Болест на Crohn [регионарен ентерит] МКБ K50

› Въведение

› Причини и видове

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Болестта на Crohn [регионарен ентерит] представлява хронично прогресиращо възпалително заболяване, което може да се развие във всички отдели на стомашно-чревния тракт, засягайки области от устната кухина до ануса, с най-честа локализация в илеум, цекум и колон.

Възпалителният процес при болест на Crohn може да засегне както повърхностните, така и по-дълбоко разположените слоеве на стената най-често на тънките черва, при което се формират язвени изменения и характерни усложнения.

Причини и видове

Епидемиологични данни показват, че болестта на Crohn е разпространена в целия свят, особено в индустриално развитите страни. Заболяването засяга еднакво често мъже и жени, като може да засегне всички възрасти, но най-често се среща между второ и четвърто десетилетие.

Причините за заболяването са неизвестни, като се допуска ролята на генетични, имунологични, инфекциозни и други фактори. Предполага се, че в основата на болестния процес стои вирусна или бактериална инфекция, която води до нарушена функция на имунната система, продължаваща да съществува и след елиминиране на инфекциозния агент.

В зависимост от локализацията на засегнатите участъци се различават следните основни видове или форми на болестта:

• болест на Crohn на тънкото черво: промените са по хода на дванадесетопръстника, хълбочното черво или илеум и празното черво, известно още като йеюнум
• болест на Crohn на дебелото черво: промените са по хода на различните части на дебелото черво, известни съответно като цекум, колон и ректум
• други разновидности на болестта на Crohn: много често в практиката се наблюдават разновидности на болестта със засягане на различните отдели на тънките и дебелото черво. Възможни са промени и по целия ход на храносмилателната система, включително устната кухина, хранопровода, стомаха
• болест на Crohn, неуточнена: при невъзможност за изясняване на точната локализация на промените се говори за неуточнена форма на болестта

Счита се, че водещо в патогенезата при болест на Crohn са автоимунни заболявания, нарушения на имунната регулация, повишена активност на Т-хелперите, мутации на гена NOD2, инфекции, както и вирусът на морбили.

Макроскопски засегнатите сегменти изглеждат сочни, кръвонапълнени и надебелени. От микроскопското изследване се вижда характерна трансмурална инфилтрация от мононуклеарни инфилтрати, лимфоидни струпвания, саркоидоподобни микрогрануломи с единични Лангерхансови клетки. Виждат се тесни и дълбоки фисури, налице е фиброматозна хиперплазия.

Характерни симптоми

Протичането при болест на Crohn [регионарен ентерит] показва хроничен и рецидивиращ характер с редуване на периоди от ремисия (липса на оплаквания) и обостряне или екзацербация на симптомите (остро влошаване на общото състояние).

Обостряне обикновено се наблюдава при грешки в диетата, злоупотреба с алкохол, излагане на стрес, подлежащи инфекции, обостряне на други подлежащи заболявания.

Сред характерните за болестта на Crohn клинични признаци се включват:

• диария: диария, която може да бъде непрекъсната или епизодична, обикновено е водниста и се появява през нощта, понякога изпражненията съдържат кръв, слуз или гной. Ректалното кървене може да се наблюдава в случаите в случаите с проктит, като понякога се установява и стеаторея
• коремна болка: коремна болка, която е лека, коликообразна, локализирана около пъпа, но може да бъде и тъпа и постоянна да се локализира в илеоцекалната област, по хода на колона, долния коремен етаж и обикновено се облекчава след изхождане
• общи симптоми: някои от болните се оплакват от гадене, повръщане, киселини, неприятен дъх в устата, фебрилитет, общо неразположение, отпадналост, редукция на теглото, без да има смущения от страна на корема
• екстраинтестинални симптоми: при дългосрочно протичане е възможно развитие на прояви извън храносмилателната система, като чести са оплакванията от засягане на опорно-двигателния апарат, зрението, формиране на камъни в жлъчния мехур и бъбреците и други

Сред възможните усложнения при болестта на Crohn се включват улцерации и формиране на язви, пенетрация, перфорация, тежка хеморагия с кървене от различните отдели на интестиналния тракт, формиране на абсцеси и фистули. В дългосрочен план има риск от неврологични усложнения, засягане на зрението, опорно-двигателния апарат, хемопоезата и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при болест на Crohn или регионарен ентерит изисква комплексен и целенасочен подход, като обикновено се използват следните методики:

• анамнестични данни и физикални находки: положителна фамилна анамнеза, оценка на рисковите фактори, особености в храненето, вредни навици, други подлежащи заболявания, прием на лекарства. Находките от клиничния преглед могат да варират значително в зависимост от локализацията на болестния процес, неговата тежест и наличието на усложнения
• лабораторни изследвания: подробни кръвни изследвания, фекален тест, уринен анализ се назначават при значителен процент от засегнатите. Изследванията са вариабилни и честно неспецифични, като се назначават за оценка на общото състояние и подпомагане диференциалната диагноза
• образна и инструментална диагностика: с висока информативна стойност са данните от извършената рентгенография с контрастни вещества, ендоскопия и биопсия, компютърна аксиална томография, радионуклиди изследвания и други

Диференциалната диагноза включва различаване от улцерозен колит, други неинфекциозни ентерити и колити, тумори на гастроинтестиналния тракт и други.

Лечение и прогноза

Лечението при болест на Crohn е комплексно, доживотно и строго съобразено с индивидуалните особености при конкретния пациент, като в общия случай се състои в следното:

• диета: храната трябва да е с ниско съдържание на баластни вещества, да се избягва употребата на млечни продукти. Препоръчва се употреба на храни с високо белтъчно съдържание, богати на желязо, калций, магнезий, витамини В12, D и K с прием на достатъчно течности и избягване на периоди на гладуване и преяждане
• медикаментозна терапия: назначават се лекарства от групата на салицилатите, при необходимост и някои антибиотици. Симптоматично се прилагат обезболяващи, антидиарийни средства, антиеметици и други. При напреднали случаи, с изразен възпалителен процес, се прилагат кортикостероиди, имуносупресивни лекарства, а при някои пациенти се назначава и биологична терапия
• хирургично лечение: предприема се при неуспех от медикаментозното лечение и при рецидивиращи случаи, като обикновено включва отстраняване на засегнатите участъци

Веднъж възникнало заболяването се проявява в различна степен през целия живот, като ремисията може да бъде с различна продължителност, а обострянето на болестта може да бъде провокирано от стрес, грешки в диетата, подлежаща инфекция и много други фактори.

При добър контрол и проследяване на пациентите прогнозата е сравнително добра, но при чести рецидиви, усложнения и липса на отговор от приложените лечебни мерки значително се влошава качеството и продължителността на живот на засегнатите.

Полезна и подробна информация за заболяването може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Болест на Крон

Изображения: freepik.com