Магданоз

Магданоз (Petroselinum crispum) представлява тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Други имена на магданоза са меродия, петрожил.

История за магданоза: В Древна Елада са считали магданоза за свещен. С него са украсявали гробниците на починалите и са го подарявали на победителите в атлетичните състезания.

Устройство на магданоз

Изображение: freepik.com

Магданозът е многогодишно растение имащо разклонено, голо, набраздено и високо до 80 см стъбло. Коренът му е вретеновиден, месест и белезникав. Приосновните и долните стълбови листа са с дълги дръжки и са двойно до тройно перести, а горните - триделни, с линейно ланцетни дялове. Цветовете на магданоза са жълто-зелени, събрани в сложни съцветия сенници, с от 8 до 20 главни лъча. На всеки лъч се развиват множество цветчета, всяко от които притежава собствена дръжчица. Цъфти юли-август месец. Плодовете на магданоза са синьо-зелени, яйцевидни, 2-3 мм дълги, като при узряване се разпадат на две половинки.

Разпространение на магданоз

Родината на магданоза е централният средиземноморски регион (южната част на Италия, Алжир и Тунис). Широко разпространено в Близкия Изток, Европа, Америка. Култивиран е още преди 2000 г. Използван е повече като лекарство, отколкото като подправка. Има две основни групи магданоз - с къдрави листа (Petroselinum crispum Var srispum) и италиански или с плоски листа магданоз (Petroselinum crispum Var neapolitanum). Друг вид магданоз е корен магданоз (Petroselinum crispum Var tuberosum).

Използваема част на магданоз

За лечебни цели се използват плодчетата, листата и корените на растението.

Химичен състав на магданоз

Магданозът съдържа витамин С, витамин А, фолиева киселина, витамин К, етерично масло, апигенин, флавоноиди, антиоксиданти (особено лутеолин).

Изображение: Photo by and (c)2009 Derek Ramsey (Ram-Man), GFDL 1.2, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на магданоз

Магданозът е ароматна подправка, притежаваща редица лечебни свойства

• апетитовъзбуждащо;
• газогонно;
• пикочогонно;
• тонизиращо гладката мускулатура;
• регулиращо кръвното налягане;
• противотуморно;
• стимулиращо храносмилането.

Някои състояния и заболявания, при които се използва магданоз

• камъни в бъбреците
• инфекции на пикочните пътища
• напукана кожа
• синини
• тумори
• ухапвания от насекоми
• метеоризъм
• запек
• жълтеница
• задържане на течности
• хипертрофия на простатата
• нарушения на менструацията
• полово безсилие
• очни заболявания (катаракта)

Магданозът има множество ползи за човешкия организъм, благодарение на съдържащите се в него вещества:

• Миристицин - органично съединение, присъстващо в етеричното масло извлечено от магданоза, помага за забавяне образуването на тумори (предимно в белия дроб) и намалява риска от появата на рак на дебелото черво и простатата.
• Лутеолин (флавоноид) - елиминира вредните радикали, които увреждат клетките; подпомага въглехидратния метаболизъм и действа като противовъзпалителен агент.
• Витамин С - има противовъзпалителен ефект и отслабва симптомите на заболявания като ревматоиден артрит и остеоартрит; укрепва имунната система и спомага за по-бързото зарастване на рани.
• Бета-каротин - намалява риска за развитие и задълбочаване на атеросклероза, диабет и рак на дебелото черво.

Начин на употреба

• запарка - 1 супена лъжица от корените или листата се кисне 2 часа в 400 мл вряла вода. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка три пъти дневно преди хранене.
• извлек - 1 чаена лъжичка счукано семе от билката се залива с една чаена чаша вода. Кисне 8 часа и се изпива на части за 1 ден.
• сок - получава се с помощта на сокоизстисквачка. Приема се по една супена лъжица 3 пъти дневно преди хранене.
• външно приложение - нанася се директно върху напукана кожа, натъртвания, тумори, ухапвания от насекоми, въшки и други паразити.

Магданозът в кулинарията

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Тази подправка е много популярна и се използва в Близкия Изток, Европа, Бразилия и Северна Европа. Къдравият магданоз се използва за декорация, а плосколистния за приготвяне на ястия от картофи, ориз, месо, риба. Магданозът е основната съставка на италианската салса верде, която съдържа магданоз, каперси, аншоа, чесън, хляб, напоен с оцет. В Бразилия, прясно нарязан магданоз и прясно нарязан лук са основните съставки на подправка наречена "cheiro-verde", означаваща "зелен аромат", която е ключова за бразилските ястия. Билката е основен продукт на ливанската салата табуле, която се счита, че дава "мъжка сила".

Магданозът в козметиката

Етеричното масло от билката се използва в козметичната индустрия за ароматизиране на сапуни, парфюми и кремове.

Начин на приложения в домашната козметика

За избелване на кожата - 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз се смесва с 1 супена лъжица кисело мляко. Разбърква се добре и сместа се нанася на лицето. Престоява 20 минути и се изплаква.

Взаимодействия с лекарства

Магданозът не трябва да се консумира когато приемате Варфарин (антикоагулант), защото билката намалява ефекта му! Подправката взаимодейства и с диуретици, като усилва действието им и може да се стигне до загуба на прекалено много течности от тялото. Дехидратацията може да доведе до замаяност и понижение на кръвното налягане. В тази връзка, със засилване отделянето на течности от организма, като резултат от консумацията на магданоз в различни количества, той не трябва да се употребява по време на кърмене - понижава количеството на кърмата.

Внимание!

Приемане на големи количества магданоз може да доведе до анемия, чернодробни и бъбречни усложнения, алергични кожни реакции!

Бременни жени не трябва да консумират големи количества магданоз. Има проучвания, че при използване на билков комбиниран продукт съдържащ магданоз и китайска ангелика, той може да увеличи риска от развитие на аномалии у плода.

Заглавна снимка: Roula30, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons