Лечение на асцит

› Въведение

› Какво е асцит и кои заболявания го причиняват?

› Кога е необходимо лечение при асцит и каква е целта на терапията?

› Диуретици при асцит

› Хранене и общи мерки при асцит

› Други методи за лечение на асцит

Въведение

Асцитът представлява патологично натрупване на течност в коремната кухина, най-често в резултат от подлежащо авансирало чернодробно заболяване, застойна сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, онкологични процеси и други. Лечението на асцит включва използване на подходящи диуретици, промени в храненето, редица общи мерки, симптоматични средства, както и специализирана терапия, съобразно етиологията на процеса. Индивидуализирането на терапията и стриктното проследяване на пациентите има ключова роля за ефективността на лечението, превенция на асоциираните с асцит усложнения и дългосрочни последици.

Какво е асцит и кои заболявания го причиняват?

Асцитът се среща относително често в клиничната практика, като в много редки случаи е безобиден и обикновено е симптом на друго подлежащо заболяване или развиващи се усложнения. Характерно за етиологията и особеностите при асцит е следното:

• какво е асцит: по същество асцитът представлява натрупване на течност в коремната кухина, което се съпровожда от чувство на тежест, дискомфорт, болка в корема, бързо усещане за ситост след прием на малки количества храна, задух, влошаване качеството на живот. При част от пациентите състоянието може да протече известно време без особено добре забележими симптоми, като засегнатите са склонни да неглижират голяма част от оплакванията
• причини за асцит: сам по себе си асцитът е симптом или усложнение на друго подлежащо заболяване с различна етиология. Сред най-честите причини за асцит се включват тежки увреждания на черния дроб, като в над две трети от случаите състоянието се дължи на подлежаща чернодробна цироза. Други чести причини могат да бъдат застойна сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, панкреатит, някои инфекции, онкологични заболявания (включително като проява при рак на яйчниците, рак на гърдата, рак на дебелото черво и други)
• рискови групи пациенти: изложени на по-висок риск от поява на асцит са лица с напреднала чернодробна патология (вирусен хепатит, стеатоза, фиброза, цироза, злоупотреба с алкохол), лица с дългогодишни сърдечни или бъбречни увреждания, онкологични пациенти, както и лица с ограничен достъп до медицински услуги

Ранното разпознаване на причините, довели до развитието на асцит, позволяват оптимизация на терапията и целенасочен подход с цел бързо овладяване на състоянието и превенция на усложненията.

Кога е необходимо лечение при асцит и каква е целта на терапията?

Лечение при асцит е необходимо във всички случаи, независимо от тежестта на оплакванията. Колкото по-рано стартира терапията, толкова по-ниски са рисковете от усложнения.

Изключително голямо влияние върху избора на лечение играе етиологията на процеса, общото състояние на засегнатите, наличните оплаквания. Най-често терапията стартира при поява на видимо и прогресиращо нарастване на корема, затруднено дишане, особено в легнало положение, промени в апетита, болка и дискомфорт в абдоминалната област, поява на усложнения и внезапно влошаване на общото състояние на засегнатите.

Целта на лечението е отстраняване на излишната натрупана течност, контрол и при възможност лечение на основното заболяване, провокирало развитието на асцит, овладяване на симптомите, подобряване качеството на живот, превенция на усложненията.

Диуретици при асцит

Основната конвенционална терапия при асцит включва използване на подходящи диуретици, съобразени с етиологията на процеса и общото състояние на засегнатите лица.

Особеностите при лечение на асцит с диуретици включват:

• кои групи диуретици се използват: класически средства на първи избор при асцит с чернодробна етиология са представителите на групата на антагонистите на алдостерона, известни още като калий-съхраняващи диуретици. Най-популярен представител е спиронолактон, който е ефективен самостоятелно (монотерапия), но при тежки форми може да се комбинира ефективно с бримкови диуретици, като например фуроземид
• колко време продължава лечението: целта е бавна и постепенна редукция на излишната течност, като терапията често е дългосрочна, особено при хронични подлежащи заболявания, които не подлежат на дефинитивно лечение. След постигане на ефективен и адекватен контрол, лечението с диуретици често продължава, като дозата се редуцира и целта е поддържане на състоянието и превенция на рецидив
• странични ефекти: спиронолактон най-често води до хиперкалиемия (високи нива на калий в кръвта), докато бримковите диуретици често водят до хипокалиемия (ниски нива на калий в кръвта), хипонатриемия. Всички крият риск от дехидратация, бъбречна недостатъчност, гинекомастия, ортостатична хипотония (спад на кръвното налягане при внезапно изправяне), мускулни крампи, отпадналост и други, особено при използване на по-високи дози
• противопоказания: лечение с диуретици не се препоръчва при тежка хиповолемия, остра бъбречна недостатъчност, тежка хипонатриемия, сериозни отклонения в нивата на калия, чернодробна енцефалопатия и други във връзка с риск от влошаване на състоянието
• проследяване: необходимо е стриктно и регулярно проследяване нивата на основните електролити, креатинин, телесното тегло и наблюдение за признаци на дехидратация, промени в кръвното налягане, нарушения в съзнанието. При пациенти с подлежаща цироза е необходимо проследяване за признаци на енцефалопатия, влошаване на чернодробната функция, хипонатриемия и други

Лечението с диуретици при асцит се назначава, контролира и проследява стриктно от лекуващия лекар, като пациентите следва да бъдат информирани за рисковете, които крие самоволната промяна в терапевтичния режим.

Хранене и общи мерки при асцит

Успоредно с конвенционалната терапия е необходимо да се обърне внимание на особеностите в диетичния режим на пациентите, количеството и вида на приеманите течности ежедневно, както и някои други особености:

• диета при асцит: необходимо е стриктно ограничаване на приема на сол под два грама на ден, като това се постига от една страна чрез ограничаване добавянето на сол към приготвените храни, но също и чрез ограничаване приема на силно преработени и консервирани храни, снаксове, чипсове, колбаси и други. При асцит, особено асоцииран с цироза, е необходимо съобразяване с белтъчния прием и консумация на около грам и половина белтък на килограм тегло на ден. Най-добрите хранителни източници на протеин са яйца, извара, кефир, скир, бяло месо и други, като изборът следва да се съобрази с наличието и на други ограничения в храненето, продиктувани от основното заболяване
• прием на течности при асцит: според етиологията на процеса може да се наложи ограничаване консумацията на кофеин-съдържащи напитки, подсладени и силно преработени напитки. При нормални нива на серумния натрий обикновено не се налагат ограничения в приема на течности, но при хипонатриемия (ниски нива на натрий в кръвта) е необходимо ограничаване на приема на течности до около един литър или литър и половина на ден, съобразно медицинските препоръки
• ограничения при асцит: необходимо е ограничаване на газообразуващи храни, включително бобови култури, газирани напитки, зеле, броколи, лук и други. Препоръчват се малки порции с хранене по четири до шест пъти на ден. Абсолютно противопоказана е консумацията на алкохол, някои лекарства (например нестероидни противовъзпалителни средства), физическо натоварване, вдигане на тежести и други

Необходимо е регулярно ежедневно проследяване теглото на пациента, като покачването на теглото е белег на неефективност на лечението.

Други методи за лечение на асцит

В зависимост от етиологията на процеса, общото състояние на засегнатите, наличието на други подлежащи заболявания и редица допълнителни фактори, лечението при асцит може да включва освен диуретици, диета, общи мерки и някои други специализирани методи на лечение:

• терапевтична парацентеза: методът е на избор при масивен асцит с изразени оплаквания, както и при резистентни на диуретична терапия форми на асцит. Парацентезата води до бързо облекчение на много от оплакванията, но не лекува причината. При източване на големи количества е необходима суплементация с албумин за превенция на бъбречни увреждания
• лечение с албумин: албуминът е основен плазмен белтък, който задържа течностите в съдовото русло. Използва се след източване на големи количества асцит чрез парацентеза, при тежка хипоалбуминемия и/или хипонатриемия, при спонтанен бактериален перитонит и други
• антибиотична терапия: лечение с антибиотици (най-често се предпочитат препарати с широк спектър, каквито са някои представители на цефалоспорините) се налага при данни за активна инфекция, при риск от развитие на вторична инфекция, както и при лица с висок риск от рецидив на състоянието
• особености при онкологични заболявания: при поява на асцит в резултат от подлежащ онкологичен процес лечението е предимно с палиативен характер, като се назначават чести парацентези за облекчаване на симптомите, може да се обмисли интраперитонеална химиотерапия и различни симптоматични и общи мерки за подобряване на комфорта на засегнатите

Изборът на лечение на асцит се определя строго индивидуално, съобразно причините и рисковите фактори при всеки отделен пациент, като при всички засегнати се назначава терапия с подходящи диуретици, диета, някои общи мерки, симптоматично лечение и при необходимост допълнителна терапия за контрол или отстраняване на основната причина.

Изображения: freepik.com