Калиеви добавки

Наред с необходимостта от адекватен ежедневен внос с храната или с помощта на различни хранителни добавки на витамини и есенциални аминокиселини, също толкова важен е и адекватният внос на редица минерали, като например силно подценяваният калий.

Калият се съдържа в редица продукти с растителен и в по-ниска степен в продуктите с животински произход, което създава заблудата за внасянето му по естествен път и липсата на необходимост от допълнителен прием.

Високите дневни нужди от калий в комбинация с повишени загуби при някои болестни състояния или прием на медикаменти, както и грешките в диетата са честа причина за неподозиран подлежащ дефицит (най-често в лека степен) на минерала.

Хроничният недостиг на субстанцията крие съществени рискове за здравето, обикновено изразяващи се в бъбречни, сърдечно-съдови и неврологични нарушения.

Калият представлява есенциален (незаменим, не се произвежда от организма) макронутриент, участващ в редица физиологични процеси, чиито внос-износ баланс в организма е от съществено значение за поддържането на здравословния тонус на организма.

Особености и биологични функции на калия

Калият е елемент, който участва в регулацията на водния баланс, кръвното налягане и поддържането на нивата на киселинност в организма и представлява главния вътреклетъчен катион, отговорен за поддръжката на интрацелуларното (вътреклетъчното) осмотично налягане.

Наред с натрия и хлора, калият се определя като основен електролит, регулиращ преминаването на водните молекули през клетъчната мембрана.

Калият е необходим при предаването на нервните импулси, осигурява нормалната функция на мускулите и нервните и подпомага важни метаболитни процеси, тъй като стимулира образуването на ацетилхолин (основният медиатор, участващ в регулацията на проводните процеси в синапсите).

Нивата на серумния калий са отправна точка при диагностицирането на аритмии, нервно-мускулни нарушения и нарушения във функцията на бъбреците. Калият и натрият са двата основни катиона, отговорни за поддържането на осмотичното налягане на вътреклетъчната и извънклетъчна течност. Двата електролита участват в регулацията на артериалното налягане и са необходими за правилното функциониране на сърцето и бъбреците.

Основните биологични функции на елемента включват:

• регулация на клетъчно-мембранния потенциал
• важен елемент в натриево-калиевата помпа и натриево-калиевата хомеостаза
• участва в секрецията на някои хормони
• поддържа съдовия тонус
• активно участва в регулацията на кръвното налягане и поддържането на сърдечния ритъм
• подпомага дейността на стомашно-чревния тракт
• важен елемент в цялостното алкално-киселинно равновесие на организма
• участие в метаболизма на инсулин и глюкоза
• участие във водния и електролитния баланс
• подпомага концентрационната способност на бъбреците
• активно участие в енергетичните и електрофизиологичните процеси (мускулно съкращение, провеждане на нервни импулси)
• подпомага мозъчната дейност и когнитивните процеси

Рискови фактори от развитие на недостиг на калий

При липса на подлежащи здравословни проблеми и прием на медикаменти и при адекватен хранителен режим (богат на пресни плодове и зеленчуци, ядки, бобови култури) рискът от развитие на недостиг на калий е минимален.

Проучвания в областта показват тревожни резултати, свързани с нарастваща честота на лека форма хипокалиемия, свързана с продължителен недостиг в резултат от минимален прием или повишени загуби на минерала.

Редица състояния водят до повишена загуба на калий от тялото, като повръщане, диария, остра бъбречна недостатъчност, диабет. Също така много медикаменти могат да понижат нивата на калий в организма, например диуретици, кортизон, продължителна употреба на аспирин, лаксативи.

Ниското серумно ниво на калий може да бъде диагностицирано с помощта на кръвна проба и се повлиява от приложението на калиеви добавки. Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания (Изследване на калий в кръвта).

Основните рискови фактори за развитие на калиев дефицит включват:

• недостатъчен внос с храната: съвременният човек набляга на храни, бедни на калий и богати на натрий, което има особено неблагоприятни последици в дългосрочен план
• наличие на подлежащи заболявания: редица заболявания увеличават загубите или намаляват усвояването на калия, като такива са например болест на Crohn, улцерозен колит, нервна анорексия, нервна булимия, захарен диабет, болест на Адисон, язвена болест, сърдечни или бъбречни увреждания, увреждания на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм)
• при определени патологични състояния: дехидратация, повишено изпотяване, хронична диария с различна етиология, повръщане
• големи хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт
• прием на определени медикаменти: редица лекарствени средства повишават значимо загубите на калий, като например диуретици (повечето медикаменти от тази група са калий-губещи), някои перорални контрацептиви, антибиотици, лаксативи, кортикостероиди
• при тежък физически труд, при неблагоприятни фактори на работната среда (твърде горещ и сух въздух), при атлети
• вредни навици: тютюнопушене, системна консумация на алкохол, злоупотреба с наркотици

Препоръчителни дневни дози

Според различни източници необходимата дневна доза калий е изчислена на 4 до 5 грама, по-конкретно на 4,7 грама (4 700 милиграма), като са налице известни различия между отделните възрастови групи и при определени физиологични състояния (бременност, кърмене).

• новородени и кърмачета до 6 месеца: 400 милиграма дневно
• кърмачета между 7 и 12 месеца: 700 милиграма дневно
• деца от 1 до 3 години: 3 000 милиграма дневно
• деца от 4 до 8 години: 3 800 милиграма дневно
• деца от 9 до 13 години: 4 500 милиграма дневно
• деца над 14 години и възрастни: 4 700 милиграма дневно
• бременни жени: 4 700 милиграма дневно
• кърмачки: 5 100 милиграма дневно

Набавянето на необходимите количества се осъществява от различни източници.

Източници на калий

При липсата на подлежащо заболяване и рискови фактори за развитие на калиев дефицит основните количества на елемента се набавят чрез подходящ подбран диетичен план.

Основните хранителни източници, богати на калий, са:

• плодове: авокадо (един плод набавя около 30 % от необходимите дневни дози), банани (един голям плод осигурява около 14 % от дневната доза), сушени кайсии, нар, пъпеш, портокали, прясно изцеден концентриран (неразреден с вода) портокалов сок, сини сливи
• зеленчуци: спанак (една порция снабдява организма с около 24 % от дневната доза), сладки картофи, моркови, концентриран сок от моркови, домати, доматен сок, грах
• ядки (особено бадеми и лешници) и бобови култури (леща, бял боб)
• мляко и млечни продукти: една чаша прясно мляко доставя около 10 % от необходимите дневни дози
• месо и риба: пилешко и свинско месо, сьомга, риба тон, треска, камбала

При наличие на подлежащи фактори, увеличаващи нуждите и намаляващи усвояването на калия, съдържащ се в храната, се препоръчва прием на елемента под формата на хранителна добавка.

Познати са различни добавки, съдържащи различни калиеви соли:

• калиев цитрат
• калиев хидрогенкарбонат
• калиев хидрогентартарат
• калиев хлорид
• калиев глюконат

За намаляване на риска от развитие на нежелани ефекти и токсични реакции се препоръчва да се консултирате със специалист при избора на добавка, дозата и продължителността на прием.

При употреба на калиеви добавки без предварително съгласуване с медицински специалист е желателно да се запознаете подробно с листовката, препоръчваните дози, възможните нежелани реакции и особено възможните нежелани лекарствени взаимодействия.

В случай, че страдате от захарен диабет, бъбречно или сърдечно заболяване не се препоръчва самоволен прием на добавки, поради възможен риск от влошаване на състоянието.

Калиевите добавки са налични под различни форми, най-често капсули и таблетки (обикновени или с удължено освобождаване), както и под формата на прах за разтваряне (саше), разтвори. Обикновено течните форми на добавките, както и тези, предназначени за разтваряне във вода, се препоръчва да се приготвят с достатъчно количество вода или сок (една пълна чаша или 250 до 300 милилитра).

При пациенти в тежко общо състояние приложението на калиеви добавки се осъществява парентерално, обикновено под формата на венозна инфузия за бързо овладяване на нарушенията и възстановяване на алкално-киселинното равновесия.

Показания за приложение на калиеви добавки

Калий под формата на венозна инфузия се прилага в болнична обстановка при строго определени показания и данни за тежка хипокалиемия, като най-често това се наблюдава при захарен диабет, бъбречни увреждания, нарушения в дейността на сърдечно-съдовата система.

Добавката е необходима за поддържане на редица физиологични функции и често се използва с профилактична цел при рискови пациенти.

Добро сърдечно здраве

Калият играя директна, ключова роля в поддържането на сърдечния ритъм, контрактилитета на миокарда и осигуряването на адекватен синусов ритъм. При пациенти с различни форми на патологични отклонения в нормалния сърдечен ритъм се препоръчва промяна в диетата (бедна на натрий, богата на калий) и/или включване на калиеви добавки към терапията в подходяща доза.

Калият мониторира и нивата на кръвното налягане, като може да се окаже ефективно алтернативно средство в борбата с хипертонията. Едни от първите стъпки при лица с хипертензия са именно промяна в хранителния режим, включваща силно ограничаване на солта, прием на храни, богати на калий или хранителни добавки, съдържащи необходимите дози.

Допълнително предпазва стените на кръвоносните съдове от увреждания и изтъняване, намалявайки по този начин риска от атеросклероза и процеси на тромбообразуване.

Проучвания в областта показват намаление на риска от инфаркт на миокарда и внезапна сърдечна смърт с приблизително 20 % при лица, приемащи достатъчно калий, като резултатите са базирани на експеримент с хранителни източници на калий, липсват данни за подобен ефект при прием на калиеви добавки (необходими са задълбочени проучвания, достатъчен брой доброволци и достатъчно средства за извършване на подобно изследване).

Поддържане на опорно-двигателната система

Приемът на калиеви добавки се препоръчва при лица често оплакващи се от мускулни крампи, схващания, изтръпване, като най-често това са лица, занимаващи се със спорт или чиято професионална работна среда е свързана с голямо физическо натоварване. Калият е ефективен и при спазмите, свързани с предменструалния синдром (синдром на предменструално напрежение).

Приемът на калиеви добавки или диетата, богата на калий представлява своеобразна профилактика срещу остеопороза, като данните се потвърждават от множество експериментални проучвания. Налице е пряка корелация между повишената костна плътност (маркер за здравина на костите) и достатъчно високия внос на калий в организма.

С особено добри показатели в това отношение са калиев цитрат и калиев хидрогенкарбонат, чиито редовен прием (под формата на добавки или съдържащите ги плодове и зеленчуци) осигурява висок тонус на скелетната система и предпазва от развитието на остеопороза и свързаните с нея усложнения (патологични фрактури при минимална травма или спонтанни фрактури).

Поддръжка на водно-електролитния баланс в организма

Оптималният баланс по отношение на натриево калиевата хомеостаза е ключов за поддръжката на многобройни процеси в организма. Задръжката на течности може да се окаже причината за появата на целулит при жени и мъже, в резултат от неправилно хранене. Повишената консумация на сол (натрий) води до задръжка на течности в организма, като целулитът е само една от проявите на това състояние.

Адекватният внос на калий (за достатъчно дълъг период от време) води до трайна регулация и намалява проявите на водна задръжка.

Подобряване на мозъчната дейност

Калият подсигурява мозъчната дейност, като предпазва мозъка от оксидативен стрес и различни увреждащи фактори, като в същото време спомага за доставката на кислород и нервната трансмисия. Подобрява когнитивните функции, способността за концентрация и запаметяване.

Нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия при прием на калиеви добавки

В зависимост от общото здравословно състояние на пациента, наличието на подлежащи заболявания и прием на медикаменти са възможни следните нежелани лекарствени реакции:

Чести:

• стомашен дискомфорт
• гадене, повръщане
• диария
• повишено образуване на газове

Редки:

• болка в областта на корема
• изтръпвания, крампи, схващания
• болка в гърдите
• болка при преглъщане
• наличие на кръв в изпражненията

Изключително редки:

• промяна в сърдечния ритъм
• промяна в психичния статус, обърканост
• мравучкане
• затруднено дишане
• необяснима тревожност
• необичайна слабост и уморяемост
• увреждане на бъбречните структури

При свръхчувствителни пациенти са възможни прояви на алергична реакция с различна по тежест симптоматиката.

За намаляване на рисковете, свързани с употребата на калиеви добавки, се препоръчва консултация със специалист. Едновременната употреба с някои медикаменти, като например калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон), АСЕ инхибитори (еналаприл, лизиноприл), лаксативи, обезболяващи средства и аналгетици (аспирин, напроксен), антибиотици (особено от групата на пеницилините), антикоагуланти (хепарин), противогрипни средства крие съществени рискове от токсични прояви, повишаване на серумните нива на калий до екстремни стойности и непредвидени увреждания на сърдечно-съдовата, отделителната и храносмилателната система.

Няма данни за рискове от употребата на калиеви добавки по време на бременност и в периода на лактация (калият се излъчва с кърмата, но не оказва увреждащо действие върху кърмачето).

Прояви и рискове при хипокалиемия и хиперкалиемия

Концентрацията на калий в серума е в рамките на 4 до 5 mmol/l, а в еритроцитите съдържанието му е от порядъка на 100 mmol/kg. При нива на калия, по-високи от 5,5 mmol/l, е налице хиперкалиемия, а нивата над 7 mmol/l крият съществени рискове за здравето. Концентрации над 10 mmol/l се асоциират с развитие на вентрикуларна блокада с камерно мъждене, което води до смърт.

Рискът от хиперкалиемия е по-висок при лица, приемащи калий-съхраняващи диуретици (например спиронолактон), прекомерна употреба на калиеви добавки, бъбречно заболяване, захарен диабет, тежки изгаряния, химиотерапия, свръхдоза кокаин.

Състоянията на хиперкалиемия крият значително по-високи рискове от заболеваемост и леталитет в сравнение с хипокалиемията, което е основната причина приемът на добавки да се осъществява след консултация с лекар и под медицински контрол.

Недостиг на калий е налице при нива под 3,5 mmol/l, като състоянието често не се забелязва от пациентите, които го свързват с прояви на стрес и преумора.

Най-често при дефицит на калий се наблюдават мускулна слабост, промени в сърдечния ритъм, гадене и/или повръщане, честа промяна в настроението, изразено главоболие, склонност към отоци (подуване), целулит, констипация (запек), подуване на корема, качване на килограми, склонност към депресия, при тежки форми са налице и халюцинации.

При липса на подлежащи симптоми и заболявания се препоръчва набавяне на есенциалните витамини, аминокиселини и минерали от хранителни източници, тъй като този естествен път не крие рискове от предозиране и на практика няма странични ефекти.

При наличие на подлежащи оплаквания се препоръчва консултация със специалист, който ще прецени необходимостта от прием на калиеви добавки, самостоятелно или в комбинация с други субстанции (най-често калият се комбинира с магнезий).

За намаляване на риска от неблагоприятен изход от опитите за самолечение, не си спестявайте посещението при вашия лекар.

Полезна информация по темата може да намерите и на:

»Калий

»Диета с ниско съдържание на сол

»Лечение на високо кръвно налягане

Изображения: freepik.com