Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Неинфекциозни ентерити и колити Болест на Crohn [регионарен ентерит]

Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50

Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50 - изображение

Болестта на Crohn (регионален ентерит) или още наричан и регионален ентерит е хронично прогресиращо възпалително заболяване, което може да се развие във всички отдели на стомашно-чревния тракт, от устата до ануса, но най-често се локализира в илеум, цекум и колон. Възпалителният процес при Болест на Crohn (регионален ентерит) може да засегне както повърхностните, така и по-дълбоко разположените слоеве на стената най-често на тънките черва, при което се формират язвени изменения.

Епидемиологични данни сочат, че болестта е разпространена в целия свят, особено в индустриално развитите страни. Заболяването засяга еднакво често и мъже и жени, засяга всички възрасти, но най-често се среща между 20 и 40 годишна възраст.

Причините за заболяването са неизвестни. Допуска се ролята на генетични фактори. Предполага се също, че в основата му стои вирусна или бактериална инфекция, която води до нарушена функция на имунната система, продължаваща да съществува и след елиминиране на инфекциозния агент.

Счита се, че водещо в патогенезата на Болест на Crohn са автоимунни заболявания, нарушения на имунната регулация, повишена активност на Т-хелперите, мутации на гена NOD2, инфекции (Mycobacterium tuberculosis), морбилния вирус.

Макроскопски засегнатите сегменти изглеждат сочни, кръвонапълнени и надебелени. От микроскопското изследване се вижда характерна трансмурална инфилтрация от мононуклеарни инфилтрати, лимфоидни струпвания, саркоидоподобни микрогрануломи с единични Лангерхансови клетки. Виждат се тесни и дълбоки фисури. Налице е фиброматозна хиперплазия.

Клинична картина на Болест на Crohn (регионален ентерит)
Най-честите симптоми са: диария, която може да бъде непрекъсната или епизодична, обикновено е водниста и се появява през нощта, понякога изпражненията съдържат кръв. Ректалното кървене може да се наблюдава в случаите в случаите с проктит. Понякога се установява и стеаторея. Коремна болка, която е лека, коликообразна, локализирана около пъпа, но може да бъде и тъпа и постоянна да се локализира в илеоцекалната област, по хода на колона, долния коремен етаж и обикновено се облекчава след изхождане. Някои от болните се оплакват от гадене, повръщане, фебрилитет, общо неразположение, отпадналост, без да има смущения от страна на корема. При прегледа се установява желязо дефицитна анемия, значително отслабване на тегло, понякога отоци поради хипоалбуминемията. При някои са възможни промени на кожата около ануса, анални язви, фисури и др. евентуално с изтичане на секрет. При деца с регионален ентерит може да се наблюдава изоставане в растежа и половото съзряване поради нарушената абсорбция.

Диагноза на Болест на Crohn (регионален ентерит)
Диагнозата често се поставя случайно при рентгенологично изследване, лапаротомия или по друг повод.
Лабораторните изследвания при болестта на Крон са неспецифични и вариабилни. Важно значение за поставяне на диагнозата имат образните методи на изследване:
- Рентгенография с контрастни вещества,
- Ендоскопия и биопсия,
- Компютърна аксиална томография (Скенер),
- Радионуклиди изследвания.

Усложненията могат да бъдат: чревна непроходимост, разязвявания, фистули. Съществува повишен риск от развитие на рак.

Лечението на Болест на Crohn се състои в:
1. Диета: Храната трябва да е с ниско съдържание на баластни вещества, да се избягва употребата на млечни продукти. Препоръчва се употреба на храни с високо белтъчно съдържание, богати на желязо, калций, магнезий, витамини В 12, D и K.
2. Медикаментозна терапия - назначават се лекарства от групата на салицилатите и някои антибиотици. При напреднали случаи с изразен възпалителен процес се прилагат кортикостероиди.
3. Хирургично лечение - предприема се при неуспех от медикаментозното лечение и при рецидивиращи случаи.

Основната цел на консервативната терапия е достигане и поддържане на ремисия на заболяването. При неусложнени случаи в началото може да се проведе амбулаторно лечение (назначава се салазопирин 2-4 гр. дневно за един месец). Ако резултатът е незадоволителен, може да се проведе курс с метронидазол. Назначаването на кортикостероиди е показано при изразен възпалителен процес. Болните с тежко клинично протичане се лекуват стационарно с широкоспектърни антибиотици, парентерално хранене и полусинтетични диети.
Хирургично лечение е показано единствено при наличие на усложнения и когато консервативното лечение не е дало ефект.

Веднъж възникнало заболяването се проявява в различна степен през целия живот. Въпреки това обаче повечето болни имат добра прогноза.

Повече разновидностите на Болест на Crohn [регионарен ентерит] на тънкото и дебелото черво можете да прочетете при:

3.5, 8 гласа

ВИДОВЕ Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки