Топлинна терапия

Съвременният човек има привилегията да се възползва от удобствата на модерния свят, пригодени за оптимална и лесна употреба.

Много от методиките и технологиите, които използваме, особено за облекчаване на болката, са заимствани от нашите предци и осъвременени, пригодени за употреба от модерния човек. Така например съвременната топлинна терапия се различава силно от използваните средства преди повече от петдесет години, но целта и основите на терапията не са се променили особено.

Разликите са в това, че са създадени по-удобни средства за използване на благоприятните свойства на топлинното лечение (термотерапия, лечение чрез топлина).

В далечното минало нашите предци са се възползвали от тази методика с помощта на пясък, затоплени на огън предмети, глина, парафин и други, които крият своите рискове при неправомерна употреба (многократно по-висок риск от изгаряне на кожата).

Днес се радваме на множество различни средства за извършване на топлинна терапия, вариращи от лесни за употреба дори в домашни условия компреси до инфраред терапия и ултразвуково лечение.

Кой от методите за топлинно лечение ще предпочетем зависи до голяма степен от нашето здравословно състояние, оплаквания, подлежащи заболявания, индивидуални особености и други фактори.

За постигане на оптимални резултати на фона на максимална безопасност се препоръчва консултация със специалист (личния лекар, физиотерапевт), който след обстоен преглед и разпит въз основа на своя опит и знания ще назначи най-добрата термотерапия за вашето конкретно състояние.

Какво представлява топлинната терапия?

Топлинната терапия, чиито основни ефекти са познати още от древността и са използвани от древните гърци, намира широко приложение към днешна дата за облекчение на различни състояния, като съвременните средства позволяват нейното ефективно използвани дори в домашни условия. В културата на Китай и Япония от дълбока древност до сега се прилагат различните природни ресурси в помощ на топлинното лечение.

По същество термотерапията представлява метод, чрез който се предизвиква локално или генерализирано затопляне и произхождащите от това ефекти. Основната цел е леко до умерено затопляне (на болезнената зона или на цялото тяло), а не изгаряне с прекомерно или твърде дълго приложение на различните средства.

Използват се различни среди, като например затоплен въздух, топла вода, глина, луга, пясък и други. Употребяваните средства допълнително оказват механичен и физичен ефект освен термичния, като по този начин се постига оптимална ефективност на използваната методика.

Приложението на топлинната терапия е широко във връзка с нейните многобройни ефекти, а именно:

• противовъзпалителен ефект
• спазмолитичен ефект
• подобряване на трофиката на подлежащите тъкани
• аналгетичен ефект (намаляване на болката)
• ускоряване на регенеративните, възстановителни процеси
• дилатация (разширяване) на локалните кръвоносни съдове
• подобряване на подвижността на мускулните влакна

В основата на биологичните свойства на топлинната терапия стои предизвиканата от нея вазодилатация на кръвоносните съдове в областта, което от своя страна води до подобряване на снабдяването на прилежащите тъкани с кислород и хранителни вещества и улесняване на процесите на отстраняване на отпадните продукти от обмяната.

Термотерапията е отлично средство за справяне с болковия синдром, особено когато се касае за състояния, при които са ангажирани мускулите.

Топлинната терапия обикновено се използва като част от комплексните мерки за лечение на конкретното заболяване или облекчаване на симптомите на пациента и рядко се прилага самостоятелно. Често се съчетава с медикаментозна терапия (мускулни релаксанти, аналгетици, противовъзпалителни средства и други), както и с различните методики, използвани във физиотерапията.

Методът е изключително ефективен, неинвазивен, безболезнен, икономичен (при приложение в домашни условия процедурата практически е напълно безплатна) и лесен за изпълнение.

В зависимост от състоянието на пациента, вида и тежестта на заболяването и неговите оплаквания, процедурата се прилага локално (върху точно определена зона), регионално (върху определен регион, който по същество представлява съвкупност от няколко зони) или цялостно (генерализирано приложение върху цялото тяло). В зависимост от оплакванията се избира подходящ метод, като в масовия случай се прилага регионалното топлинно лечение.

Продължителността на манипулацията също зависи до голяма степен от вида и тежестта на увреждането, като при някои състояния добри ефекти се постигат с приложение за 15 до 20 минути, докато при други приложението на процедурата е между половин и един час. При някои пациенти топлинната терапия може да е с продължителност два и повече часа.

В зависимост от състоянието на болния и по преценка на лекуващия лекар и/или физиотерапевт се използват различни средства, включени в рамките на топлинното лечение.

При кои заболявания и състояния се прилага топлинна терапия?

Поради своите благоприятни ефекти главно върху костно-мускулната система и мускулно-ставния апарат, топлинната терапия се прилага предимно в ревматологията, травматологията, физиотерапията, рехабилитацията, а при някои пациенти и при бъбречни и жлъчни колики, увреждания на репродуктивните способности и други.

В зависимост от вида, локализацията и размерите на увреждането се прилагат различни методики, включени в рамките на топлинната терапия.

Най-общо се различават суха и влажна топлина. Сухата топлина, каквато например се произвежда от електрическите нагреватели, термовъзглавници, както и в сауната, извлича влагата от тялото и може да доведе до дехидратация при неправомерна употреба.

Влажната топлина (парна баня, използване на топли и влажни хавлиени кърпи и други) може да подпомогне проникването в дълбочина на топлината и достигането до дълбоко разположените мускули и тъкани. Съществуват дебати относно кой от двата вида топлина е по-полезен за човешкия организъм, като според много специалисти влажната топлина осигурява по-добро проникване, облекчаване на симптомите и подобряване комфорта на пациента.

Едни от най-често използваните средства за топлинна терапия са бутилките и подложките, пълни с топла вода или гел (специална субстанция, която при затопляне бавно отделя топлината в продължение на до 30 минути).

Различните видове електрически подложки (налични в различни размери, с различна форма за по-удобна употреба) също са повсеместно разпространени и удобни за домашна употреба.

Често използвани във физиотерапията и за целите на рехабилитацията са сауна, парна баня, парафинова терапия, използването на специални затоплени завивки и материи, флуидотерапия, но също така и ултразвукова терапия, диатермия, използващи високочестотен електромагнитен източник, инфрачервено лъчение и други.

При някои състояния (бурсит, болест на Raynaud и други) е удачно комбинираното приложение с редуване на затопляне и охлаждане на съответната зона.

Едни от най-честите показания за приложение на различните видове термотерапия включват:

• навяхвания и изкълчвания
• възпаление на сухожилия
• мускулна треска
• оток (подуване) на коляното
• артралгия (болка в ставите), миалгия (болка в мускулите)
• за облекчаване на някои от симптомите при остеоартрит, ревматоиден артрит и други форми на артрит
• фибромиалгия
• синдром на ротаторния маншон на рамото
• болести и травми на периферни нерви
• за облекчаване на различните видове крампи (при болезнена менструация, неврологични и други)
• при трудно зарастващи рани
• при хематоми
• при цистит, бъбречна колика, в комплексните терапевтични мероприятия при стерилитет
• инфекции на пикочните пътища без уточнена локализация
• при жлъчна колика, колит, в някои случаи и при хроничен гастрит

Лечението с помощта на топлина може да се използва и като част от алтернативните средства за облекчаване на настроението при сезонни нарушения, проблеми със съня и други.

Препоръчва се провеждане под медицински контрол за оптимизиране на ефективността от лечението и намаляване на рисковете от странични ефекти и/или влошаване на общото състояние.

Какви рискове крие приложението на топлинна терапия?

Макар и с дълга история и многогодишна употреба, топлинната терапия сама по себе си също крие известни рискове, особено при неправомерна употреба.

Основният риск се корени в опасността от изгаряне на кожата, при по-тежките случаи изгаряне и на подлежащите меки тъкани и свързаните с това усложнения и дискомфорт.

При използване на неподходяща методика и средства за термотерапия е възможна липса на желания ефект, поради което се препоръчва предварителна консултация със специалист. Неподходящата методика от своя страна може да предизвика временен дискомфорт и/или влошаване на общото състояние, особено при продължително приложение.

За минимизиране на рисковете от нежелани ефекти и странични реакции при провеждане на термотерапия и топлинно лечение се препоръчва задължителен лекарски контрол, като с повишено внимание процедурите се прилагат при определени групи пациенти.

Рискови са лицата с подлежащи хронични заболявания, като например захарен диабет, сърдечна недостатъчност, хипертония (високо кръвно налягане), някои неврологични заболявания (множествена склероза, гръбначни увреждания), някои форми на ревматоиден артрит, дерматит, дълбока венозна тромбоза, периферна съдова болест, открити рани, онкологични заболявания, туберкулоза, фебрилитет (повишена телесна температура) и други.

При тези пациенти топлинното лечение може да обостри подлежащите заболявания, предизвиквайки влошаване на общото здравословно състояние.

При наличие на системна инфекция също не се препоръчва приложението на термотерапия, тъй като се създават благоприятни условия за допълнително разпространение на патогенните причинители.

Топлинна терапия не се извършва при наличие на кървене, разязвяване, инфекция или остро възпаление на подлежащите тъкани, открити рани и други, тъй като топлината предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, което благоприятства разпространението на болестния процес и може да улесни разрастването на възпалителното огнище или инфекцията.

Като цяло този вид лечение се счита за относително безопасен, неинвазивен метод, като рисковете от нежелани ефекти са минимални, особено при спазване на лекарските предписания.

Топлинна терапия (термотерапия) се извършва под медицински контрол, като в зависимост от състоянието на пациента се предпочита определена методика и средства за нейното осъществяване.