Драка-обикновена, Христов трън, Чалия

Драка-обикновена, Христов трън, Чалия (Paliurus aculeatus s. spina-christi) представлява силно разклонен бодлив храст, който се класифицира към семейство Зърникови (Rhamnaceae). Растението се добива от дивата природа за местна употреба като лекарство и храна. Отглежда се като декоративен вид, а има и дълга история на употреба като жив плет. Нарича се още йерусалимски трън, гирлянден трън или трънен венец. Както се предполага от латинското име и от древното предание, бодливите клони на този храст уж са били използвани за направата на трънената корона, поставена върху Христовата глава преди разпятието му.

Устройство на драка

Растението достига височина 3-7 метра. Развива се като храст или малко дърво. Клоните на драката са зигзагообразни. По тях се установяват бодли, които представляват видоизменени прилистници. Образува малки, нежни, овални, зелени листа с дъговидно жилкуване. Имат дължина от 2 до 5 см, ширина от 1 до 4 см и цял листен ръб. Цветовете са дребни и златистожълти, развиващи се в пазвите на листата. Плодчетата са полусферични, неразпукливи, дървесни орехчета с дисковидни крилца. Имат диаметър от 2 до 3,5 см. Цъфти през месеците юни-септември, а плодовете узряват от юли до ноември.

Разпространение на драка

По света са разпространени около 80 вида драки. У нас се среща само един - обикновената драка, която расте по каменисти склонове и сипеи из цялата страна. Разпространена е в Южна Европа - от Франция и Испания до Украйна и Гърция; Западна Азия - от Турция и Левант, до Централна Азия, Иран, Таджикистан и Афганистан; Северна Африка - Мароко, Алжир. Вирее на надморска височина до 3000 метра.

Използваема част на драка

• свежи листа;
• корени;
• плодове.

Химичен състав на драка

• дъбилни вещества;
• гликозиди;
• рамноглюкозиди;
• рутозид.

Плодовете съдържат редица медицински активни съединения, включително танини, алкалоиди, стероли и флавоноиди като рутин, изокверцетин, кверцетин-3-рутинозид-7-рамнозид и каемпферол-3-гликозид.

Лечебни свойства и приложение на драка

Билката се прилага при

• кашлица;
• камъни в пикочния мехур;
• ракови язви и слузести тумори в начални стадий;
• за укрепване съпротивителните сили на организма;
• затягащо действие - при диарии, дизентерия, коклюш;
• детско напикаване;
• екземи и кожни обриви - външно.

Рамноглюкозидите, изолирани от билката, са известни със свойствата си на очистително средство за дебелите черва.

В народната ни медицина драката се използва като пречистващо кръвта средство, при екземи и високо кръвно налягане.

Плодовете са антиревматични, стипчиви, диуретични, хипохолестеролемични и тонизиращи агенти. Те се използват за лечение на възпаление, диария и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Водният екстракт от плода показват антимикробни, антибактериални, противогъбични, хиполипидемични и антиоксидантни свойства.

Начин на употреба

Драката се приема под формата на отвара.

Други употреби на драка

Растенията се използват за хеджиране, въпреки своя рехав, но храстовиден вид. В определени райони по света се култивира с тази цел.

Плодове се съхраняват сурови или сушени за по-късна употреба. Имат приятен подкиселен вкус, донякъде наподобяващ сушени ябълки.

Внимание!

Приета в големи количества, драката действа дразнещо на храносмилателния тракт и създава дискомфорт на бъбреците.