Лечение със спиронолактон

Задръжка на течности в организма се наблюдава при редица състояния и е обичайно явление в хода на множество заболявания, засягащи предимно сърдечно-съдовата система, черния дроб и бъбреците.

В резултат от задръжката на течности се развиват оточни явления (локализирано или генерализирано подуване) в комбинация с различни по тежест симптоми, резултат от промени в хомеостазата и водно-солевата обмяна.

Задръжката на течности може да провокира допълнителни увреждания на сърдечно-съдовата и отделителната системи, като може да се окаже причината за влошаване на подлежаща сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, бъбречни увреждания и други.

В подобни случаи на фона на основната терапия, насочена към конкретното заболяване, се назначава и лечение с подходящи диуретици.

Лечение със спиронолактон се прилага при определени заболявания и подлежащи увреждания, като намира приложение не само за лечение на оточен синдром, но и на други състояния във връзка с уникалната структура на медикамента.

Какво представлява спиронолактон?

Спиронолактон принадлежи към голямото семейство на диуретиците, като се отличава от останалите по някои свои качества и особености в структурата.

За разлика от повечето диуретици спиронолактон представлява калий-съхраняващ диуретик (голяма част от представителите водят до намаляване нивата на калий, успоредно със загубата на вода и натрий и се оприличават като калий-губещи диуретици) и по същество представлява антагонист на алдостерона. Други сравнително известни представители от групата на алдостероновите антагонисти (блокери) са еплеренон и канренон.

Спиронолактон има стероидна структура, наподобяваща тази на алдостерон. Той конкурира свързването на алдостерон на ниво дистални тубули. Като резултат от това се повишава екскрецията на натрий, а тази на калий и урея намалява. Диуретичният ефект е бавен и слаб. Спиронолактон е ефективен предимно при отоци, свързани с повишена продукция на алдостерон.

Уникалната структура на лекарството е причина за употребата му при сравнително широк кръг от заболявания, протичащи главно с увреждания в продукцията на алдостерон в организма (при твърде високи нива на хормона и свързаните с това симптоми и усложнения).

Спиронолактон е наличен за употреба под формата на таблетки, като се препоръчва прием сутрин по едно и също време (приблизително). В случай на дразнене на стомашно-чревния тракт при приема на лекарството се препоръчва употреба с достатъчно количество течности и храна. В някои страни препаратът е наличен под формата на разтвор за перорална употреба, като дозата се приема с помощта на мерителна лъжичка.

Дозовият режим, продължителността на терапията и някои от особеностите в лечебния курс се определят от лекуващия лекар спрямо вида на заболяването на пациента, тежестта му, възрастта на болния, наличието на придружаващи заболявания, приемани медикаменти и някои индивидуални особености.

Обикновено началната доза е по-висока, като при овладяване на симптомите постепенно се преминава към по-ниска поддържаща такава. В зависимост от заболяването инициалната доза е в рамките на 25 до 200 милиграма в един или няколко приема.

Така например началната доза при високо кръвно налягане е в рамките на 25 до 100 милиграма, като при възрастни пациенти е възможно необходимост от корекция на дозата и по-ниска такава.

Началната доза в терапията на сърдечна недостатъчност обикновено е в рамките на 25 до 50 милиграма веднъж или два пъти дневно.

При оток в резултат на нефротичен синдром или чернодробно увреждане стартовата доза е в рамките на 100 до 200 милиграма дневно, като отново конкретната доза се определя индивидуално при всеки пациент в зависимост от тежестта на състоянието, лабораторните показатели и наличието на придружаващи заболявания.

При кои заболявания и състояния се прилага лечение със спиронолактон?

Като един от основните представители на диуретиците, спиронолактон намира приложение при голям кръг от заболявания, протичащи с оточен синдром.

Много заболявания, които не засягат пряко отделителната система, водят до задръжка на течности и крият рискове от по-сериозни усложнения. С изразен оточен синдром (подуване на крайниците, лицето) протичат тежките чернодробни и бъбречни увреждания, както и много от заболяванията, засягащи сърдечно-съдовата система.

Освен в комплексното лечение на заболяванията, протичащи с оточен синдром, спиронолактон намира приложение и при заболявания, протичащи с изразена загуба на калий (хипокалиемията крие сериозни рискове за здравето), както и при повишени нива на алдостерон. Блокирайки андрогенните рецептори, спиронолактон повлиява и нивата на тестостерона, поради което се използва в комплексното лечение при заболявания, протичащи с високи нива на тестостерон (например при акне).

Едни от най-честите показания за провеждане на терапия със спиронолактон в клиничната практика включват:

• Хипертонични болести
• Сърдечна недостатъчност
• Асцит в резултат от чернодробна недостатъчност, цироза или други увреждания
• Генерализиран оток в резултат от чернодробно увреждане
• Локализиран или генерализиран оток в резултат от бъбречно увреждане и нефротичен синдром
• Хипокалиемия (ниски нива на калий в кръвта)
• Диагностика и лечение при състояния, протичащи с екстремно високи нива на алдостерона (първичен и вторичен хипералдостеронизъм)
• Хирзутизъм (окосмяване от мъжки тип при жените)
• Ранен пубертет при момчетата
• Акне (като част от комплексните мерки при определени състояния)
• Синдром на поликистозни яйчници
• Алопеция при жените
• При смяна на пола (като част от комплексните мерки за намаляване нивата на тестостерон в организма)

Спиронолактон рядко се назначава самостоятелно, обикновено е като част от комплексните мерки за повлияване на различни нива на наличните увреждания.

За постигане на оптимален ефект и намаляване на рисковете от странични реакции и токсични прояви, винаги приемайте лекарството в съответствие с препоръките на вашия лекар. В случай, че нещо не ви е ясно и имате въпроси, не се притеснявайте да се обърнете към специалист.

Какви рискове, нежелани ефекти и противопоказания крие лечението със спиронолактон?

Като цяло терапията със спиронолактон се счита за относително безопасна и сериозни странични ефекти се развиват при малък процент от пациентите.

Едни от най-честите нежелани ефекти в хода на лечението с този диуретик включват замаяност, световъртеж, сънливост, слабост, ортостатична хипотония (рязко спадане на кръвното налягане при внезапно изправяне), гадене, повръщане, главоболие, стомашно-чревни оплаквания.

Незабавно уведомете вашия лекуващ лекар в случай, че настъпят промени, сигнализиращи за увреждане на бъбреците (намалено количество на отделената урина, промени в цвета и мириса на урината), повишена жажда, промени в настроението, болка в гърдите, уголемяване на гърдите при мъже (гинекомастия или развитие на гърди от женски тип при мъжете), данни за инфекция (повишение на телесната температура, болки в гърлото, парене при уриниране), постоянно гадене и обилно повръщане, жълтеница и други.

Препаратът може да доведе до нарушения в сексуалните функции, промени в либидото, импотентност и еректилна дисфункция при мъжете, нарушения в менструалния цикъл при жените.

При пациенти с подлежащи бъбречни увреждания спиронолактон може да доведе до развитие на хиперкалиемия (повишение на нивата на калия в кръвта), което крие сериозни рискове от тежки сърдечно-съдови увреждания.

Своевременно потърсете медицинска помощ в случай, че имате нерегулярна сърдечна дейност, усещане за прескачане на сърцето, сърцебиене, аритмия, изразена мускулна слабост.

В много редки случаи се описва развитие на алергична реакция към медикамента, протичаща със задух, подуване на лицето, устните и езика, обрив, сърбеж, загуба на съзнание.

При прием на по-високи от препоръчителните дози (предозиране) се наблюдава объркване, замайване, обрив, гадене с повръщане, диария, мравучкане по крайниците, загуба на мускулен тонус, забавена или нерегулирана сърдечна дейност. Възможно е увреждане на бъбречната и/или чернодробната функция.

За намаляване и минимизиране на рисковете от развитие на нежелани ефекти в хода на терапията се препоръчва спазване стриктно на противопоказанията, известни за спиронолактон и прилагането му с повишено внимание при рискови групи пациенти.

Така например не се препоръчва провеждане на лечение с този диуретик при пациенти с подлежащи заболявания, като например остра бъбречна недостатъчност, анурия (липса на отделяне на урина), тежка бъбречна недостатъчност, хиперкалиемия, метаболитна ацидоза, болест на Адисон, тежко чернодробно увреждане.

Не се препоръчва употребата на диуретика при бременни (прием е показан само в случаите на крайна необходимост, когато ползите от употребата надвишават рисковете за плода), както и по време на кърмене (медикаментът се излъчва в майчиното мляко, но не е напълно изяснена безопасността му за кърмачето).

Противопоказана е употребата му при доказана алергия към спиронолактон, както и при деца и подрастващи (употребява се само по строги медицински показания и под лекарски контрол и мониторинг).

Едновременната употреба на спиронолактон с някои други медикаменти, представители на определени фармакологични групи, крие риск от промяна в ефективността им, както и от изява на нежелани ефекти и токсични прояви. По тази причина се препоръчва преди започване на терапията с диуретика да споделите с лекуващия си лекар всички медикаменти, включително и без рецепта, билки и хранителни добавки, които приемате.

Рискови лекарствени взаимодействия (с промяна в ефективността и безопасността на медикаментите) са възможни при едновременна употреба с някои от следните агенти:

• лекарства, повишаващи нивата на калия (предизвикващи сами по себе си хиперкалиемия): такива са например АСЕ инхибиторите (лизиноприл, периндоприл, рамиприл и други), сартани (валсартан, лосартан), директни ренинови инхибитори (алискирен), хепарин, калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици (триамтерен, еплеренон), някои перорални контрацептиви
• аналгетици (обезболяващи): при едновременна употреба нараства рискът от увреждане на бъбреците и повишаване на кръвното налягане, поради което не се препоръчва едновременна употреба на спиронолактон с нестероидни противовъзпалителни средства (диклофенак, индометацин, кетопрофен, пироксикам и други)
• литий: при необходимост от едновременна употреба може да се наложи намаляване на дозата на лития, тъй като спиронолактон повишава неговите ефекти
• дигоксин: при едновременна употреба със спиронолактон е възможно развитие на дигиталисова интоксикация, изискваща спешна медицинска помощ

За минимизиране на рисковете при лечение със спиронолактон се препоръчва мониторинг на състоянието на болния и лабораторните показатели, чести профилактични изследвания и стриктно спазване насоките на лекаря от страна на пациента.