Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18.8

› Въведение

› Причини и особености

› Уремична невропатия

› Уремичен перикардит

Въведение

Необратимата загуба на бъбречна функция, в резултат на увреждане на над 70 процента от активните нефрони, се означава като хронична бъбречна недостатъчност. В резултат на загубата на основните бъбречни функции се засягат и всички останали органи, в резултат от което настъпват различни по вид и тежест системни увреждания. В хода на хроничната бъбречна недостатъчност е възможно развитие и на някои други прояви, развиващи се като пряко следствие от бъбречните увреждания.

Към рубриката други прояви на хронична бъбречна недостатъчност се включват развитието на уремична невропатия и уремичен перикардит.

Причини и особености

Хроничната бъбречна недостатъчност често се развива като крайна проява при тежки и продължително увреждане на бъбреците в резултат от въздействието на различни фактори и заболявания. Сред едни от най-честите причини и рискови фактори за развитие на хронична бъбречна недостатъчност се включват:

• рискови фактори: изложени на по-висок риск са възрастните лица, някои раси и етноси, при позитивна фамилна анамнеза (близък родственик с бъбречни увреждания), полиморбидните пациенти (с множество подлежащи заболявания), както и пациентите, при което се налага продължителен прием на някои лекарства с потенциален нефротоксичен ефект
• причини: причините за развитието на хронична бъбречна недостатъчност са разнообразни, като едни от най-честите включват диабетна нефропатия и нефросклероза, хроничен гломерулонефрит, гломерулна склероза, хроничен пиелонефрит, бъбречна туберкулоза, камъни или тумори на бъбреците, уретерите, пикочния мехур, простатата, бъбречна поликистоза, подлежащи сърдечно-съдови или чернодробни увреждания, продължително лечение с определени лекарства (антибиотици, обезболяващи, противовъзпалителни средства), агресивно онкологично лечение
• предразполагащи фактори за други нарушения: някои фактори могат да предразположат към развитието на уремична невропатия или уремичен перикардит, като такива например са подлежащи увреждания на нервите, болести, ангажиращи централната или периферната нервна система, както и подлежащи сърдечно-съдови нарушения. При тези пациенти съответните структури са засегнати от основното заболяване и показват по-висока вероятност от засягане в хода на подлежаща бъбречна недостатъчност

Уремична невропатия

Уремичната невропатия представлява една от възможните други прояви при хронична бъбречна недостатъчност, като нейната честота не може да бъде точно определена, но се счита, че е относително висока, особено при лица с дългогодишно протичане на състоянието.

Характерно за болестта е следното:

• какво представлява: уремичната невропатия представлява органично мозъчно увреждане, настъпило в резултат на високото ниво на остатъчните азотни продукти (урея, креатинин, пикочна киселина)
• патофизиологични особености: патофизиологията на уремичната невропатия е комплексна. При отпадане на една от основните бъбречни функции, а именно синтезата на витамин D, реабсорбцията на калций от червата значително намалява. Това води до хипокалциемия (намалено количество на калций в кръвния серум), което стимулира паращитовидните жлези да синтезират паратхормон. Този вторичен хиперпаратиреоидизъм води до повишена концентрация на калций в кората на мозъка, нарушавайки нормалната нервна дейност. Друг патофизиологичен механизъм на уремичната невропатия е нарушеният баланс на невротрансмитери, съдържащи азотни бази. При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност е установена увеличена концентрация на глицин в гръбначно-мозъчната течност, за сметка на намалената такава на глутамин и GABA (гама аминомаслена киселина)
• симптоми: клиничната изява на уремичната енцефалопатия включва липса на апетит, гадене, повръщане, безпокойство, трудно концентриране, дезориентация, объркване, смущения в съня, фибриларни потрепвания, припадъци, кома и други, които се развиват на фона на съпътстваща хронична бъбречна недостатъчност. В редки случаи уремичната невропатия е първа проява на хроничната бъбречна недостатъчност и става причина за диагностицирането на болестта
• диагноза: при физикалния преглед се установява нистагъм (хоризонтално или вертикално спонтанно движение на очните ябълки), хиперрефлексия (патологично увеличени сухожилни рефлекси) и оток на очните папили. Лабораторните и образни изследвания потвърждават налична хронична бъбречна недостатъчност. С важна диагностична стойност са компютърната томография и ЕЕГ (електроенцефалограма). Промените в ЕЕГ записа включват забавяне и загуба на алфа-вълни, разцепване на тета-вълните и делта-вълните
• лечение: лечението при уремичната невропатия е неспецифично. Проявата на неврологична симптоматика при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност е индикация за започване на хемодиализа (механично очистване на кръвния серум от крайните продукти на обмяната). При наличие на гърчове се прилагат бензодиазепини. Единственото окончателно и дефинитивно лечение е бъбречната трансплантация

Уремичен перикардит

Към други прояви на хронична бъбречна недостатъчност принадлежи и развитието на уремичен перикардит, като състоянието се среща относително по-рядко в клиничната практика и обикновено се открива години след диагностициране на хроничната бъбречна недостатъчност.

Характерно за него е:

• какво представлява: представлява възпаление на висцералния и париеталния слой на перикарда (развива се перикардит) в резултат от натрупването на азотсъдържащите отпадни продукти на обмяната
• патогенетични особености: патогенезата на уремичния перикардит е сложна. В основата на заболяването е нарушената екскреторна функция на бъбреците, при което се получава задръжка на течности и перикарден излив. При неговата резорбция се получават фиброзни сраствания между двата слоя на перикарда. Допълнително, при високи стойности на азотсъдържащите отпадни метаболити, като с най-голямо значение в случая в уреята, тя се отлага под формата на кристали по повърхността на перикарда, предизвикващи триене при сърдечната дейност
• симптоми: клиничната изява при уремичен перикардит включва болка в гърдите, засилваща се в легнало положение, висока температура, наличие на перикардно триене, задух, набъбване на шийните вени и други, които се развиват на фона на хронична бъбречна недостатъчност
• диагноза: диагнозата уремичен перикардит се подозира при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност и сърдечна симптоматика. Необходимо е да се направи ехография на сърцето, нативна рентгенова снимка на гръдния кош, ЕКГ (електрокардиограма), проследяват се някои лабораторни маркери, като целта е изключване на други подлежащи сърдечни патологии
• лечение: лечението на уремичния перикардит цели предимно нормализиране на бъбречната функция чрез преминаване към хемодиализа. Може да се назначи симптоматична лекарствена терапия, като в някои случаи се включват и кортикостероиди във връзка с техните изразени противовъзпалителни ефекти. Може да се предприеме и оперативно премахване на част от засегнатия перикард

Прогнозата при уремична невропатия и уремичен перикардит като част от другите прояви при хронична бъбречна недостатъчност се определя строго индивидуално, като често се наблюдава влошаване на качеството на живот и намаляване на неговата продължителност.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Бъбречна недостатъчност

Изображения: freepik.com