Коприва

Коприва (Urtica dioica) представлява многогодишно, тревисто, цъфтящо растение. Достига на височина до 1,5 метра. Принадлежи към семейство Копривови (Urticaceae). Копривата е двудомно растение, което се развива през лятото и умира през зимата.

Видът е разделен на шест подвида, пет от които имат  по листата и стъблата множество кухи, жилещи власинки наречени трихоми. Те действат като подкожни игли, инжектиращи хистамин и други химикали, които предизвикват усещане за парене при контакт между нея и кожата на хора и животни. Сместа от химични съединения, причиняваща болезненото парене или парестезия, донася обичайни имена на копривата като горяща коприва, горяща трева, изгаряща леска.

Растението има дълга история на употреба като лекарство, като източник на храна и като източник на фибри.

Устройство на коприва

Копривата има пълзящо коренище и широко растящи ризоми и ластуни, оцветени в ярко жълто като корените й.

Листата са срещуположно разположени на клончетата, меки, дълги от 3 до 15 см. Имат продълговато - сърцевидна форма (ланцетни), с назъбени ръбове, оцветени в тъмно зелено, покрити с парливи твърди власинки. Стъблата са изправени, също зелени на цвят и покрити с парещи власинки.

Тя носи малки зеленикави или кафеникави многобройни цветове, събрани в увиснали, ресисти, разклонени, метлицовидни съцветия, разположени в пазвите на връхните листа.

Плодът на копривата представлява малко, сухо орехче, съдържащо едно семе. Цъфтежът й е през месеците май - септември.

Разпространение на коприва

Родният ареал на разпространение на копривата е установен в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка. Вирее по гори, ливади, планини.

Използваема част на коприва

Използваемите части на копривата са листа и корени.

Химичен състав на коприва

Билката съдържа следните вещества:

• витамин С;
• каротин;
• витамини от група В;
• витамин РР;
• витамин К;
• танин;
• 3,4-диванилилтетрахидрофуран

Копривата е богата на витамини А, желязо, калий, магнезий и калций. В листата се съдържат химически вещества, на които се дължи парещото им въздействие при контакт: ацетилхолин, хистамин, 5 - HT (серотонин), мороидин, левкотриени и вероятно мравчена киселина.

Лечебни свойства и приложение на коприва

Как действа и при какви заболявания се прилага копривата?

• намаля нивото на кръвната захар - при диабет;
• има силно кръвоспиращо действие - при кръвоизливи;
• използва се за лечение на възпалителни заболявания на бъбреците и пикочните пътища;
• при различни заболявания на кръвта - анемии;
• срещу някои алергични състояния - сенна хрема;
• повлиява ревматизма;
• при подагра;
• грип;
• срещу някои стомашно-чревни заболявания;
• като слабително;
• срещу епилепсия;
• повлиява общата слабост на организма;
• срещу кожни заболявания;
• при лечение на артрит;
• заболявания на опорно-двигателния апарат;
• неразположения на сърдечно-съдовата система.

Билката се смята за галактогонно средство - насърчаващо лактацията при кърмачките.

Екстракти от корена на копривата са широко изследвани в клинични изпитания за лечение на симптомите на доброкачествена хиперплазия на простатата. Тези екстракти са показали, че успяват да облекчат повече симптомите на заболяването, в сравнение с плацебо, както приложени самостоятелно, така и комбинирани с други билкови лекарства.

Тъй като екстрактите от коприва съдържат 3,4-диванилилтетрахидрофуран, се използват от културисти в опит да се повиши свободния тестостерон.

Уртикацията  или налагането с коприва, е процес на умишлено прилагане на парещите (жилещи) свойства на билката върху кожата, за да се предизвика възпаление и загряващ процес, причиняващ съответно и зачервяване. Това е народен лек при ревматизъм, предоставящ временно облекчение от ревматоидната болка.

Екстракти от листата на коприва могат да помогнат при гликемичния контрол при пациенти с тип 2 диабет, които трябва да използват инсулин.

Копривата в кулинарията

Вкусът на копривата при готвене е подобен на спанак и краставица. Младите растения са били събирани от американските индианци и консумирани варени, когато другите хранителни растения са оскъдни. Накисването на копривата във вода или готвенето й, осигуряват премахване на парещите й свойства.

След като растението навлезе в своя цъфтеж, по листата се развиват много твърди частици, наречени цистолити (cystoliths), които при консумация могат да раздразнят уринарния тракт. В своя връх на растеж копривата съдържа до 25% протеин - високо ниво за листните зелени зеленчуци. Най-младите листа са годни за консумация, като от тях се прави и най-добрата изсушена билка. От сухите листа се приготвя чай. От цвета на растението също може да се направи чай. Понякога се използват в производството на сирене, сосове, пюрета, подправки, в пълнежи за тестени изделия.

Напитка от коприва:

Листата на растението се потапят в концентриран захарен разтвор. След отстраняването им, към получената течност се добавя и източник на лимонена киселина (обикновено лимонов сок), с цел по-дълга трайност и придаване на тръпчив вкус на питието. Има и готови напитки в търговската мрежа, съдържащи екстракт от коприва. Много рецепти за алкохолни питиета също съдържат билката, например бира с коприва е любимо пиво на Британските острови.

ФОРМИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА КОПРИВАТА:

• външно - тинктура;
• вътрешно - чай;
• в козметиката - за подхранване на косата, при косопад. Копривата се включва в състава на шампоани, предназначени за контрол на пърхота и добиване на лъскавина на косата.

Начин на употреба:

• тинктура - нарязани на ситно корени се заливат с 40-градусов алкохол. Така престояват на топло място половин месец. Прецежда се и се използва за външно приложение;
• чай - 1 ч.л. се залива с 250 мл вряла вода и се оставя 10 минути да кисне. Пие се по няколко пъти дневно.

Интересно за копривата!

В Обединеното кралство всяка година се провежда Световно първенство по ядене на коприва. На състезателите се предоставят 60 сантиметрови стъбла на растението, от които те трябва да махнат листата и да ги изядат. Съответно, който изяде най-много листа за определено време е победител. Състезанието датира от 1986 г., когато две съседни ферми се опитали да разрешат спор, отнасящ се до инвазивния растеж на коприва в тях.

От копривата се произвеждат и текстилни изделия - бельо, военни униформи. Тя се използва и като оцветител, поради извлечените от корена й жълти багрила и жълтеникаво-зелени от листата.

Лечение при ужилване от коприва - локално се използват антихистаминни или хидрокортизонови кремове и лосиони. Народните средства за лечение на състоянието вклюват глухарче, хвощ, листа от лапад, живовляк, папрат, кал, слюнка, сода за хляб, масло и лук, лимонов сок, локално приложение на магнезиево мляко.