Боровинка червена, Кокази, Кокоз, Суница, Червена брусница

Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea) e малък вечнозелен храст, с изправено стъбло, чиито листата и плодове се използват като храна и лекарство от стотици години.

Английското название на растението е lingonberry (или cowberry) и се различава от cranberry, което на български също се превежда като червена боровинка. Първото растение, наричано още планинска червена боровинка, е малък храст, който расте в северните иглолистни гори. Цветчетата са бели или бледорозови, като в по-голямата част покриват тичинките. Плодовете са малки, с къси дръжки и подредени в групи. Имат много приложения в народната медицина, особено при бактериални инфекции и бъбречни заболявания.

Вторият вид червени боровинки се срещат като храст-джудже или пълзящи лози; виреят в блатата и сезонно наводнените райони. Цветовете са тъмнорозови, а венчелистчетата са извити назад, при което не покриват тичинките. Плодовете са по-големи, индивидуално разположени и захванати с дълги дръжки за стъблата. Те са една от най-популярните билки, когато става дума за инфекции на пикочните пътища.

В тази статия ще разгледаме първия вид червена боровинка, която може да бъде срещана и под името кокази, кокоз, сураница и червена брусница.

Изображение: Dawn Endico from Menlo Park, California, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Устройство на червена боровинка

Червената боровинка малък храст, достигащ 40 сантиметра, като рядко се срещат екземпляри високи до 1 метър. Има пълзящи корени, изправени (за разлика от другата червена боровинка, която е пълзяща), слабо разклонени, космати стъбла. По тях няма шипове или бодли. Кореновата система е променлива. Растенията имат мрежа от фини, плитки, влакнести корени, наподобяващи коса, като може да има един главен корен. Максималното вкореняване е на дълбочина от 30 сантиметра.

Листата са зимуващи, розетъчно разположени, малки и гъсто разположени. Дълги са 5-18 мм и 4-9 мм широки. Петурата е проста. По форма листата са широкоелипсовидни (почти овални), с назъбени краища. Листата са месести и жилави. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу светлозелени с тъмни точици (пъстри). Страничните вени са ясно разграничени. През зимата най-тъмнозелените листа започват да лилавеят.

Изображение: © Hans Hillewaert

Цветовете са звънчевидни (с форма на камбанка) и достигат 5-8 мм дължина. Цветът им е бял или бледорозов. Изградени са от 4 венчелистчета и 4 слети чашелистчета. Има един прост плодник, стърчащ над цвета. Тичинките са 4 или 8. Съцветията са гъсто разположени, събрани в групи, като камбанките са наклонени към земята. Цветовете са хермафродитни (има мъжки и женски органи) и се опрашват най-често от пчели. Освен това растението е самофертилно. Цъфти през първата половина на лятото - през месеците юни-юли (понякога цъфтеж се наблюдава през май и август).

Плодовете са сферични, червени и лъскави. Достигат 5-8 мм (6-10 мм) в диаметър. Те са особено сочни, а вкусът е сладко-кисел. Узряват през август, септември. Подовете могат да презимуват на растението, при което стават много по-сладки когато снегът започне да се топи. Семената узряват през октомври.

Разпространение на червена боровинка

Червената боровинка се среща в борови гори и арктическата тундра из цялото Северно полукълбо от Евразия до Северна Америка. Среща се из цяла Европа, включително Великобритания, от Исландия на юг и изток към Пиренеите, Македония, Северна Италия и Кавказ, Северен Сибир, Северна Азия до Япония.

Тя е сред обичайните горски храсталаци в тези райони, като се среща още в слънчеви планински ливади, блата, мочурища, скали, полски полянки и крайпътни участъци. Предпочитат влажна и кисела почва.

В България червената боровинка вирее по каменисти поляни и в иглолистните гори на Западна и Централна Стара планина, Рила, Витоша и Родопи.

Използваема част на червена боровинка

Използват се:

• листата, които се събират по време на цъфтеж през май-юни и от тях се прави лечебен чай;
• плодчетата след узряване.

Химичен състав на червена боровинка

Листата съдържат

• аликозида арбутин;
• пирозид;
• салидрозид;
• дъбилни вещества;
• киселини.

В листата се натрупват калций, магнезий, алуминий, сребро, олово и бор.

Плодът съдържа

• пектинови вещества;
• минерални и дъбилни вещества;
• витамини А, С, Е, В2, В9 и други витамини от група В;
• каротин;
• минерали, като калий, калций, магнезий, мед, желязо, манган и цинк.

Плодовете са с високо съдържание на танини и антоцианини.

Хранителното съдържание варира в зависимост от редица фактори, като вида на почвата и други. Съдържанието на протеини се оценява на 5 до 6%, а общото енергийно съдържание - 509 ккал за 100 гр.

През зимата количеството на фибрите се увеличава, докато това на минералите намалява.

Изображение: Miya.m, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на червена боровинка

Свойства и действие на растението

Червената боровинка притежава:

• противовъзпалително,
• антисептично,
• пикочогонно,
• кръвопрочистващо,
• слабително,
• апетитовъзбуждащо,
• стягащо;
• антиревматично;
• диуретично;
• антипиретично;
• тонизиращо и
• укрепващо действие.

Кулинарни приложения

Червената боровинка може да се намери на пазарите в Европа, Япония, Аляска, Скандинавия, Русия и Канада, като е особено популярна в Северна Русия и Швеция. Значителни количества от тези плодове се внасят САЩ всяка година.

Плодовете на червената боровинка могат да се консумират сурови или варени. От тях се приготвят сосове, конфитюр, желе, бонбони. Използват се за производство на безалкохолни напитки и сиропи, както и слабоалкохолни (вино) и спиртни напитки (водка с червена боровинка).

Могат да се добавят към различни продукти за направата на торти, сладолед, пудинги, чийз кейкове, палачинки, пайове и други десерти. В скандинавските страни от червени боровинки се приготвят редица традиционни ястия. Като гарнитура червените боровинки често се сервират до картофено пюре, кюфтета и печено агне.

Изображение: freepik.com

Медицински приложения

Червената боровинка намира приложение при възпаления на пикочния мехур, камъни в бъбреците, цистит, подагра, затлъстяване, рак на гърдата, захарен диабет, различни урогенитални условия и други, като различните части на растението се прилагат по специфичен начин и имат различно действие.

Така например от листа на червената боровинка се приготвят чайове и отвари, прилагани най-вече при лечението на бактериални инфекции, особено на пикочния мехур, гонорея, артрит, ревматизъм, подагра, диабет и диария.

Плодчетата на червената боровинка накиснати във вода са били използвани като домашен лек срещу скорбут в миналото, което не е чудно, предвид богатото съдържание на витамин С. Гаргарата с пресен сок от червени боровинка е лековита при болки в гърлото. Сушените плодове се използват като лек при диария, кашлица и простуда.

Лекарствени желета и сиропи се използват при възпалено гърло и настинки. Също така те са популярно народно средство за лечение на бъбречни заболявания, стомашно разстройство и висока температура.

От листата и стъблата се добива арбутин, който се използва от фармацевтичната промишленост за производство на препарати, използвани за лечение на стомашно-чревни разстройства. Арбутинът намира приложение в козметиката за отстраняване на кожни проблеми и дефекти.

Козметични приложения

Сокът от плодовете стимулира проникването на водата в клетките на кожата и я предпазва от повяхване и образуването на преждевременни бръчки.

Други употреби

• Като средство за отдих

В някои области брането на червени боровинки е сред предпочитаните начини за отдих и активност.

• За производство на боя

От листата и стъблата се получава жълто багрило, а от плодовете - пурпурна боя.

Начин на употреба на червена боровинка

• студен извлек - 2 супени лъжици нарязани листа се слагат в 250 г. студена вода. Оставя се да кисне 10 часа.
• горещ извлек - 2 супени лъжици се заливат  в емайлиран съд с 200 г. вряща вода. Оставя се на водна баня за 30 минути. Прецежда се и се добавя преварена вода до първоначалното количество. Пие се 30 минути пред хранене.
• отвара - 1 супена лъжица на 1 чаша вряща вода. Ври 15 минути, прецежда се и се приема по половин чаша дневно.
• запарка от листа - 1 супена лъжица листа се слагат в чаша вряща вода. Кисне половин час и се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 4 пъти дневно /като пикочогонно средство/.
• запарка от цвят на червена боровинка - върху 40 г. цветчета се излива 1 литър вряща вода. Може да се добавят и 1-2 супени лъжици наситнени сушени листа от подбел. /за бързо отделяне на гъсти секрети от бронхите/.
• запарка от листа на червена боровинка с триделен бутрак за лечение на псориазис - смесват се равни количества листа от червена боровинка и стръкове от триделен бутрак. Една супена лъжица смес се залива с 1 чаша вряща вода. Оставя се да кисне 8 часа, прецежда се и се приема по четвърт чаша 3-4 пъти дневно, 30 минути преди ядене.

Интересно за червена боровинка

Растението запазва своите листа през цялата зима, дори и в най-студените години, което е необичайно за широколистните растения. Червената боровинка е изключително издръжлива на застудяване. Толерира температури дори по-ниски от -40°C, тъй като в естествената си среда обикновено е защитена от замръзване, благодарение на снежната покривка. Горещите лета обаче са неблагоприятни за растението.

Червена боровинка расте в изобилие, особено в сухи и светли гори. Тя е една от най-ценните горски плодове и тя се събира за домашна употреба и търговска цел. Само във Финландия годишната реколта варира от 1 до 20 милиона килограма, което близо 10 пъти по-малко от количеството, което расте по техните гори.

Червената боровинка е любим плод и на много животни. Мечката е сред най-големите й любители, но дори и ловуващи животни, като вълци и белки я включват към менюто си. Особено добрата реколта може да забави дори миграцията на птиците.

Интересно за растението е фактът, че всяка добра реколта неизбежно е последвана от бедна: тежката реколта изсмуква енергията на растенията и те цъфтят слабо на следващата година, което разбира се означава раждането на много малко плод.

В сравнение с черната боровинка обаче, реколтата на червената е по-надеждна: червената боровинка цъфти няколко седмици по-късно, когато времето е по-стабилно и има много насекоми. Най-важните опрашители са пчелите, както медоносните, така и земните пчели, макар че и много други насекоми да посещават цветчетата.

Отделните издънки на растението живеят само няколко години, индивидуалните корени могат да живеят в продължение на няколко десетилетия, докато самите растения са жизнени стотици години, като най-старите части изгниват, а на върха продължава да нарастват и избуяват нови издънки. Възрастта на растението може да бъде оценена спрямо неговия размер: стъблото расте с около 10 см на година, а само едно растение може да покрие доста голям участък от територията.

Червената боровинка е доста устойчива на огън и практически не се унищожава лесно, а някои храсти могат да бъдат дори по-стари от гората.

Интересни факти

• През 1745 г. княгиня Елизабет наредила да се засади червена боровинка из цял Петерхоф.
• През 20ти век червената боровинка добива все по-голяма популярност за отглеждане като декоративно растение.
• Интересно е също така да се отбележи, че в някои гори са намерени естествено създадени хибриди между червената и черната боровинка (Vaccinium myrtillus).

Внимание!

Чаят от червена боровинка не трябва да се пие продължително време, защото съдържа арбутин, който в по-големи количества действа като токсин.

Заглавно изображение: Photo: Philip Gabrielsen, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons