телесните течности. Основно е повишеното отделяне на вода под формата на урина от организма. Нарушава се нормалния ритъм на диурезата (отелената урина за 24 часа), като се увеличава количеството на нощната урина. Ако своевременно тя не се коригира, усилената диуреза може да предизвика дехидратация (обезводняване) на организма.
  • Нарушение на йонния състав на организма. При ХБН бъбреците постепенно загубват способността да задържат натрия и може да се стигне до хипонатриемия, която се появява със сух език, хипотония (понижено кръвно налягане), учестена сърдечна дейност, сгъстяване на кръвта, метаболитна ацидоза). В олигоуричния стадий на бъбречна недостатъчност (количеството на отделената урина е намалено под 500 милилитра) е налице висока серумна концентрация на калий (хиперкалиемия), което е висок риск за остри сърдечни аритмии. При ХБН е нарушено образуването на витамин D, което води до смутената резорбция на калций от червата. Последващата хипокалциемия стимулира паращитовидните жлези, чийто хормон извлича калция от костите - настъпва остеопороза.
  • Нарушение в алкално - киселинното равновесие на организма. Поради влошената функция на бъбреците, секрецията на водородни йони (H+) и реабсорбцията на бикарбонати от тубулите намалява. Това води до метаболитна ацидоза.
  • Нарушение на хемопоезата. Тъй като бъбреците произвеждат хормона еритропоетин, чиято функция е да стимулира производството на червени кръвни клетки, хроничната бъбречна недостатъчност е свързана с анемия.
  • Нарушена регулация на кръвното налягане. В бъбреците се произвежда хормона ренин, който е в основата на нормалния контрол на кръвното налягане. При значителна деструкция на бъбречна тъкан настъпва артериална хипертония.

Към хронична бъбречна недостатъчност принадлежат:

  • Хронична уремия.
  • Дифузен склерозиращ гломерулонефрит.

Хроничната уремия представлява болестно състояние, при което се наблюдава повишено количество на азотните продукти и някои йони в човешкия организъм вследствие на непълноценното функциониране на бъбреците.

Най-често хроничната уремия се наблюдава в хода на хроничната бъбречна недостатъчност.

Хроничната уремия е тежко, животозастрашаващо състояние, вследствие на значителното натрупване на отпадни продукти в организма, което в напреднал стадий може да доведе до нарушение в съзнанието (кома) и смърт.

Лечението при хроничната уремия се изразява в извършването на хемодиализа.

Дифузния склерозиращ гломерулонефрит се нарича още гломерулонефритна нефросклероза.

Като цяло заболяването представлява краен общ път на първичните гломерулонефрити и се характеризира с това, че гломерулите губят морфологичната си специфика заради напредналите склеротични изменения.

Клиничната картина на това сравнително рядко срещано състояние се владее от наличието на хронична бъбречна недостатъчност.

В голям процент от случаите дифузния склерозиращ гломерулонефрит протича, без изявена типична симптоматика и още след първата биопсия се установява, че бъбреците са изчерпали компенсаторни си възможности. В тези случаи дифузният склерозиращ гломерулонефрит е първа диагноза, но не и първично заболяване.

Клиниката при хроничната бъбречна недостатъчност протича в няколко стадия:

  • Начален стадий - липсват клинични прояви. Установява се умерено понижение на концентрационната функция на бъбреците. Могат да се появят и симптоми като: главоболие, отпадналост, лесно раздразнителност, намалена работоспособност, безсъние, увеличаване на урината особено през нощта.
  • Стадий на изразена бъбречна недостатъчност, при който общото състояние на болния се влошава, липсва апетит, появява се гадене, повръщане, бързо отслабване на тегло, болки в кръста, полиурия, психични смущения и други.
  • Стадий на терминална бъбречна недостатъчност - уремия. При него, освен силно ограничената бъбречна функция е налице и нарушение на дейността на останалите органи. Кожата е бледа, суха, с упорит сърбеж. По нея се наблюдават кръвоизливи, обривни изменения. Поради хиперазотемията урея и амоняк се отделят в повишено количество от лигавицата на храносмилателния тракт, което води до образуването на язви в устата, фарингит, езофагит, гастрит, лош дъх от устата. От страна на дихателната система се установяват упорита суха кашлица, задух, ускорено и дълбоко дишане, плеврит и други. Кръвното налягане се повишава. Увреждането на нервната система се изява като фибриларни потрепвания, усилени сухожилни рефлекси, положителни рефлекси от групата на Бабински, гърчове и други.

Диагнозата хронична бъбречна недостатъчност се поставя въз основа анамнезата на болния, който съобщава за наличие на бъбречно заболяване, и редица изследвания.

Към тях спадат лабораторните изследвания (установяват се голяма диуреза, ниско относително тегло на урината, високи серумни урея, креатинин, пикочна киселина, калий, понижени натрий и калций, КАС с метаболитна ацидоза), ехография на бъбреците (установяват се намалени размери, аномалии, тумори, камъни), обзорна рентгенография, компютърно - аксиална томография, бъбречна биопсия и други.

Най-важното при лечението на хронична бъбречна недостатъчност е да се третира основното заболяване довело до ограничаване на бъбречната функция.

Паралелно с това е необходимо да се спазва диета с ограничаване на приема на вода и белтъци, коригира се алкално - киселинното състояние, хипертонията, йонния баланс, а при значителна анемия се предприемат кръвопреливания. При значително покачване на серумния калий и креатинин се пристъпва към хемодиализа. Тогава единственото окончателно лечение е бъбречната трансплантация.

3.5, 6 гласа

ВИДОВЕ Хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки